Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Алексей Бобрински от C.L. Christinec, около 1770 г.; Децата на император Александър и Юриевская
Ермитаж/Свободни източници; Константин Маковски/Частна колекция/Свободни източнициПетър Велики има множество любовници и определено има извънбрачни деца. Любовницата му Мария Хамилтън прави два аборта от неизвестен баща. За друга от любовниците му – Мария Кантемир, се говори, че ражда мъртвороден син от Петър.
Във всеки случай, колкото и да е невероятно, Петър няма официално признати извънбрачни деца. Въпреки че обществото смята, че великиолепният военнокомандващ граф Петър Румянцев е син на Петър, защото за майка му Мария Румянцева се знае, че е любовница на императора.
Първото "официално" извънбрачно дете в историята на Руската империя е родено от Екатерина Велика – но това се случва, преди тя да стане императрица, когато все още е велика княгиня.
Портрет на Екатерина II, 1782 г., Ричард Бромптън; Станислав Август Понятовски, 1786 г., Марчело Бачиарели
Ермитаж/Свободни източници; Лвовска национална художествена галерия/Свободни източници"Бог знае откъде забременява жена ми – всъщност не знам дали това е мое дете и дали трябва да го приемам лично", казва великият княз Петър Фьодорович, бъдещият император Петър III, когато разбира, че жена му е бременна. И го казва публично, поне според мемоарите на Екатерина.
Момиченцето на име Анна се ражда в Санкт Петербург на 9 декември 1757 година. На 17 декември, когато бебето е кръстено в дворцовата църква, няма официален прием на чуждестранни пратеници, но императрица Елисавета идва неофициално в църквата, за да стане кръстница на Анна.
Великият княз Петър Фьодорович признава бебето за своя законна дъщеря. Според слуховете, обаче, истинският баща е любовникът на Екатерина – Станислав Понятовски, който е бъдещ крал на Полша. Анна Петровна умира на две годинки през март 1759 година.
Портрет на Екатерина II, 1745 г., Антоан Песне; Г. Орлов, 1762 г., Фьодор Рокотов
Крепостта Кобург/Свободни източници; Третяковска галерия/Свободни източнициАлексей Бобрински е роден тайно на 11 април 1762 година. Той е син на Екатерина Велика и любовника ѝ Григорий Орлов. Този път Екатерина успява да скрие бременноста от съпруга си, император Петър III. Налага ѝ се да носи корсет и да прави реверанси в двора с дете в утробата си.
Когато Алексей се ражда, той е много слаб и незабавно е даден на прислужника на Екатерина Василий Шкурин. Алексей е отглеждан от семейството на Шкурин до 12-годишна възраст, когато е пратен в Първия кадетски корпус, а след като завършва военното си обучение с отличие, тръгва на мащабно пътешествие из Русия и Европа.
Портрет на Павел I, 1796 г., Владимир Боровиковски; София Стефанова Разумовски, 1780 г., Франц Лудвиг
Градски музей на Новгород/Свободни източници; Национален музей/Свободни източнициСемьон е син на великия княз Павел Петрович, роден през 1772 г. от вдовицата София Ушакова. Историкът Изабел де Мадаряга пише, че "за да се увери, че може да произведе наследник, Павел е насърчен да се обвърже с определена благосклонна вдовица", т.е. с Ушакова. Екатерина, която е изключително практичен човек, иска да се увери, че синът ѝ може да създаде наследник.
Семьон е отгледан в дворцовите покои на Екатерина Велика. През 1780 г., когато е на осем години, той е пратен във воено училище и в крайна сметка завършва образованието си за военноморски кадет. Първият кораб, на който е пратен Семьон, е линеен кораб "Не ме докосвай" с 66 оръдия. След битка във Виборгския залив на 22 юни 1790 г. Семьон е пратен при Екатерина с отчет. Когато пристига в Санкт Петербург, той среща баба си за първи път от 10 години.
През юли 1790 г. Семьон е повишен в чин капитан-лейтенант. За случилото се след това има две версии. Според първата през 1793 г. той е пратен в Лондон да служи в Британския ВМФ. Другата версия гласи, че трябвало да участва в Муловската експедиция (която така и не се осъществява), но умрял внезапно в Кронщат.
В архивните документи на военноморското министерство пише, че Семьон Велики е починал на 13 август 1794 г. при корабокрушението на английския кораб "Вангард", предизвикано от ужасна буря във водите на Антилия край островите Синт Еустациус и Свети Тома.
Семьон получава прозвището "Велики" приживе, очевидно заради слуховете за произхода му. Когато умира, секретарят на Екатерина Александър Храповицки пише: "Новината за смъртта на Сенюшка Велики е получена".
Второто незаконно дете на Павел Петрович е родено след покушението му, докато е император на Русия. Седмица преди смъртта на Павел той се среща с най-високопоставения си цивилен служител – вице-канцлера Александър Куракин. Павел му казва насаме, че две жени са бременни от него. Ако се родят момчета, той нарежда да бъдат кръстени Никита и Филарет, а ако са момичета – Евдокия и Марта. Синът на Павел Александър трябвало да стане кръстник на децата.
След като Павел умира, някъде между май и юни 1801 г. се ражда само едно дете – момиче, което е кръстено Марта. Майка му според източниците е Мавра Юриева, придворна дама на жената на Павел, императрица Мария Фьодоровна.
Според волята на покойния император, на 1 август 1801 г. бебето Марта е признато за благородничка и получава няколко села с общо 1000 селяни. Отгледана е в Павловск от Мария Фьодоровна. За жалост, Марта живее малко повече от две годинки и умира на 17 септември 1803 година. Доходите от нейните села са дадени на майка ѝ.
Георгий Александрович Юриевски, 1894 г.
