Като затворена страна зад Желязната завеса, СССР е изпълнен с мистерия за външния наблюдател, което често води до преувеличения и неверни репортажи. По време на Студената война както американските, така и съветските медии преувеличават фактите, като придават на новините свой собствен характер.
През 1986 г. съветският журналист Владимир Познер и американският му колега Фил Донахю организират една от първите в историята американско-съветски телеконференции между двете съперничещи си страни, излъчвана на живо във всеки дом. Така наречените "Космически мостове", които ще се превърнат в традиция, са телевизионни връзки, предназначени да запълнят информационната празнина и да позволят на двата народа да преодолеят съответните си предразсъдъци, като разговарят помежду си.
Известната фраза "В СССР няма секс" е създадена по време на това предаване. Гражданките на Бостън и техните ленинградски събеседнички задават много въпроси в желанието си да узнаят всичко за живота на жените от двете страни на Желязната завеса.
Един от въпросите, зададени от Бостън, е за съветската реклама. Една американка казва, че американските реклами са много свързани със секс, и пита дали в съветските реклами има секс. Съветската жена, Людмила Иванова, отговаря: "Не, при нас няма секс и ние сме твърдо против него". Това веднага предизвиква изблик на смях от страна на съветската публика – но ясно се чува как една от жените поправя говорителя: "Ние правим секс, просто нямаме такива реклами". Самият Владимир Познер също добавя, че твърдението е било грешка.
По-късно, през 2004 г., в интервю за в. "Комсомолская правда" Иванова твърди, че действителните ѝ думи са били "В СССР няма секс, вместо това имаме любов", но последната част е заглушена от смеха на публиката.
"Греша ли? Думата 'секс' беше нещо близко до нецензурната лексика. Ние не правехме секс, но правехме любов. Точно това имах предвид", добавя тя.
Версията "вместо това правихме любов" по-късно е потвърдена от директора на "Космическия мост" Владимир Мукусев. Той също така твърди, че Иванова го е помолила да изтрие тази част от записа. Той си спомня, че известно време го е обмислял, но в крайна сметка решил да остави тази част, която обединила в смях както американската, така и съветската публика, давайки им нещо хумористично, което да ги свърже. Това очевидно е причинило на Иванова известно огорчение, както си спомня по-късно Мукусев.
В резултат на това фразата "Ние в СССР не правим секс" веднага е възприета и превърната в шега както от американците, така и от съветските зрители. Когато я използват, последните обичат да добавят, че децата в СССР се раждат поради силна любов... към комунистическата партия!
След революцията от 1917 г. се появяват идеи за използване на "свободната любов" като инструмент за демографски растеж, докато бракът е обявен за злокобна реликва от царското минало на нацията. Така че наистина можем да кажем, че по онова време е имало пълноценна сексуална революция. Двадесетте години на миналия век в СССР са белязани от авангардни системи от вярвания, свързани със свободната любов и откритата еротика. Но съветските власти скоро разбират, че новата държава не се възползва от тези морални принципи, и обръщат тази политика, поставяйки нацията в строго пуритански курс. "Сексуалната разпуснатост" започна да се възприема като реликва на капитализма и следователно като неприемлива.
Откритото обсъждане на секса бързо се превръща в табу в СССР, запазено само за разговори между приятели или любовници в уединението на домовете им. Нещо повече, от средата на 30-те години на ХХ в. и след това в Съветския съюз почти няма сексуално образование (за разлика от ранните дни на Лениновите болшевишки-експериментатори, които се борят с венерическите болести и редица други проблеми).
Кадър от филма"Малката Вера", Филмово студио "Горки"
Global Look PressПрез 1980-те години век обаче, с началото на перестройката, съветските медии започват да публикуват информация за секса, контрацепцията и свързаните с тях теми. Едва тогава сексът отново се завръща в публичната сфера – за което свидетелства огромният взрив в изкуството, особено в късното съветско и ранното руско кино.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си