9 необичайни и (странни) монети на руските царе (СНИМКИ)

1. Квадратна рубла

Екатеринска медна рубла от 1725 година

Putnik (CC BY 4.0)

Сеченето на пари не е от евтините удоволствия. Петър I узнава това чрез собствения си опит. При него вместо простичките нискокачествени монети започват да се правят кръгли монети от машини. Среброто за всички тях не достига, но пък има излишък от уралски мед. Намерението на реформатора е изпълнено от неговата съпруга Екатерина I. През 1726-1727 г. в заводите на Екатеринбург започва изработката на шаблонни слитъци. Те не се отличават с голяма красота: квадрат с руския герб в четирите ъгъла и с указание на номинала и мястото, къде и кога е изсечена монетата, той се намира в центъра на паричката. В този образ се пускат монети от най-малкия копеечен номинал до най-големия – рублата. Колкото по-голяма е тя, толкова е по-тежка. Например, копейката тежи около 16 грама, а медена рубла с големината на длан достига до 1,6 килограма!

2. Сестрорецка рубла

Сестрорецка рубла от 1771 година

National Numismatic Collection/National Museum of American History.

Със сестрорецката рубла могат да се забиват пирони – гигантската монета тежи 930 грама. При това нормална монетка тогава тежи едва 50 грама. Приличаща на миниатюрна шайба, медната рубла служи за обмен на първите хартиени руски пари – асигнации. Във всеки случай такава била идеята, когато през 1771 г. в Сестрорецкия оръжеен завод започват да се изсичат пробни партиди. По-нататък това делото не продължава, защото тези пари не се пускат в оборот.

3. Монети от платина

3 рубли от 1828 година

Международен нумизматичен клуб

Буквално няколко години след като започва добива на платина в Сибир, е решено да се правят пари от нея. Монетите от 3, 6 и 12 рубли са първите пари в света от този метал. Те се изработват почти 20 години – от 1828 до 1845 година. За това време в монетни знаци са превърнати половината от 32-хилядите килограма добита платина. Мислело се е, че "монетата на разкоша" много дълго ще държи своето място до това на златните и сребърните пари. А след това всичко внезапно прекъсва. Една от версиите е заради опасения, че скъпоценният метал ще се обезцени. Всички платинови запаси са продадени в Англия и повече такива пари не се секат.

4. За неточно ресто

37,5 рубли - 100 франка

Elif68 (CC BY-SA 4.0)

При последния руски император има парична реформа и рублата се привързва към златото. Освен монети с нормален номинал се появяват и нестандартни такива, например като 7.5 рубли. Но монетният двор трябва да изсича и къде по-големи парични средства като златни 37,5 рубли. Юбилейната монета от 1902 година, с профила на Николай II и руския герб, има два номинала – рубла и френски франк. Всичко това е направено, защото са предназначени за разплащане в чужбина. Не е изключено това, че монетата от злато проба 900 е нужна за протоколен подарък – основните притежатели на такива необикновени пари са членовете на императорското семейство.

5. Руси вместо рубли

5 руси

Elif68 (CC BY-SA 4.0)

Министърът на финансите Сергей Вите решава да измисли нова златна рубла, за да се повиши ценността ѝ на световния пазар. От няколкото варианта той избира пофренченото "рус". Видът на новите пари малко се различава от старите, освен посочването на новия номинал. Например златният империал – 15 рубли, се превръща в 15 руси. А 2/3 от имперските златни монети – десеторублите – стават 10 руси. Николай II изучава пробния тираж, но остава равнодушен към идеята на Вите. Рублата продължава да се ползва, а новата валута си остава само проект.

6. Сибирските пари

5 сибирски копейки

Rdsjsn (CC BY-SA 4.0)

С усвояването на нови територии се проявява сериозен проблем: да се доставят  изсечени в столицата Санкт Петербург пари до отдалечените краища на империята се оказва прекалено скъпо. Затова е решено да се правят пари на място. За Сибир от 1766 г. парите се правят от богатите на мед залежи. Парите се изработват в Сузунския завод. Тези пари се използват само в сибирските територии – от Тара до Камчатка. Почти всички те, освен най-малките – полушки, са изобразени с герба на Сибирското царство.

7. Монета без портрет

Монета на Павел I

Музей-резерват "Кижи"

Павел I решава проблемите с внушителния външен дълг и растящата инфлация съвсем просто: унищожава запасите от асигнации и увеличава обема на металните пари. Използвани са всички методи за добиване на суровини, даже дворцовите сервизи от сребро са изпратени за претопяване. При него за първи път се правят пари без лика на царя – заменен е с монограма от четири букви "П" с римска цифра I в центъра. На гърба на монетата са изписани слова от Псалм 113: "Не нам, не нам, в имени Твоему". Така изглеждат не само обикновените пари, но и пробните монети – ефимки. Тези сребърни монети са с номинал 1,5 рубли.

8. Константиновска рубла

Константиновска рубла

Свободен източник

Странна работа. Монарх с името Константин I в Русия не е съществувал, а монети с негово изображение има. Всичко всъщност е доста просто. След смъртта на Александър I, който не е имал деца, на престола трябва да се възкачи синът на Павел I. Той категорично не желае да става император и тронът е планирано да се предаде на брат му – великият княз Николай Павлович. Няколко години преди кончината на Александър I е съставен таен документ, който потвърждава правата на Николай. За този манифест знаят малцина. Затова и в Петербургския монетен двор започват да секат новите пари, без да чакат коронацията. След това почти целият тираж е унищожен с изключение на няколко екземпляра.

9. Злато вместо медал

Златна монета като награда

Музеи на Московския Кремъл

Поговорката, че златото е металът на царете, е вярна на сто процента. Монарсите по време на своите коронации са обсипвани с ценни монети, част от тях се използват като дарове или украшения. Златните монети са награда за най-различни подвизи и едва през XVIII век се заменят с медали и ордени. Със злато е награден и Фьодор Головин, който през 1689 г. подписва Нерчинския мирен договор, определящ границата между Руското царство и Китай.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.