Как в СССР забраняват браковете с чужденци

Имението Харитоненко на Софийската крабрежна в Москва, където се намира британското посолство в СССР, е посещавано през различни години от Хърбърт Уелс, Айседора Дънкан, Уинстън Чърчил ... От август 1945 г. тук живеят 15 руски жени, като заложници, които при различни обстоятелства се срещат с британски поданици и стават техни съпруги.

Британците попадат в Съветския съюз по различни пътища - например като техници, участвали в индустриализацията на СССР, или като моряци в така наречените "арктически конвои", които доставят товари до пристанищата на Архангелск и Мурманск по силата на програмата "Заем-наем". Въпреки че комуникацията с руското население не се насърчава, приятелства и любовни връзки все пак възникват и през годините на войната са сключени 35 брака между рускини и британци. Двадесет съпруги успяват да заминат в чужбина със съпрузите си, а 15 са задържани на границата - войната е приключила и съветските служби за държавна сигурност са категорично против това съветски граждани да заминат за Великобритания. Пък било то и при  съпрузите си.

"Върнете ни съпругите"

Бившето британско посолство

Сергей Норин (CC BY 2.0)

Жените се страхуват от преследване от НКВД и се обръщат към британското посолство. Сред тях е Людмила Хохлина, съпруга на Питър Скуайър, британски дипломат. След края на войната съпругът ѝ е извикан в родината си, а на Людмила е отказано разрешение да напусне страната. В Лондон Петър с други съпрузи англичани стои пред съветското посолство с плакат "Върнете ни съпругите!", но без резултат. Междувременно в СССР британският посланик извиква всичките 15 дами в кабинета си и им предлага да се разведат. Почти всички се съгласяват. През 1948 г. "Известия" публикува "отворено" (а всъщност написано най-вероятно не от самата Людмила) писмо от Людмила Скуайър (Хохлина). В него по-специално се казва: "Като научих, че съпругът ми е участвал в атисъветска кампания, не искам да съм съпруга на такъв човек". Въпреки това тя излежава почти осем години в съветски лагери.

Людмила Хохлина и Питър Скуайър

Литературно-издателски център "Лочия", 2016 г.

Едва през 1960 г. Людмила успява да се разведе с Питър - той не я забравя, чака дълго време  новини от нея, но в крайна сметка се жени - отново за рускиня. И от всичките 15 "сламени вдовици" само една, Клара Хол, успява да замине за Великобритания. Тя категорично отказва да напусне посолството и остава там още 18 месеца, докато накрая не е експулсирана от СССР.

Такава жестокост се обяснява разбира се със страховете на съветските специални служби, че жените могат да станат информатори и шпиони. А такива случаи е имало, както по-късно разкрива руската журналистка Олга Голубцова. Британците наистина вербуват около осем момичета в Архангелск, след като ги карат да подпишат, че ще работят британските разузнавателни служби. Една от тях, Антонина Трофимова, е разкрита от властите и под натиск предава останалите. Всички идентифицирани "шпионики" ги чакат лагерите, както и самата Антонина - за "измяна към Родината".

Архангелск. Волейболен мач в двора на болницата, 1943 г.

Свободни източници

Макар че по същество момичетата просто са съблазнени от това да имат храна и тоалети, които им осигуряват богатите британци, между другото не винаги от егоистични подбуди. Причината момичетата да се съгласят на такава стъпка е, че те едва свързват двата края (дажбите в Архангелск през годините на войната не са много по-големи, отколкото в обсадения Ленинград). Сред руско-британските романи има и доста искрени, но тези двойки също попадат под действието на закона, забраняващ браковете с чужденци.

В лагер по любов

Максим Максимович Литвинов (1876-1951), народен комисар на външните работи на СССР със съпругата си Айви Лоу

Яков Халип/Sputnik

През 1917 г. съветското правителство отменя църковните бракове и традиционната сватба. Свободата на семейните и сексуалните отношения е част от новата съветска култура. Бракът с чужденец не изненадва никого, има и известни международни двойки: Сергей Есенин и американката Айседора Дънкан, Сергей Прокофиев и испанката Лина Кодина, външният министър Максим Литвинов и англичанката Айви Лоу са само едни от тях. Само че към края на 30-те години на миналия век семейното право започва да се затяга. През 1936 г. абортите са забранени. В същото време процедурата за развод е сложна: вече съдът се занимава с нея, изисква се явяването на двамата съпрузи и плащането на такса (100-200 рубли). А през 1944 г. таксата е увеличена в пъти - сега разводът струва от 500 до 5000 рубли (по-голямата част от населението няма такива пари - средната заплата в СССР през 1939 г. е около 4000 рубли годишно). Ако през 1940-а около 10 000-12 000 двойки се развеждат в Москва годишно, то през 1945 г. в столицата са регистрирани 679 развода.

Снимка на семейството на Сергей Прокофиев. Отляво надясно: Сергей, Святослав, Олег и Лина Прокофиев

Свободни източници

След войната страната губи десетки милиони мъже и жени в трудоспособна възраст. Някои съветски войници по време на престоя на контингента на Червената армия в Европа успяват да създадат семейства; не всички пленници и прогонени от окупираните територии се завръщат у дома. Съветските власти не искат да се занимават със събирането на семейството главно поради опасността от двойно гражданство на съпрузите. Историята на 15 съпруги на британски граждани също повлиява на ситуацията.

