Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Когато един мъж излиза от апартамента си в стандартна многоетажна сграда в Казан и минава покрай фигура, която бездейства на стълбището, той още не знае, че ще умре. Незабавно са произведени девет изстрела.
Ранената жертва успява да избяга на улицата, блъскайки се в объркан минувач, преди последният изстрел да го повали.
"Трябваше да има последен изстрел в главата, но плъзгачът беше в обратна позиция – свършиха ми патроните", казва Алексей Снежински, осъден килър, който е освободен предсрочно през 2016 г., въпреки че първоначално го грози доживотна присъда.
Мъжът, който лежи на земята, е първата му "поръчка". По това време наемният убиец е на 22 години.
Снежински
"Иля Репин"/Реальное времяДесетилетието на 1990-те години е ерата на поръчковите убийства в Русия. Съветският съюз току-що се е разпаднал, оставяйки след себе си разрушена икономика, обедняло население и големи надежди, подхранвани от шокиращо бързия преход към капитализъм.
Слабата държава, общата бедност и дивите пари, заливащи гигантския руски пазар, бързо се превръщат в спирала на беззаконието, където "убий или бъди убит" не е просто фраза. През 1990-те години в Русия всяка година се образуват около 32 000 дела за убийства; до 1500 от тях са поръчкови.
Някои стават наемни убийци по призвание, други – по случайност. Има само една прилика, която обединява всички тях: веднъж влезли в "бизнеса", за тях няма изход.
Елитните наемни убийци, които се усъвършенстват в този съмнителен занаят, често произхождат от армията или правоохранителните органи. Известният наемен убиец Александър Солоник, известен още като "Саша Македонски", който има в биографията си 43 потвърдени убийства, е служил в съветската армия, преди да влезе в редиците на полицията.
Солоник
ТАССДруг елитен професионален убиец, Александър Пустовалов, известен още като "Саша Солдат" – човекът с 35 потвърдени попадения в биографията си – е призован в елитната морска пехота на армията и е известно, че е бил доброволец на фронтовата линия, когато през 1994 г. избухва Първата чеченска война.
Тези хора са обучавани да убиват от професионалисти и са усъвършенствали до съвършенство способностите си да отнемат човешки живот. Други пък се оказват на пътя на престъпността по случайност: израснали в бедност, заобиколени от престъпници от самото си раждане, това е техният начин да се адаптират.
"Един ден отидохме на плаж с приятели. Плувахме цял ден, ядохме диня. С настъпването на вечерта сред приятелите се разнесе мърморене. Те видяха един мъж, който беше дошъл да плува с едно дете. Казаха ми да чакам в колата. Веднага разбрах, че е извършено някакво престъпление, защото познавах добре приятелите си и знаех с какво си изкарват прехраната", спомня си Алексей Снежински.
Съвсем скоро най-лошите страхове на Снежински се потвърждават. Той видял тялото на мъжа, когото бил видял на плажа, и четиригодишния му син, който плачел над тялото на баща си. Един от приятелите на Снежински сложил ръка на устата на детето, за да потисне плача.
Снежински казва, че е взел детето и се е опитал да го успокои, като е излъгал, че баща му е жив и го чака вкъщи. След като дискретно завел детето при нищо неподозиращите си роднини и го оставил на вратата, Снежински се събрал с приятелите си в техния апартамент.
"Виждаш ли, Алексей. Не е голяма работа да убиеш някого", казал приятелят му, смеейки се. За няколко години Снежински се превръща в наемен убиец на организираната престъпност в Казан. Преди да бъде арестуван, той извършва поне шест поръчкови убийства.
Пустовалов
Wikimedia CommonsКогато през 1990-те години поръчковите убийства обхващат страната, методите на убийство също се увеличават. Ножове, пистолети, калашници, снайпери, гранати, самоделни взривни устройства, както и отрови и дори радиоактивни компоненти се използват от наемните убийци с различна квалификация и ниво. И все пак най-популярният метод винаги е един и същ.
"След масовото строителство на жилищни сгради присъствието на непознат човек в близост до жилището престава да бъде необичайно и тревожно", пише авторът Валтер Граукригер в книгата си за поръчковите убийства.
"Престъпниците веднага се възползват от това, като разработват така наречената "схема на пътя", която се превръща в класика за много десетилетия. Убиецът с оръжието се скрива във вход или в близост до такъв и след това тихо застрелва жертвата на път за вкъщи".
Но най-удобното място за наемния убиец да свърши работата си е вътре в асансьора.
"Асансьорът и колата са двете места, от които няма измъкване", казва Снежински. Бившият наемен убиец разказва история, при която асансьорът е умишлено програмиран да пропусне правилния етаж и да достави жертвата на наемния убиец, заобикаляйки охраната, която чакала на друг етаж.
Хладнокръвното убийство, последвано от незабавно и бързо оттегляне, е онова, което прави работата на наемен убиец тогава безупречна.
Справедливостта обаче сполетява много от професионалните наемни убийци, които действат през 1990-те. Някои от тях – като Алексей Снежински – са арестувани и осъдени. Други – като Саша Македонски или Лиминг Макс – са жестоко убити от собствените си "коллеги".
"От самото начало разбирах пътя, по който вървя. Че кръвта е върху мен и че е справедливо накрая да се пролее моята кръв", казва Снежински, който твърди, че е бил принуден да сътрудничи на прокуратурата, когато е станал мишена на организираната престъпност.
Докато е в съда, Снежински казва на майката на човек, когото е убил: "Бяхме момчета. Играехме сериозни игри, за възрастни".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си