Разположен на крайбрежието на студеното Баренцово море, Мурманск днес е главната "северна врата" на Русия. Тук се намира едно от най-големите пристанища в страната, през което тя търгува с цял свят.
Мурманск е най-големият град в света, разположен отвъд Северния полярен кръг. Към днешна дата в него живеят над 282 000 души. При това животът в местните сурови климатични условия съвсем не е лесен, защото температурата тук дори и през лятото рядко е по-висока от 16 градуса.
Преди Мурманск да се появи на картата на Русия в началото на XX в. ролята на главна "северна врата" изпълнява изграденият на крайбрежието на Бяло море през 1584 г. Архангелск. Само че пристанището Мурманск има огромно предимство пред него – то не замръзва.
Необходимостта Русия да има незамръзващо пристанище в северната част на страната възниква по време на Първата световна война. В резултат на действията на противника в Балтийско и Черно море комуникациите със Западна Европа са прекъснати, а именно чрез тях страната получава от своите съюзници от Антантата въоръжение и в замяна им праща суровини. Тогава ръководството на империята обръща поглед към севера.
През 1915 г. на крайбрежието на Баренцово море, известно от древността като "Мурман", е изградено морско пристанище и селището Семеновский към него. На 4 октомври следващата година тук е извършена тържествената церемония по полагането на основите на храма в чест на покровителя на мореплавателите Николай Мирликийски. От тази дата започва и историята на града. Той е наречен Романов на Мурман, в чест на император Николай II, а след половин година започва да се именува Мурманск.
През недългата си история последният град, създаден в Руската империя, става свидетел на множество бурни събития. След като страната потъва в бездната на революционния хаос и Гражданската война, Мурманск се превръща в един от основните центрове на Бялото движение и една от най-важните бази на интервенционистите. Известно време тук са разположени войските на Великобритания, Канада, Австралия, САЩ, Франция, Италия, Полша и дори китайския батальон.
През 1941 г. вече разрасналият се град отново се оказва в епицентъра на бойни действия. Германски и финландски войски правят опит да го превземат по време на операцията "Зилберфукс" ("Сребриста лисица"), но търпят поражение. Докато врагът е на няколко десетки километра от града, към него се приближават конвои с британско и американско оръжие за Червената армия.
Чак до ноември 1941 г. най-важният град в съветското Заполярие е защитаван от съветски летци и летци от 151-о авиакрило на Кралските ВВС, изпратени в СССР в рамките на операцията "Бенедикт". "Те пристигнаха тук да се бият и се бият като истински войници, самоотвержени и дисциплинирани… След като се втурнат в битка, британците се сражават наравно с моите орли. Може и да има друга похвала, но аз не мога да кажа по-добра от тази", заявява тогава пред журналисти един от съветските командири.
Германците не успяват да превземат Мурманск, но го подлагат на яростни бомбардировки. Най-страшните си удари Луфтвафе нанася на 18 юни 1942 година. Тогава върху града са хвърлени 12 000 запалителни и хиляди фугасни бомби. "Трябва да се има предвид, че по това време Мурманск е бил основно дървен", пише тогавашният главен редактор на вестник "Часовой Севера" Андрей Бескоровайни. "Избухнаха пожари по всички краища на града. Огънят обхвана цели квартали. Гореше и военното градче. Скоро ми съобщиха, че е пламнало хранилището за вестникарска хартия и боя. Само благодарение на непоколебимостта, смелостта и героичните усилия на личния състав на военните части, бойците от местната противовъздушна отбрана и населението стана възможно този гигантски пожар да бъде ликвидиран до вечерта. През този ден врагът изгори и унищожи около 800 жилищни сгради и десетки обществени здания", пише още Бескоровайни.
По броя и честотата на бомбардировките сред съветските градове Мурсмаск е само след Сталинград. В резултат на набезите на Луфтвафе са унищожени три четвърти от сградите. След края на Втората световна война градът е включен в списъка на 15-те града, чието възстановяване ръководството на СССР определя като първостепенна задача.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си