Как руският посланик спасява Пекин от британските и френските войски

В средата на XIX в. империята Цин преживява далеч не най-добрия период от своята история: в страната бушува мащабното селско въстание на тайпините, насочено срещу чуждото господство и управляващата манджурска династия. Едновременно с това, в хода на двете Опиумни войни Китай е принуден да се бори с натиска на западните държави, които се стремят да засилят своето икономическо влияние в Поднебесната.

Свободни източници

Най-добре подготвените и въоръжени войски на Великобритания и Франция с лекота печелят победи над цинската армия. В началото на октомври 1860 г. тя са пред портите на Пекин, готови да опустошат китайската столица. Именно в този критичен момент градът е спасен от руския посланик генерал-майор Николай Игнатиев. Но той го прави не само заради китайците.

Подялбата на Далечния изток

Територии, преминали към Русия според Айгунския договор и Пекинския договор от 1860 г.

Library of Congress Geography and Map Division Washington, D.C

Руският посланик е пратен в Китай на практика с неизпълнима задача. Сам той трябва да убеди китайците да изпълнят подписания по-рано договор за териториална подялба с Русия.

Възползвайки се от слабостта на южната си съседка, в средата на XIX в. Русия вече сериозно е укрепила позициите си в Далечния изток. През 1858 г. в град. Айгун тя сключва с Цин договор, според който държавите определят границата си по р. Амур чак до р. Усури. Решаването на въпроса за разграничаването от Усури до тихоокеанското крайбрежие е оставено за по-късен период.

Император Айсингиоро Иджу, обаче, скоро отказва да признае Айгунския договор и разжалва чиновниците, които са го сключили. На официално ниво се твърди, че "левият бряг изобщо не е отстъпен във владение на Русия" и е даден "назаем" на населението на "бедните руснаци, скитащи се поради липса на земя".

Айсиньгьоро Ичжу, седмият император от епохата Цин

Свободни източници

Царското правителство, решено да разреши проблема по мирен път, изпраща Игнатиев в Пекин. Той прекарва в китайската столица почти година в безплодни опити да постигне окончателно определяне на границите между двете държави и признаването на руското владение над крайморските територии, които вече де-факто ѝ принадлежат.

В края на краищата, министърът на външните работи Александър Горчаков предлага на своя посланик следния план: да отиде там, където са разположени британски и френските войски, заедно с тях да се отправят в Пекин, където посланикът да се представи за посредник и миротворец и да изиска в замяна от Цин ратифициране на Айгунския договор.

Изкусен дипломат

Портрет на Джеймс Брус

Свободни източници

През май 1860 г. Игнатиев тайно напуска китайската столица и скоро стига до лагера на съюзническите войски в Шанхай, където се запознава с барон Жан-Батист Луи Гро и граф Джеймс Брус, упълномощени от Париж и Лондон да извоюват победа над Цин и право на свободна търговия с опиум в Поднебесната.

Първоначално дипломатите се отнасят към руския дипломат с подозрение, но той успява бързо да разсее опасенията им. Николай Павлович ги заблуждава, като им казва, че всички спорни териториални въпроси между Русия и империята на Цин вече са решени, а той е тук само в качеството на миротворец.

Втората опиумна война, 1856-1860

Свободни източници

Игнатиев успява да спечели доверието на съюзниците, като става за тях ценен източник на знания за Китай, към когото те се обръщат при първа необходимост. Той и предоставя важна статистическа и топографска информация за страната, биографични данни за някои цински чиновници и дори градоустройствения план на Пекин.

Николай Игнатиев

Сергей Левицкий

От друга страна, Николай Павлович печели и симпатиите на китайците. Руската мисия се движи малко зад английските и френските войски, като оказва помощ на пострадалите от потисничеството на европейските войници мисии и провежда срещи с местните власти и търговски кръгове. "Забележително е, че жителите на селата по бреговете на реката посрещаха руснаците като спасители; веднага щом разберяха, че корабът е руски, те го почитаха като мирен и признателен към Китай и молеха за покровителство от грабещите и унищожаващи ги съюзници", спомня си Игнатиев.

В началото на октомври 1860 г. когато британските и френските войски стигат до Пекин, Николай Павлович вече е фигура, уважавана и ценена еднакво и от двете враждуващи страни. Неговата помощ се оказва безценна в най-критичния момент.

Спасението на града

Великият княз Гун, полубрат на император Сянфен

След провала на преговорите между съюзниците и представителите на цинското правителство, няколко англичани и французи попадат в ръцете на китайците и след продължителни изтезания са екзекутирани. В отговор, разярените европейци превземат и разграбват лятната резиденция на императора – двореца Юенминюен, като го принуждават да избяга от града.

Пекин е на стъпка от това да стане жертва на мащабно разграбване, когато с молба за посредничество към Игнатиев се обръща братът на монарха – великият княз Гун, който в този момент фактически изпълнява функцията на управник на страната. Генералът се съгласява, но поставя редица условия: ратифициране на Айгунския договор и разграничаване на териториите по р. Усури до Корея.

След като получава съгласие, Николай Павлович полага всички усилия, за да спре настъплението и да наложи мирен диалог между враждуващите страни. "Ако династията Цин падне, то с кого ще подпишат договор съюзниците? Кой ще им плаща контрибуцията? Вместо това, ще им се наложи да създават нова власт в Китай, което ще донесе нови разходи!", убеждава той Гро и Брус.

Граф Игнатиев, Пекин, 1900 г.

Дмитрий Янчевецкий

В крайна сметка, британците и французите се поддават на уговорките на руския посланик и сядат на масата за преговори. След като получават от китайците големи търговски привилегии, включително легализиране на търговията с опиум, те напускат столицата.

В знак на благодарност за помощта при решаването на кризата китайците най-накрая се съгласяват да преговарят с Игнатиев. На 14 ноември 1860 г. е сключен Пекинският трактат, по силата на който Русия получава контрол над земите по десния бряг на р. Амур от устието на р. Усури до брега на Тихия океан (на изток) и до границата с Корея (на юг). "Всичко това, без да се пролива кръв, само с уменията, настойчивостта и саможертвата на нашия посланик…", отбелязва губернаторът на Източен Сибир Николай Муравьов-Амурски в писмо до Горчаков.

Именно тогава като цяло се определят очертанията на руско-китайската граница, които с някои изменения промени и до днес.

Въпреки тази история и до днес наричат граф Игнатиев "графът на българите". Но защо?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.