Чуждоземци, чуждостранци или просто "нехристи" – в Рус чужденците се наричат как ли не. Но най-разпространеното им прозвище е "немци". Откъде идва то?
Пристигането на чужденци в Москва през XVII век
Сергей Иванов/Третяковска галерияВ първата руска летопис споменаването на "немците" в Рус се отнася към X век – така се наричат мисионерите на Римския папа, пристигнали да предлагат на руския княз да приеме тяхната вяра.
По-късно в Рус има много различни чужденци, но всички тях често наричат "немци", независимо от коя страна произлизат. Причината е, че те не можели да кажат и дума на руски и били буквално "неми".
Германци от Руската империя
Свободни източнициПо стечение на обстоятелствата в Рус винаги е имало много чужденци именно от Германия – много повече от представителите на която и да е друга държава. От XII в. тук започват да пристигат търговци, лекари, занаятчии, а през XVI в. се появява дори немски квартал (Немецкая слобода). Самите царе вече активно привличат професионалисти и специалисти – например във военното или в инженерното дело. Петър I е известен германофил – в неговото близко обкръжение има огромен брой синове на Германия. Затова прозвището "немци" в руския език се прикрепя именно към тях.
Портрет на Екатерина II
Йохан Баптист Лампи-старшиРуската императрица Екатерина II е етническа германка. Тя разрешава на немците да се заселят в земите на руското Поволжие (техни потомци живеят в Русия и до днес) и така се появява понятието "руски немци".
Чужденците се наричат "немци" за простота, но все пак жителите на Рус умеят да различават представителите на другите народи и в различни периоди от историята, в отделни случаи, им измислят и други прозвища.
Гости от чужбина
Николай Рьорих/Третяковска галерияПървите чужденци, които виждат славянските племена, населяващи територията на Древна Рус, най-вероятно са викингите. Според най-разпространената историческа теория първите управници на Рус и основатели на руската държава са именно те – смята се, че славянските племена сами канят "варягите"-викинги да ги управляват. "Варяги" в Рус наричат всички скандинавци. Освен това известният търговски път от Европа до Византия през водните артерии на Рус се нарича "От варягите до гърците".
Иван III къса ханска грамота
Свободни източнициНай-масовото "нашествие" на чужденци в Рус настъпва през XIII в. – нахлуването на татаро-монголите. Тези "басурмани" изглеждат съвършено непознати и изповядат исляма. Много учени смятат, че "басурманин" е изкривено произнасяне на думата "мюсюлманин". Така започват да се наричат не само онези, които изповядват исляма, но и много други чуждоверци, особено от Азия.
Василий III нарежда на Алевиз да създаде ров около Кремъл.
Свободни източнициВъпреки че повечето чужденци от Западна Европа като цяло се наричат "немци", има едно изключение – италианците. Те получават прозвището "фрязин" или "фряг". Предполага се, че то идва от думата "франк". През XV в. голям брой италиански архитекти са поканени в Русия – те строят стените и съборите на Московския Кремъл и други укрепителни съоръжения. Много от тях се асимилират и дори приемат фамилията "Фрязин" – Алойзио де Карезано става Алевиз Фрязин, а Антонио Джиларди – Антон Фрязин. Дипломатът Джан Батиста де ла Волп пък се прекръства на Иван Фрязин.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си