Тази испанка, родена в Мароко, е сред от най-ефективните шпиони на СССР. Отдадена изцяло на каузата, тя живее в риск над 45 години, като шпионира за СССР по целия свят. По време на тайната ѝ кариера нейната безусловна вярност към съветското разузнаване изисква невероятни лични жертви.
Ръководителят на Социалистическата обединена партия на Каталония Рафаел Видела, съветският партизанин от ВСВ Хосе Грос и Африка де лас Ерас Гавилан, 1944 г.
Пресбюро на Службата за външно разузнаване на РФЗа съветското разузнаване Африка де лас Ерас е истинска манна небесна. До 28-годишна възраст родената в Мароко испанка е отдадена изцяло на политическа и военна борба в Испания. Тя организира въоръжен бунт, укрива се от държавните власти и се бие на страната на републиканците в испанската гражданска война. А най-важното за съветите е, че тя се сама се е обявила за комунистка.
През 1937-а Африка е вербувана за съветското разузнаване от Александър Орлов, съветски таен агент, който работи в Испания. Неговото бягство в САЩ година по-късно е могло да застраши току-що вербуваната агентка под прикритие. Така или иначе през 1937-а Африка де лас Ерас получава кодовото име "Патрия" (Patria – в превод от испански Родина) и първата ѝ задача, възложена от Москва, е да прехвърли голяма сума пари от Париж в Берлин.
Африка пътува като канадска гражданка и не успява да пресече границата с влак, тъй като в подправения ѝ паспорт е открита грешка. Макар тя да не е задържана, неотдавна вербуваната шпионка е поставена пред труден избор: или да прекрати рискованата мисия, или да заложи всичко на една карта, за да достави парите. Тя избира второто и успешно изпълнява мисията. Така започва нейната кариера на съветски разузнавач.
След като Александър Орлов напуска поста си, менторите на Африка се опасяват, че нейната самоличност и истинската същност на работата ѝ ще бъдат разкрити и я извикват в Съветския съюз, новата ѝ родина, в която тя никога не е била преди.
"Тя не искаше да живее в скъпи хотели. "Дойдохме да се бием, а не да обикаляме по санаториуми", повтаряше тя. Но разузнаването [службата] не я беше забравило [и ѝ осигури] обучение и курсове. Тя бързо и някак много естествено усвои радиотехниката и всичко останало", казва един от съкурсниците на Африка де лас Ерас, в анонимно интервю за руски вестник.
Когато избухва Втората световна война, Африка вижда възможност да отиде на фронтовата линия.
"Много трудно успях да сдържа желанието си да подскоча от радост и да извикам възможно на най-висок глас: "Ура! отивам на фронта! Аз съм най-щастливият човек на света!", казва тогава Африка де лас Ерас.
На Източния фронт Африка, сега вече натурализирана съветска гражданка, осигурява със забележителна преданост радиовръзката на партизански отряд, към който е прикрепена.
"Тържествено се заклевам, че няма да се предам на врага жива и че преди да умра ще взривя с гранати предавателя, кварца и шифрите", казва тя.
Крехка жена, тя трябва да преживява същите несгоди като всички мъже в отряда. Борбената Африка стоически понася постоянния стрес и всички физически несгоди на фронтовата линия, освен едно: родена в Африка, тя често казва, че за нея прословутият руски студ е непоносим.
Съветският разузнавач Николай Кузнецов
Пресбюро на Службата за външно разузнаване на РФ"Един ден [командирът на партизанския отряд] видя малката испанка, цялата трепереща, да топли ръцете си над огъня, а скованите ѝ изкривени пръсти не се стопляха. И тогава Кузнецов [командирът] моментално свали пуловера си, даде го на [Африка] и тя, каквато си беше мъничка, потъна от глава до пети в топлината му", спомня си съкурсник на Африка.
Каузата, за която тя се бори да взема връх във войната, но Африка губи годеника си, беларуски офицер, убит при акция. Скърбяща, тя все още не знае, че нейните ръководители в съветското разузнаване ще уредят личния ѝ живот така, както смятат, че е от полза за делото.
Непосредствено след войната Африка става съветски шпионин под прикритие. Студената война набира скорост и Съветският съюз работи за разширяване на шпионските кръгове в различни западни страни. Африка де лас Ерас е предопределена да стане един от основните активи на СССР в чужбина.
Службата към новата ѝ родина изисква безпрецедентна лична жертва: тя трябва да прекъсне всички връзки с приятели и членове на семейството, включително и със сестра си, която живее в Европа.
Като офицер от разузнаването тя работи в Берлин, Париж, а след това през 1948 г. е пратена в Южна Америка, където изгражда и ръководи мрежа от информатори под прикритието на антикварен магазин в Монтевидео, Уругвай, в продължение на 20 години.
Джованни Антонио Бертони
Пресбюро на Службата за външно разузнаване на РФЗа да подсили прикритието на Африка и да активизира шпионската дейност, Москва преценява, че нейната агентка може да бъде подпомогната като се сдобие със съпруг. През 1956 г. тя е информирана, че към нея ще се присъедини другар, който ще играе ролята на неин съпруг. Роденият в Италия Джовани Антонио Бертони е офицер от съветското разузнаване и скоро пристига. Двойката постепенно създава лични отношения освен професионалните. Въпреки че Африка и Бертони се събират по заповед на Москва, за да улеснят възложените им важни разузнавателни мисии, техният брак се оказа щастлив", пише историкът Владимир Антонов в книгата си за съветското разузнаване.
Когато нейният партньор и съпруг умира през 1964 година, овдовялата Африка остава да работи в Южна Америка още три години преди да замине за Москва, където предава щафетата на следващото поколение офицери от съветското разузнаване.
"Моята родина е Съветският съюз. Тя е пуснала корени в ума ми и в сърцето ми. Целият ми живот е свързан със Съветския съюз... Нито годините, нито трудностите на борбата са разклатили вярата ми. Напротив, трудностите винаги са били стимул, източник на енергия за по-нататъшната ми борба. Те ми дават правото да живея с високо вдигната глава и спокойна душа и никой и нищо не може да ми отнеме тази вяра, дори смъртта", гласят цитати от писма, написани през последните години от живота ѝ.
Легендарната и получила високи отличия съветска шпионка умира на 8 март 1988-а. Полковник Африка де лас Ерас е погребана на Хованското гробище в Москва.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си