Защо Петър Велики не е погребан цели 6 години?

Портрет на Петър I на смъртния одър

Портрет на Петър I на смъртния одър

Johann Gottfried Tannauer
Руският цар умира в страшни мъки. Това не му позволява да си състави завещание, но все пак царят се подготвя дълги години за кончината си. Не всичко в живота на императора върви по изготвения от него план. Тялото му лежи цели 6 години в ковчег, но без да бъде погребано. Какво толкова чакат през всички тези години? И какво общо има това с "магьосника на царя"?

В края на 1724 година Петър I, силно измъчван от камъни в бъбреците, се отправя на пътешествие – инспекция за строежа на Ладожкия канал, дълъг стотици километри по протежението на част от Ладожкото езеро. Придворният лекар настоява царят да не предприема такова пътуване, но Петър е непреклонен. Проектът за царя е от изключителна важност, той трябва да увеличи значително обема на търговията с Европа. Царят се подлъгва заради временното подобряване на здравето си през есента на същата година, но тази грешка ще му коства живота.

Погребения като на европейските крале

Смъртта на Петър Велики

Петър I умира изключително бързо. Състоянието му се влошава рязко, след като помага за спасяването на бедстващи моряци в ледените води на Финския залив. Императорът загива на 52-годишна възраст. По разкази на свидетели последните думи на Петър били: "Дайте всичко...", след което царят губи съзнание и повече не се събужда.

Той почива на 8 февруари 1725 година в малък кабинет в Зимния дворец. Стаята е толкова тясна, че внушителният ковчег с трудност е вкаран в помещението – размерът му достига 216 см. Въпреки че смъртта на царя е внезапна, Петър се готвил цял живот за погребението си.

Портрет на Петър Велики на смъртното му ложе

За тази цел той изменя правилата за погребение на руските царе, въвеждайки нов обред. Приживе Петър е яростен противник на староруските традиции и не желае да бъде погребан като московските царе – на следващия ден след настъпването на смъртта. Той иска пищно и дълго погребение като на европейските крале. Всъщност успява да се обучи доста добре в тази култура. Петър се стреми да посети и участва, дори и финансово, във всяко погребение на знатни чужденци, служили на Руската империя. Още през 1723 година заповядва на всички руски дипломати да му докладват с подробни описания как преминавали погребенията, на които самите те присъстват. Съвсем очевидно е, че Петър I "репетира" церемонията по погребването си, следейки образците на Европа. Най-важни за царя са кралските френски погребални ритуали.

Кончината на Петър I, 8 февруари 1725 година

Когато часът на смъртта на Петър I настъпва, са подготвени подробни разпореждания как ще бъде извършена самата погребална церемония. Погребението на царя е с невиждани за времето си мащаби.

Как погребват Петър

Петър I в траурната зала

Прощаването с Петър е организирано в Зимния дворец. Тялото му е поставено в траурно аранжираната Печална зала с дължина от 200 метра, цялата покрита с черен плат. Около ковчега слагат държавните символи – регалии и ордена на царя. В залата са разположени дървени скулптури, а иконите, които традиционно се поставят при всяко руско погребение, е заповядано да не присъстват на царското.

Цели 42 дни се проточва сбогуването на поданиците с царя. Погребалната процесия до мястото за погребването се състои едва на 10 март. Ковчегът с тялото на Петър I е пренесен от Зимния дворец до Петропавловската църква по замръзналата река Нева. Почетен караул от 11 000 души съпровождат тялото на императора. В църквата се състои опело, но царят не е погребан, макар че все пак символически е хвърлена пръст върху ковчега. Цели шест години тялото на Петър не е предадено на земята. През тези години почива и жената на царя, Екатерина I, която получва трона, но управлявала едва три години. Нейният ковчег е поставен по същия начин, в разрез с християнската традиция да се погребва в земята. Така Петър и Екатерина лежат един до друг в църквата.

