Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На брега са наредени клетки с делфини-афали. С помощта на своя природен сонар, дори затворени, те могат да засекат всеки подводен обект в радиус от половин километър. И именно това е причината да са тук.
След като фиксират плувците, делфинът натискат специален педал и във въздуха се издига сигнална ракета. След това той застава така, че носът му да сочи към примерното местоположение на "посетителя". После делфинът натиска друг педал и клетката се отваря. Делфинът се понася към целта и я обезврежда. Това е типична сцена от "работата" на бойния делфин. Една от многото, на които ги обучава момиче на име Галина Шурепова – затворничка от гестапо и офицерска дъщеря.
Когато Шурепова е на три години, започва Втората световна война. "Живеехме на границата, в Литва. Немците нахлува в гр. Вилкавишкис само половин час след началото на войната. Една бомба удари дома ни", спомня си тя.
Баща ѝ, ръководител на специален отдел във външното разузнаване, е ранен и е пратен в безсъзнание в тила заедно с цялата партийна върхушка. Галина, сестра ѝ, която е на 1,5 години, и майка ѝ остават. Но някой ги издава и казва на немците, че това е семейство на съветски офицер. Майката на Александра Фьодоровна веднага е пратена в концлагер в Германия, а момичетата, като най-здрави, са причислени към донорската група от деца "Пфляуме", където кръвта им се прелива на ранени немски войници.
След войната са настанени в приют, където са жертва на физическо и психологическо насилие. "Веднъж директорът, немец, ме наби и ми счупи ръката, защото облизах маргарина от хартията и дадох на момичетата", разказва Галина.
През цялото това време, баща им и майка им (тя успява да преживее концлагера) не спират да ги търсят, макар че получават еднозначен отговор на запитването им към ГДПР: децата на Шурепови бяха причислени към групата "Пфляуме", после бяха изгорени в газовите печки на концлагера. Независимо от това, те продължават да ги търсят – и ги намират чак след осем години. В поредния списък на докарани от Германия деца има две момичета, разпознати по съвпадащите им рождени дати. Децата са със сменени фамилии и имена, забравили са руски език, но без съмнение това са сестрите Шурепови.
След като завършва училище, Галина продължава образованието си в Ленинградския институт по физкултура, където открива у себе си страстта към подводните спортове. След само година тренировки тя става шампионка на СССР по подводно плуване.
На едно от първенствата присъства и кастинг мениджърът на снимачна група, която търси спортистка за каскадьорските изпълнения във филма "Човекът-амфибия" (1961) – първият съветски блокбъстър след периода на Сталин. Галина, със своя професионализъм и външност, получава ролята. По-късно филмът оглавява съветския бокс офис.
Между другото, Шурепова така и не прави кариера в киното. Тя се отказва от апартамента и работата си в Ленинград и заминава на 6000 км до океана, в Сахалин, където отваря първата секция за подводно плуване и се снима в документален филм за риболова на делфини, наблюдавайки с ужас как ги избиват жестоко и ги преработват на рибно брашно – продукт, използван за храна на добитък. След това връзката ѝ с делфините е прекъсната до 1967 г., когато някой звъни на вратата ѝ: "Отворих вратата, а на прага ми стоеше двуметров моряк: "Вие сте поканена да работите във военноморския център за изследване на делфините в Севастопол. Утре ще дойда да Ви взема", спомня си тя.
Шурепова грабва малкия си син, триколката, малък куфар и тръгва с военните към Казашкия залив.
Военните търсят човек, който да знае нещо за морските животни, да може да работи под водата и да е физически издръжлив. Към края на 1960-те години американците вече отдавна изследват способностите на морските животни да изпълняват военни задачи, докато Съветският съюз силно изостава в тази област. Никой не разбира как се прави това, няма никаква научна база. Оказва че, че Шурепова също няма никаква идея – в началото.
Тя прекарва дни във водата и не знае откъде да започне. "Гледах ги, а те наблюдаваха мен", разказва тя. "Отслабнах до 45 кг… А веднъж случайно захвърлих настрана едни водорасли, които ми пречеха. Делфинът повтори моите движения. Хвърлих ги още веднъж. Той отново ме проследи с поглед. Дадох му рибка, за да окуража реакцията му. Когато той хвърли водораслите към мен, отново му дадох храна. Така потвърдих рефлекса".
След това упражнението е повторено с други предмети – носни кърпички, топки. Делфините се научават да правят "апорт" като кучетата, усвояват няколко жеста, реагират на човешка реч.
Галина и детето ѝ живеят две години в двуместна палата на брега на залива в условия на тежки армейски тренировки. "Това беше денонощно наблюдение, присъствие около делфините в залива. Една свободна минута да имах и веднага лягах и ги гледах. Понякога забелязваха, че ги наблюдавам и започваха да правят разни неща, за да привлекат интереса ми им да им дам риба", казва тя.
Галина Шурепова е зачислена в редиците на Военноморския флот като първата жена-водолаз в СССР, а работата ѝ е засекретена. През 1967 г. в Казашкия залив е открит първият съветски военен океанариум, където са докарани 50 делфина-афалини. През 1970-те към работата му се включват и няколко десетки научни института. "Делфините и тюлените се подготвяха в няколко направления: охрана и патрулиране на местности, унищожение на диверсанти, търсене и откриване на различни подводни обекти", разказва главният военен треньор на Севастополския океанариум Владимир Петрушин.
"Унищожаване" на диверсанти означава, че делфинът маха водолазната маска от човека и го изтласква на повърхността. Дълго време учените се опитват да превърнат делфините в убийци, но практиката показва, че високоразвитите животни реагират прекалено емоционално на подобен стрес и саботират по-нататъшните операции след нападение с нож или парализираща игла. "Делфините могат да мислят, да говорят, да обичат, да страдат. Те живеят до 40 години, умират от пневмония и инфаркт", казва Шурепова.
Тя постига отлични резултати. Някои от методите ѝ на дресировка се използват в делфинариумите и до днес. Във военния океанариум Шурепова работи 40 години. За да гледат създадената от нея шоу програма, тук идват артисти, актьори, космонавти и високопоставени чиновници. Но за службата си тя плаща със здравето си. След като се пенсионира, тя претърпява операция по смяна на ставите на краката и ходи с патерици. Умира през 2017 г. на 78-годишна възраст.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си