Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 1920-те години съветското правителство поема курс към индустриализация. Новите заводи изискват голям брой работници, включително жени. За да се създаде централизирано хранене и за да се освободят работничките от готвенето вкъщи, се ражда проектът за фабрики-кухни. Освен това ръководството се бори с пиянството и смята, че работниците трябва да прекарват по-малко време вкъщи и повече време в работа и дори в свободното си време заедно с други работници - и че е за предпочитане това да става във въпросните кухни. Те се превръщат в места за хранене, купуване на храна за вкъщи и културно прекарване на свободното време - в сградите се помещават универсални магазини, пощи, аптеки, фитнес зали и библиотеки.
Първоначално промишлените кухни се помещават в съществуващи вече сгради, но скоро е разработена архитектурна програма за изграждане на отделни структури. Това са огромни комплекси, които по аналогия с "дворците на културата" се наричат "дворци на храненето".
Фабрика-кухня № 1. Москва, Ленинградски проспект, 7. 1931 г
Свободни източнициТипичната фабрика-кухня е на три или четири етажа, а под нея има мазе с хладилници и складове за храна. Има и полуподземен етаж с пекарна и стая за персонала. На приземния етаж са разположени производствени работилници, лаборатория, гардероб за посетители, както и снек бар и магазин за хранителни стоки. На първия етаж са разположени трапезарии, а на третия - банкетни зали.
Фабриките-кухни са построени с високи прозорци от пода до тавана или с лентовидно остъкляване. И в двата случая залите трябва да са светли, за да могат посетителите да се хранят на естествена светлина. Това има естетическа стойност и спестява електроенергия. Покривите на фабриките са плоски, за да могат през лятото там да се поставят маси и столове и да се консумира храна.
Първата такава кухня е открита през 1925 г. в сградата на бивше общежитие на фабрика за печат върху тъкани в град Иваново-Вознесенск (днес Иваново). Този град все още е известен не само с булките си, но и с текстилната си промишленост. Въпреки че отвън сградата остава непроменена, отвътре тя е коренно различна. Оборудването за готвене е закупено от Германия, а в сградата са инсталирани хладилници, подемници, електрически перални, сушилни и машини за рязане на хляб.
В края на 1920-те години във фабриката в Иваново всеки ден обядват до 600 души, като се произвеждат и готови ястия за осемте заводски столови. Тогавашният народен комисар по здравеопазването Николай Семашко нарича фабриката "бомба, хвърлена в стария начин на живот". Той смята проекта за успешен и скоро подобни заведения се появяват в целия СССР.
Известна е Московската фабрика-кухня №1, открита през 1928 г. на Ленинградското шосе. Сградата е символично разположена срещу ресторант "Яр" - любимо място за развлечение на дореволюционната аристокрация и творческата интелигенция. Сградата е проектирана за първи път от нулата в духа на съветския модернизъм от архитекта Алексей Мешков. В сградата е построена трапезария за 1200 души. В допълнение към кухнята имаше и снек бар за 250 души, в който се сервира закуска, обяд и вечеря. Има и магазин, спестовна каса, пощенска станция и телеграфна станция. Към 1936 г. в Москва има 25 столови, или поне толкова са включени в адресната книга "Цяла Москва" (1936 г.).
Не е пропуснат и Ленинград (сега Санкт Петербург) - през 1930 г. тук са открити едновременно четири кухненски фабрики. Най-голямата - с площ от над 20 000 m² - е комплексът в Кировския район, който обслужва работниците от фабриката "Красный Путиловец".
През 1929 г. администрацията на град Самара решава да построи подобно съоръжение и за отбранителния завод "Масленников". Проектът е ръководен от първата съветска жена архитект - Екатерина Максимова, която по това време вече е работила по подобни сгради в Москва и други градове като част от група специалисти от асоциацията "Нарпита" (Народна храна).
Максимова смята, че "в бъдеще фабриката-кухня трябва ... да освободи жените от скучните домашни задължения и да им даде възможност за пълноценен живот и себеизразяване наравно с мъжете".
Максимова проектира двуетажна сграда в стила на конструктивизма във формата на сърп и чук - съветския символ на единството на селяните и работниците. Изобретен през 1918 г. от художника Евгений Камзолкин, той става част от герба на Съветския съюз. Необичайната форма в проекта на Максимова помага за разделянето на сградата по отношение на функциите.
На приземния етаж на чука са разположени кухнята и техническите помещения, а на сърпа - гардеробът и три столови: за деца, работници и служители на фабриката. Транспортна лента пренася храната от кухнята в чука до столовата в сърпа. Дневната производителност е 9000 ястия, като 3000 ястия се произвеждат като полуфабрикати.
Първият етаж е зает от технически съоръжения и офиси на персонала. Шест стълбища свързват етажите, чиито отсеци са украсени с цветни витражи. На покрива е изградена тераса, където хората могат да се хранят при хубаво време през лятото. Освен трапезариите в сградата се помещават готварница, библиотека, поща и спортно училище.
Тези кухни като заведения за обществено хранене имат редица предимства пред готвенето вкъщи или храненето навън в малко кафене: закупуването на продукти на едро и високата производителност при механизираните методи на готвене дават възможност за приготвяне на обеди на цената на домашните със значителна икономия на време. И докато в миналото работниците по време на обяд просто си почиват край стана и хапват парче хляб или друга проста храна, донесена от вкъщи, сега всички работници се хранят с ястия, приготвени по единен стандарт, в ярки столови с чисти порцеланови чинии с лъскави прибори.
Въпреки всички плюсове, строителството на кухните-фабрики приключва в средата на 1930-те години. Строежът на огромни сгради с високотехнологичен пълнеж е скъп. Рентабилността е ниска, малко по-добре са онези съоръжения, които продаватхрана на столовите на други фабрики на едро. Вярно е, че по това време много фабрики започват сами да отварят столови и да осигуряват храна на служителите си. Освен това по това време активно се развива и хранително-вкусовата промишленост и СССР започва да произвежда консерви, които също улесняват приготвянето на храна у дома. Не се стигна до пълното отхвърляне на домашно приготвената храна.
Кухните-фабрики работят до разпадането на СССР. През 1990-те години частният бизнес се завръща, но рентабилността на кухнените не устройва частния сектор. В тях започват да се откриват магазини и други предприятия, които носят повече приходи.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