Портрет на Яков Брус

Очевидно е, че толкова дълга прощална церемония (42 дни в двореца) предполага балсамиране на трупа на руския цар. Още едно правило, което изменя Петър, – преди него нито един руски цар не е бил балсамиран. "Репетицията" по балсамирането е проведена върху сестрата на Петър – Наталия Алексеевна. През 1716 г. Наталия почива, тогава Петър е в чужбина, за да може да се прости с любимата си сестра царят заповядва да я балсамират. Процесът протича успешно, точно по същата технология бил балсамиран и самият руски цар, но болестта му поражда усложнения.

Портрет на Наталия Алексеевна (1673-1716)

Петър I умира от възпаление на пикочния мехур, тялото му почернява 10 дни след смъртта, но по закон царете не бива да се покриват по време на прощалните церемонии. Съпругата му стриктно следва 42-дневния план за сбогуване с царя. Балсамирането на Петър се ръководи от Яков Брус – близък приятел на царя, един от най-образованите хора за времето си. Поданиците в империята му измислят псевдоними "чернокнижникът" и "магьосникът на царя". Именно Брус взема решението Петър I да не се погребва в земята толкова дълго време.

Царски чернокнижник и потомък на шотландския крал

Родът Брусови принадлежи към едно от най-старите разклонения на шотландската кралска фамилия, в Русия Брусовите се споменават от 1647 година. Сред предците на чернокнижника е кралят освободител на Шотландия Робърт I Брус. Яков Брус спасен от Петър в Троицкия манастир, тогава младият шотландец се укрива от своите политически врагове в Светата обител. След помощта, която получава от руския цар, той става един от най-близките му придворни и не го напуска никога.

Яков Брус не получава образование, но през целия си живот активно се занимава със самообучение. Той успява да събере библиотека с 1500 тома естествено-научни трудове. Брус говори на шест езика, разбира от математика, география, геология, астрономия, оптика, механика, медицина, военно дело и други дисциплини. Яков отговаря за руското книгопечатане, съставя руско-нидерландски и нидерландо-руски речници, първия руски учебник по геометрия също е негово дело, успява да открие и първата обсерватория в Русия.

Сухарева кула

Този последен факт силно спомага за бъдещите псевдоними на Яков Брус – чернокнижник и магьосник. Откритата от него обсерватория се намира в Сухаревската кула в Москва (разрушена през 1934 година). В московските предания това място е свързвано с черни легенди: тук се събират тайно общество на еретици, а в основата на кулата е положена "черната книга" на Брус, която дава неограничена власт. Според народните легенди Брус е изобретил еликсир за вечна младост, живи кукли и полет на механична птица.

Когато Петър I умира, Яков Брус получава титлата върховенобер маршал на печалната комисия (тя ръководи прощалната и погребална церемония). Всички знаят, че той е поел балсамирането на тялото на Петър. Отсъствието на погребение в началото е свързвано с мистическата деятелност на Брус и неговите "дяволски опити". И колкото повече време минава, толкова по-силни стават народните разкази за "царския магьосник".

Уви, истината се оказва много по-прозаична.

Царската гробница

Петровапловската църква

Полагането на ковчега в земята – финалното траурно мероприятие, е забавено, защото  трябва да се дострои гробницата за императора, както и красивата Петропавловска църква. Всичко това се намира в Петропавловската крепост – сакрално място за починалия цар. Дата на основаване на крепостта – 16 май 1703 година, се чества и като ден на основаването на Санкт Петербург – творението на Петър.

Гробницата на Петър Велики в Петропавловската църква

Когато умира, ковчегът му е поставен във временен параклис, който се намира вътре в новостроящата се Петропавловска църква. През 1731 година, придобилата по право власт племенница на Петър I Анна Ивановна, най-накрая успява да предаде на земята телата на Петър и Екатерина. Останките са погребани до южната стена, пред олтара на Петропавловската църква.

Портрет на Петър I

Интересно е, че Петър е погребан така, че да не бъде възможна ексхумацията му – това може да се случи само ако се събори целият храм.

До епохата на Петър руските монарси са погребвани на различни места: Архангелската църква в Москва, Възнесенският манастир, храм Спас на Бору, Новодевическият манастир. Но след преместването на столицата в Петербург започват да погребват царете в Петропавловската църква.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"