Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Голям дворец Царско село 1755-1761. Гравиране по рисунка на М. Махаев
Държавен музей-резерват Царско селоПо време на Северната война Петър I отвоюва територии на бреговете на Нева и Финския залив, които по-рано принадлежат на шведите, и през 1703 г. основава Санкт Петербург. На юг от бъдещата столица има неголямо имение, което на шведските карти е обозначено като Saairs moisio, т.е. място на възвишение. На руски започват да го наричат Сарско имение или Сарско село. През 1710 г. Петър започва да строи тук дворец за своята жена – императрица Екатерина I.
Царско село става парадната лятна резиденция на императорското семейство. Сърцето на имението и негова визитна картичка е Големият екатеринински дворец. Първоначално, през 1720-те, той изглежда значително по-скромно, в аскетичния дух на самия Петър, а съвременния си вид то придобива в средата на XVIII век.
Елизавета Петровна
Юджийн Лансере/Третяковска галерияДъщерята на Петър I, императрица Елисавета Петровна, преустройва двореца в своя любим бароков стил с характерни пищни украси. За това са похарчени над 100 кг злато.
Архитект е италианецът Бартоломео Растрели – той проектира няколко барокови сгради и дворцеца в Петербург, включително Зимния дворец и Големия дворец в Петерхоф.
Дворецът е не по-малко помпозен и отвътре – Голямата зала с огледала и позлата и безкраен набор от шикозни гостни, зали и всекидневни. Растрели изгражда и църква в съседство до двореца.
Зала Арабеск
Aleks G (CC BY-SA 3.0)При Екатерина II Сарско село започва да се нарича Царско. Мястото се превръща в любимата ѝ лятна резиденция, макар че тя го смята за малко старомодно и внася някои промени във външния вид на двореца. Именно в края на нейното царуване дворецът започва да се нарича Екатеринински – преди това е известен като Големия дворец.
При Екатерина II е окончателно оформен и дворцовият парк с неговата невероятна красота, простираща се на територия от 170 хектара. Една от частите му е обикновен френски парк, а втората – природен английски.
Павилион "Ермитаж"
Alex 'Florstein' Fedorov (CC BY-SA 4.0)Той е украсен със система от езера, шедьоври на парковата скулптура и многобройни павилиони, включително "Грот" и "Ермитаж", сътворени от Растрели. По-късно, през 1780-те, е построена и колонната "Камеронова галерия", кръстена така в чест на нейния архитект – шотландеца Чарлз Камерон.
Гравюра "Градинска фасада на Александровия дворец в Царско село"
Йохан Якоб МайерЦарско село, обаче, не свършва с Екатерининския дворец и парк. По заповед на същата тази Екатерина II през 1790-те друг италианец – Джакомо Кваренги – построява Александровския дворец в стил класицизъм. Той е предназначен за любимия внук на Екатерина – бъдещия император Александър I. Около двореца се простира едноименният парк с площ от почти 190 хектара, който е в съседство на Екатерининския парк, образувайки огромна зелена зона.
Лицей в Царско село, Санкт Петербург
Alex 'Florstein' Fedorov (CC BY-SA 4.0)В едно от крилата на Екатерининския дворец през 1811 г. е открит Императорският царскоселски лицей. Едно от най-престижните учебни заведения в страната не просъществува дълго – само до 1843 г., след което се мести в Петербург и е прекръстено на Александровски лицей. Сред випускниците на училището има няколко десетки блестящи държавни дейци, дипломати и военни.
Изпит в Лицея
Иля РепинНай-известен сред тях е поетът Александър Пушкин, който в стиховете си възпява Лицея. Днес в това крило има музей, където са пресъздадени стаите на учениците и класните стаи.
През 1837 г. е открита първата в Русия жп линия, която съединява Санкт Петербург и Царско село. Първите пътници са лично император Николай I и почетните му гости. Парната тяга преодолява разстоянието от Петербург до крайградската резиденция за 35 минути. Линията е за обществено ползване и всички желаещи могат да я ползват, макар че първоначално локомотивите се редуват с конска тяга. През следващите години линията е удължена до гр. Павловск и дължината ѝ достига общо 27 км.
За повечето управници Царско село е само лятна резиденция – те живеят основно в Зимния дворец. Но последният руски император Николай II просто обожава Царско село и през 1905 г. се мести със семейството си в Александровския дворец, като го превръща в своя основна резиденция. Това е свързано с първата руска революция през 1905 година. Освен това, царят иска спокойствие за своята жена, императрица Александра, която е крайно непопулярна в петербургското общество.
Николай II в изгнание в Царско село
Свободни източнициПо време на Първата световна война в Екатерининския дворец е оборудвана военна болница, където императрицата и дъщерите ѝ работят като милосърдни сестри. След като слиза от престола от февруари до юни 1917 г. Николай е държан под арест в Царско село, след което е пратен със семейството си на заточение в Тоболск, а по-късно и в Екатеринбург, където е и трагично убит.
По време на втората световна война в Царско село се разполагат немските войски, които блокират Ленинград. Царските резиденции са силно разрушени, в залите на дворците се помещава военен щаб. Точно пред Александровския дворец е устроено гробище за убитите немци.
Част от колекциите и безценните интериори са силно нарушени от обстрелите или са разграбени. Безвъзвратно са загубени много паркови скулптури, а дърветата и други растения са изгорени или просто загубени.
В годините на СССР започва мащабна реставрация на царските интериори. Голяма част от работата е завършена, но в някои зали на Александровския дворец и до днес тече старателна реставрация.
Една от най-загадъчните истории, свързани с Царско село, е знаменитата стая в Екатерининския дворец, инкрустирана изцяло с кехлибар. Отстъпващите немци напълно демонтират кехлибара от стените и го изнасят в Германия. Той е безследно загубен.
През 2000 г. изследователите намират само малък фрагмент и той е предаден тържествено на Русия. Днес стаята вече е напълно възстановена по снимки отпреди войната, но изследователите не губят надежда да намерят оригинала.
Царско село се нарича не само дворцово-парковият ансамбъл, но и прилежащият град, който възниква от съседните населени места. През 1808 г. Александър I заповядва около имението да се построи град. Благодарение на пребиваването на императорските чети в Царско село градът се ползва с всякакви блага, включително жп линия. При Николай II Царско село е оборудвано с водопровод, канализация и е електрифицирано.
След като на власт идват болшевиките, царските дворци и териториите на парковете са национализирани. В Царско село е открит музей-резерват. През 1937 г. СССР отбелязва мащабно 100-годишнината от гибелта на Александър Пушкин и в чест на факта, че поетът учи в местния лицей, преименуват града на Пушкин.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