И така през 1947 г. е приет закон, който напълно забранява браковете на съветски граждани с чужденци. Официалната версия е следната: "Нашите жени, които се омъжиха за чужденци и се озоваха в чужбина, се чувстват зле в необичайни условия и са дискриминирани". Нарушителите на закона са осъждани по чл. 58 – за антисъветска дейност. Най-шумните истории се случват непосредствено преди и веднага след приемането на закона. Синът на посланика на Република Чили в СССР Алваро Крус Лопес де Ередия се жени за 19-годишната Лидия Лесина през 1946 година. С приемането на новото правило за браковете с чужденци двойката е поставена извън закона, а освен това СССР прекъсва дипломатическите си отношения с Чили. Съпрузите се нанасят в хотел "Национал" и почти пет години почти не излизат от там. В крайна сметка успяват да заминат за Чили, но в родината си съпругът на Лесина полудява.

Лидия Лесина и синът на посланика на Чили Алваро Крус Лопес де Ередиа

Свободни източници

Робърт Тъкър, преводач на посолството на САЩ в Москва, се жени за Евгения Пестрецова през 1946 година. Когато службата на Тъкър в СССР приключва, той установява, че жена му не получава разрешение да напусне страната. Не им се налага да се крият, но Тъкър остава в СССР - той работи като преводач в посолствата на Канада и Индия. Съпрузите успяват да напуснат Съюза едва след смъртта на Сталин.

Тейт Джаксън / Актрисата Зоя Алексеевна Фьодорова

Архивна снимка; Давид Шоломович/Sputnik

Невинаги се отдава възможност дори и на известни хора да излязат от подобно положение. Актрисата Зоя Фьодорова има връзка с опасен мъж - военното аташе на посолството на САЩ, Джаксън Тейт. Скоро той е изгонен от СССР, но Фьодорова е бременна с детето му. Бащинството не може да бъде скрито. Фьодорова получава 25 години в лагери, нейната сестра Мария, която ѝ помага, получава 10 години и умира в лагер. Налага се новородената дъщеря Виктория да бъде дадена на друга сестра, която остава на свобода - момичето вижда майка си едва на 9-годишна възраст, когато Зоя Фьодорова е реабилитирана. С бащата на дъщеря си тя се среща едва през 1976 година.

"Търся съпруг-чужденец като средство за придвижване"

Делегати на VI Световен фестивал на младежта и студентите на територията на Всесъюзното селскостопанско изложение

Емануил Евзерихин/ТАСС

Официалната забрана за бракове с чужденци в СССР е отменена през 1953 г., след смъртта на Сталин. Освен това бракът с гражданин на друга държава сега вече не води до промяна в гражданството за гражданин на СССР. "Затоплянето" изглежда има благоприятен ефект върху отношенията между Съюза и "чужбината": през 1957 г. в Москва се провежда Международният фестивал на младежта и студентите, а през 1960 г. е открит Университетът "Дружба между народите".

В действителност обаче през онези години за брак с чужд гражданин е необходимо да се съберат огромно количество документи и характеристики, да се проведе повече от един разговор със служители на властите, като се представят всички подробности около връзката на двойката. Като цяло през 50-те и 60-те години на миналия век всяка връзка с чужденец автоматично ви превръща в обект на постоянно наблюдение от КГБ. И тези, които са се оженили по правило е трябвало да започнат да "изключват кислорода" - следва изключване от партията, уволнение от работа или преместване в отдалечени региони. За да не развалят моралния характер на съветския човек.

Спортистката Инга Артамонова се среща с шведски спортист на състезания в Швеция и след завръщането си в Москва започва да си кореспондира с него. Според слуховете служители на КГБ общуват със спортистката ежедневно, включително я наблюдават на връщане от работа и описват какви наказания и трудности очакват самата Артамонова и нейните близки. Артамонова се поддава и спира кореспонденцията с шведа. На 29-годишна възраст тя умира от намушкване с нож - съпругът ѝ, атлетът Генадий Воронин, я убива, подозирайки я в държавна измяна.

Владимир Висоцки и Марина Влади по време на круиз на кораба "Шота Руставели"

MAMM/MДФ/russiainphoto.ru

Дори висшата номенклатура не може да избегне наблюдение и забрани. Любов Брежнева, дъщерята на Яков, брата на генералния секретар, се запознава с германски военен на име Хелмут, който учи в Москва. В продължение на няколко месеца влюбените просто са наблюдавани, а след това и заплашвани – оперативни работници нарочно оставят бъркотия в апартамента на Брежнева, за да знае, че се правят обиски в нейно отсъствие, а любовникът ѝ е извикан в Министерството на отбраната на СССР и е помолен да напусне страната.  Роднинските връзки с Леонид Илич не помагат. Според легендата самият той казал на племенницата си: "Ако теб пусна и други ще побягнат". Очевидно това подсказва, че много момичета от високопоставени съветски семейства, които не са против да заминат в чужбина, но Родината не позволява.

След 1969-а, когато е приет новият "Кодекс за брака и семейството на РСФСР", браковете с чужденци стават по-лесни - те обаче се сключват само в определени служби по вписванията в големите градове, но наблюдението на тези, които са избрали чужденец за съпруг, престава да бъде поголовно. Сключването на брак с чужденци дори вече е модерно, включително за да се отиде в чужбина, предимно в Израел и Съединените щати. Бракът с чужденци става обект на шеги: "Търся съпруг като средство за придвижване", шегуват се съветските жени. А за културните дейци бракът с чужденец е просто шик. Владимир Висоцки е женен за френската актриса Марина Влади (въпреки че баща ѝ е руснак), поетът Евгений Евтушенко е женен за ирландката Джен Бътлър, режисьорът Андрей Кончаловски е женен за французойката Вивиан Годе... Браковете с чужденци обаче не са съдба само за номенклатурата - през 1987 г. в Ленинград китаристът на "Кино" Юрий Каспарян се жени за американката Джоана Стингрей.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.