Русия идва в казахската степ в началото на XVIII век. Първите, които доброволно остават под управлението на руските автократи през 1730-те, са казахските кланове Младши и Средни жузи (орди), които търсят защита от войнствените джунгари. За контрола над Средния жуз трябва да се бият с Кокандското ханство, но в по-късната половина на XIX в. територията е анексирана от Руската империя, където остава до разпадането ѝ през 1917 година.
В първите години на съветската власт населените с казахи земи претърпяват голямо национално-териториално разграничение: имената, границите и столиците на техните национални автономии се променят няколко пъти. Така например в периода от 1920 до 1929 г. казахите имат три столици: Оренбург, Кзилл-Орда (Къзълорда) и Алмати. Административната и териториална стабилност идва чак през 1936 г., когато Казахската автономна съветска социалистическа република е официално изтеглена от съветска Русия и е издигната до съюзна република в рамките на СССР.
Политиката на колективизация, която съветското правителство води в края на 1920-те години (т.е. обединяване на индивидуални селски стопанства в колективни), игнорирайки реалностите на казахския живот, в комбинация с принудителното прехвърляне на номадите към уседнал начин на живот, както и настъпващата суша, водят до най-големия глад в историята на страната през 1931-1932 година. Според различни оценки между 1 и 1,5 млн. души умират, а още около 200 000 мигрират в съседните Иран, Китай и Афганистан.
Междувременно кампанията на съветското правителство за изкореняване на неграмотността в цялата страна е по-разумна и от особено значение за Казахстан – по време на разпадането на Руската империя, неграмотността е около 5%, но до 1939 г. е над 70%. В навечерието на Втората световна война в 20-те университета на републиката и повече от 100 средни учебни заведения има около 40 000 студенти.
През 30-те и 40-те години на миналия век големият, но слабо населен Казахстан става основно убежище за цели народи, депортирани от съветските власти: поляци и украинци от Западна Украйна, китайци и корейци от Сахалин и Приморието в руския Далечен изток, германци от Поволжието и много други. Оневиняването и завръщането у дома на изгнаниците започва едва след смъртта на Сталин през 1953 година.
Същевременно Казахската ССР започва да се трансформира в индустриалното сърце на Съветския съюз: тежката и леката промишленост се развиват много бързо, строят се заводи и фабрики и се копаят и развиват минерални находища. Например Карагандинският въглищен басейн става най-големият в страната след Донбас в Украйна и Кузбас в Сибир. Поради липсата на работна ръка в Казахската ССР, там са преместени стотици хиляди работници от цялата страна.
По време на Втората световна война Казахстан е надеждният ариергард на СССР. Там са евакуирани около 150 предприятия от западните райони на страната, а още няколкостотин са изградени от нулата. Най-важните източници на суровини за Съветския съюз са под германска окупация, а Казахска ССР няколко пъти увеличива производството на цветни метали, електроенергия и течни горива. Повече от милион казахи участват в битките с врага, от защитата на границата при Брестската крепост до превземането на Берлин.
В следвоенния период Казахската ССР продължава да се развива като най-важният икономически център на Съветския съюз: започва мащабна кампания за култивиране на девствените земи, основават се десетки градове и са построени нови предприятия. Ненаселената Казахска степ е и идеална за изпитания на първата съветска атомна бомба през 1949 година. Релефът и географската ширина на републиката също я правят подходяща за първия в света космодрум "Байконур". Той е построен през 1957 г. и функционира и до днес.
Ръководството на Казахска ССР с тревога следи разпадането на Съветския съюз, започнало в края на 1980-те години. Тесните икономически връзки между републиката и съветска Русия, плюс факта, че местното казахско население е далеч по-малко от неказахското (казахите наброяват 6,5 милиона от 16 млн. през 1989 г.), го подтикват да действа изключително предпазливо. Следователно Казахстан е последната от съветските републики, която се отделя от СССР, обявявайки независимост на 16 декември 1991 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си