Как монголите покоряват Русия (КАРТИНИ)

Тайдзу, по-известен като Чингис хан. Портрет, изрязан от страница от албум, изобразяващ няколко юански императори

Национален дворцов музей в Тайпе/Свободни източници

"Заради греховете ни дойдоха народи неизвестни, безбожни моавити, за които никой не знае със сигурност кои са те и откъде са дошли, какъв е езикът им и от какво племе са, с каква вяра", така летописец описва първата поява край руските граници на монголските войски, станала през 1223 година. И все пак към онзи момент монголите не планират инвазия в Рус. Походът на пълководците Субедей и Джебе на Източноевропейската равнина има по-скоро разузнавателен, отколкото завоевателен характер.

Преминавайки Кавказките планини, 30-хилядната монголска войска достига степите на Северното Причерноморие и удря по номадските племена на тюркоезичните кумани, отвъд чиито земи се намират руските княжества. Въпреки че отношенията на князете с тези съседи са далеч от идеални, те решават да отговорят на призива за помощ на хан Котян и да застанат срещу монголите на общ фронт.

Калка, 1996, Павел Риженко

Свободни източници

Битката на р. Калка (на територията на Източна Украйна) от 31 май 1223 г. завършва за руско-куманските войски с пълен разгром: оцеляват едва 10% от войниците, като загиват не по-малко от деветима князе, както и голям брой знатни боляри. Причините за катастрофата се коренят в недооценяването на врага, липса на единно командване и несъгласуваност на действията на военачалниците.

След поредната победа монголите поемат на изток и с годините всетият в сърцата на руснаците страх и ужас от преживяното започва полека да се забравя. През 1237 г. могъществената империя отново напомня за себе си. В мащабен Западен поход под командването на внука на Чингис хан Батий и вече заедно с добре изучилия региона Субедей участват 14 царевичи-чингизиди (преки потомци на Чингис хан), всеки от които има на подчинение по 10 000 кавалеристи. Според друга версия броят на монголските войски не надвишава 40 000.

Монголски войски близо до катапулт. Миниатюра от хрониката на Рашид ал-Дин, 1307 г.

Свободни източници

Във всеки случай огромна маса от воини, усъвършенствали до съвършенство за онова време ездата и стрелбата с лък и подсилени с разнообразен арсенал от обсадни оръжия от завладян Китай, се насочва на запад. Срещу тях се изправят разнородни сили на руски княжества, които постоянно се карат помежду си и не могат да се обединят дори пред лицето на такава страшна опасност. 

На пътя на монголите стои Рязанското княжество, което иска помощ от своите съседи: Владимирско-Суздалското и Черниговското княжества. Първото обаче се забавя с изпращането на войски, а второто отказва, тъй като Рязан отказва да участва в конфликта с монголите през 1223 година.

Копие от произведението на Е.И. Дешалита "Отбраната на Рязан"

Андрей Миронов (CC BY-SA 4.0)

Въпреки липсата на подкрепа рязанците решават да се съпротивляват и в отговор на ултиматума на монголите да им дадат една десета от цялото си богатство отговарят: "Ако всички ни няма, всичко е ваше!" Градът пада на 21 декември 1237 г. след петдневна обсада. "И в града не остана нито едно живо същество, всички загинаха и изпиха една и съща чаша на смъртта за всички. Там не остана нито един, който да стене или да скърби, нито баща, нито майка за децата си, нито дете за баща и майка, нито брат за брат, нито роднина, а всички заедно лежаха мъртви. И всичко това се случи заради нашите грехове!", разказва "Повест за разрухата на Батий в Рязан".

На 1 януари 1238 г. в битка край град Коломна монголите разгромяват същата тази владимировска армия, която идва да спаси Рязан. В този ден обаче нашествениците също претърпяват голяма загуба. В битката пада видният военачалник Кюлхан – един от синовете на Чингис хан и единственият чингизид, който е изгубен по време на похода в Русия.

Евпатий Коловрат

Макс Пресняков (CC BY-SA 3.0)

По време на по-нататъшния поход монголите внезапно нападат "малкия отряд" на рязанския благородник Евпатий Коловрат, който закъснява за обсадата на родния си град. С малки сили Коловрат успява да нанесе болезнени удари на вражеската армия и дори да унищожи ариергарда ѝ. Самият Батий обръща внимание на храбрия воин. След като Евпатий е убит в битка, възхитеният хан нарежда тялото му да бъде предадено на пленените рязанци и те били освободени.  

Монголите преминават с огън и меч през земите на Владимиро-Суздалското княжество, опустошавайки редица села и градове, включително Москва. На 7 февруари пада и столицата на княжеството – Владимир, а семейството на владетеля – Юрий Всеволодович – загива в пожара. Самият велик княз не е в града по това време. Той събира сили на река Сит, където почти с цялата си армия загива на 4 март, след като претърпява поражение от военачалника Бурундай. Така цяла Североизточна Рус е подчинена на монголите.

Великият княз Юрий II Всеволодович. 1219-1238 г.

Василий Верешчагин/Свободни източници

Борбите с могъщия Владимир изтощават нашествениците, чието настъпление бавно започва да се бави. Батий не рискува и не атакува големия търговски център Новогород, армиите му са отблъснати от Смоленск, а малкият Козелск е обсаждан повече от 50 дни. Когато най-сетне е превзет, разяреният хан заповядва да бъдат избити всички жители (според хрониката дванадесетгодишният княз Василий "потънал в кръв"), а "злият град" да бъде изравнен със земята.

Монголите се нуждаят от пауза и подновяват нападението си над руските земи едва на следващата година. Този път южните княжества са победени. На 3 март 1239 г. пада смятаният за непревземаем Переславъл, на 18 октомври – Чернигов, а на 6 декември пада древният Киев. "Този град е бил много голям и много населен, но сега е сведен почти до нула: в него има едва двеста къщи...", пише италианският францисканец Йоан де Плано Карпини, който посещава бившата столица на Киевска Рус през 1245 година. След като опустошават земите на Галиция и Волин, монголите нахлуват в Унгария и Полша.

Баскаки, 1909, Сергей Иванов

Свободни източници

Русия претърпява ужасно съкрушение: огромен брой хора са убити или взети в плен, 49 от 74-те известни града са разрушени, 14 от тях никога не се възраждат, а други 15 се превръщат в малки села. Икономиката и културата претърпяват сериозен удар – в пожара изгарят много ценни ръкописи, а много храмове са превърнати в руини. 

Мощната монголска държава Златната орда, която се простира от Крим до Сибир, не започва да окупира руските земи, но установява в тях собствена политическа и икономическа власт. Сега хановете решават кой и как да управлява в Русия, а князете са принудени да ходят при тях за ярлъци (разрешителни писма), за да управляват в собствените си земи.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.