Свободни източнициГеоргий и още две дъщери – Олга и Екатерина, са плод на отношенията между Александър II и фаворитката му Екатерина Долгорукая. През 1866 г. те стават любовници, докато императрица Мария Александровна не се радва на благосклонността на императора. След като Николай, най-големият ѝ син от Александър II, умира от менингит, тя напълно губи желание да живее. Връзката на Александър е очевидна за всички в двореца, но императрицата запазва мълчание.
"Обречена на забрала, ден след ден, в продължение на дълги години, тя не изрече и едно оплакване или обвинение. Тя отнесе със себе си тайната на страданието и унижението си", пише за нея придворната дама Александра Толстая.
Екатерина Михайловна Юриевская (Долгорукова) със сина си Георгий и дъщеря Олга. 1881-1883 г.
С.Л. Кевицки/Свободни източнициГеоргий е роден на 30 април 1872 г. в Зимния дворец. През 1874 г. той става княз със заповед на Александър II. Заедно със сестрите си той получава фамилното име Юриевски, което идва от едно от наследствените имена на болярите Романови, Юрий. През 1880 г. императрица Мария Фьодоровна умира, а два месеца по-късно Александър II се жени за Екатерина Долгорукая, която получава титлата княгина Юриевская и правото към нея и трите ѝ деца да се обръщат с "Ваше височество". От този съюз се ражда още едно дете – Борис (1876 г.), но той живее само месец.
След като Александър II е убит през 1881 г., Екатерина Юриевская и децата ѝ заминават за Франция. Там Георгий учи в Сорбоната, но по-късно се връща в Русия, където посещава Военноморското училище. Въпреки че полубратът на Георгий Александър III не му позволява да постъпи в Руската императорска армия от чиста злоба, Георгий успява да получи одобрение от другия си полубрат – велик княз Алексей Александрович, който му дава разрешение да служи в Руския флот, макар че няма нужната квалификация.
Георгий се справя много зле. "И на смяна, и на борда по време на пътуванията, той просто не иска да прави абсолютно нищо; нито съветите, нито примерът на останалите имат какъвто и да било ефект върху него. Мързелът, немарливостта и тоталната му липса на себеуважение го превръщат в посмещище за другарите му и му носят недоволството на началството, което не знае какво да прави с него", пише великият княз Алексей на майка си през 1893 година. "Изглежда, ще е по-добре да бъде прехвърлен да служи на сушата, защото от него никога няма да излезе добър моряк!", допълва той.
Цар Александър II, княгиня Екатерина Долгорукова и техните деца Георгий и Олга, около 1870 г.
Свободни източнициПрез 1897 г. Георгий е освободен от Флота и е пратен да служи в Хураския полк на Гвардията на негово величество. Тогава вече Александър III е починал и неговият син и наследник Николай II няма нищо против чичо му да служи в армията.
През 1900 г. Георгий се жени за княгиня Александра Константиновна фон Зарнекау и имат син на име Александър Юриевски (1900-1988). Те заминават да живеят в чужбина, където бракът им се разпада и Александра се развежда с Георгий. Той умира в Марбург през 1913 година.
Олга Александровна Юриевская
Legion MediaОлга Александровна се ражда от същия съюз между Александър II и Екатерина Долгорукая през 1873 година.
От 1891 г. тя живее с майка си и със сестра си в Ница, в къща на име "Вила Жорж", кръстена на брат ѝ Георгий. Във Франция семейството може да си позволи около 20 прислужници и частен жп вагон.
През 1895 г. Олга се омъжва за граф Жорж-Никола фон Меренберг (1871-1948), внук на Александър Пушкин, и така става графиня Меренберг. Николай II, който става цар, отказва да финансира сватбата на леля си, защото майка му Мария Фьодоровна му забранява да го прави, и Олга е много обидена от това.
Тя прекарва по-голямата част от живота си в Германия и има три деца, едно от които умира като малко. Самата тя умира през 1925 г. във Висбаден.
Екатерина Александровна Юриевская
Legion MediaНай-малката дъщеря на Александър II и княгиня Екатерина Юриевскя (т.е. Долгорукова) Екатерина се ражда на 9 септември 1878 г. в Ялта, Крим, в едно от именията, което Александър II предоставя на майка ѝ.
След 1881 г. Екатерина, заедно с майка си, брат си и сестра си, заминава да живее в Ница. През 1901 г. тя се омъжва за Александър Барятински, един от най-богатите мъже в Русия, който обаче се слави като женкар и прахосник. Имат две деца – Андрей (1902-1944) и Александър (1905-1992), които наследяват огромно състояние след смъртта на баща им от менингит през 1910 година.
По време на Първата световна война Екатерина се връща в Русия. Тя води разточителен начин на живот и през 1916 г. се омъжва за княз Серж Оболенски (1890-1978). Този брак, обаче, също е нещастен. След Революцията на Екатерина и Серж им се налага да избягат в Европа и там едва свързват двата края – Екатерина дори трябва да пее по баровете, за да припечели нещичко. След като майка ѝ умира през 1922 г., дъщеря ѝ не получава почти нищо, тъй като майката е пропиляла цялото си богатство, за да поддържа разточителния си начин на живот и да подпомага различни благотворителни каузи.
През 1923 г. Серж Оболенски се развежда с Екатерина, която става професионална певица с репертоар от около 200 песни на английски, френски, руски и италиански. Купува си къща на о-в Хейлинг в Хампшър и живее там с издръжка от кралица Мери, вдовицата на крал Джордж V. След смъртта на кралицата през март 1953 г., обаче, е оставена почти без стотинка и започва да разпродава имуществото си.
Екатерина умира в старчески дом на о-в Хейлинг на 22 декември 1959 година. Тя е последното оцеляло дете на Александър II и последната внучка на Николай I.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си