5 неща, с които руснаците се хранят в продължение на ВЕКОВЕ

Капуста (зеле)

Legion Media

Преди повече от 800 години руснаците още не познават зелето. Те ядат кейл или листно зеле, което е много популярно в елинистичния свят и идва в руските земи от Византия. Зелето, което познаваме днес, се появява в Русия около XII-XIII век.

Руснаците използват и двете "части" на този зеленчук – листата около главата се наричат "сиво зеле", а самата глава – "бяло зеле", въпреки че те са част от едно и също растение.

Зелето се прави на туршия с обикновени техники, за да може да се съхрани за зимата. Сивото зеле се нарязва на парчета, осолява се и се тъпче плътно в каца или в малко дървено каче. През първите три дни в зелето се пробиват дупки с дървена пръчка – за да излязат газовете. След това отново се нарязва и намачква, покрива се с нещо тежко и се оставя за през зимата. Една каца сиво зеле може да осигури шчи (супа) за цяло семейство за през цялата зима.

Legion Media

Бялото зеле ферментира малко по-различно, като се добавят лимони, анасон и дори шафран – за специални празнични поводи. Разбира се, селяните не винаги разполагат с тези скъпи и трудни за намиране съставки, но ако зелето се прави за царската трапеза, се намират начини да се набавят лимони, шафран и т.н. Селяните по селата, които лично са част от  царската фамилия (например в с. Коломенско) са задължени да приготвят бяло зеле за царската трапеза. Така че зелето е популярно както сред селяните, така и сред царете!

Кама (ферментирало брашно)

Legion Media

Това ястие се приготвя от ръжено (или овесено) брашно и на руски го наричат "толокно". Първо, то се слага да престои във фурната за през нощта. Така протеините на зърното преминават през промяна, денатурират се и брашното от това зърно губи способността си да образува глутен, но втасва добре във вода и се сгъстява бързо. Зърното се натрошава ръчно, като се запазват всичките му части (при меленето в мелница външните части на зърното, които всъщност са много хранителни, обикновено се хвърлят на боклука).

"Селски обяд", Михаил Шибанов, 1774

Третяковска галерия/Свободни източници

Полученото брашно може след това да се смеси с вода, за да се образува гъста и лепкава храна. Важно е, че толокното може да се прави в движение, затова овесената каша остава една от най-популярните храни сред руските войници на бойното поле чак до края на XIX век.

Квасен хляб

Legion Media

Квасеният ръжен хляб или "черният хляб", както го наричат често в Русия, е основното ястие и бърза закуска за руските селяни. Етнографът Дмитрий Семьонов пише през 1869 г. за храненето на селяните от Рязанска област: "Ръженият хляб е с добро качество; понякога единствено поради недобро приготвяне е труден за храносмилане. На празници се пече от ръжено брашно с добавка на пшенично брашно".

Хляб с квас е различен от този, който се приготвя с мая. Той може да се съхранява малко по-дълго, което го прави незаменима бърза закуска (например, при дълга работа на полето). Такъв хляб се пече често – обикновено веднъж или  два пъти седмично.

Каша

Legion Media

Руснаците използват различни съставки за приготвянето на каша: елда, овес, ечемик и спелта са сред най-разпространените продукти. Освен това има два основни вида каши: гъсти и редки.

В традиционното руско общество кашата е типично сватбено ястие – през XI и XII в., "да готвиш каша" е израз, който означава, че организираш сватбено тържество. Кашата е ритуално ястие при родилките; готвят се и за гостите след кръщене. В руската армия кашата е почти синоним на храна – дори военните готвачи в Русия обикновено са наричани "кашевари" или "хора, които варят каша".

Творог (извара)

Legion Media

Творогът е бяла субстанция на бучки, която мнозина смятат за неапетитна на външен вид. Но тя е един от основните източници на хранителни вещества за руските селяни – естествено, за онези от тях, които притежават или имат достъп до крави. Колкото и да е изненадващо, руските селяни не пият мляко! "Млякото и сметаната са по-скоро за подправяне на супата и кашата", пише Дмитрий Семьонов. "Понякога се яде пресечено мляко, но от него основно се прави извара, която, също като бърканите яйца, се сервира на масата по-скоро на празници, отколкото в ежедневието".

По селата изварата се прави от ферментирало мляко с течна суроватка, която се отделя от изварата с помощта на тензух.

"Селски обяд в полето", Константин Маковский, 1871

Таганрогска картинна галерия/Свободни източници/Legion Media

Изварата е горе долу най-хранителната храна на руската селска трапеза. Богата на протеини и калций, тя съдържа много витамини и е много по-хранителна от млякото. Ето защо русктие селяни не хабят млякото, като го пият, а правят от него извара.

А знаете ли какво българско можем да видим на руската трапеза?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.