Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В своята политическа програма Скосирев предлага на андорците да модернизира страната, да отмени данъците, да привлече чуждестранен капитал, да отвори банки и казина, да развие туризма и спорта. Той представя пред публиката нов андорски вестник и собствено знаме, разработва и печата конституция в 10-хиляден тираж.
В същността си предложенията му са изпреварили времето си. Именно такава става Андора след Втората световна война: страна, чийто БВП се формира от туризма; страна, където банките се ползват със сериозни данъчни облекчения и поверителност; и страна-рекордьор в Европа по размер на данък общ доход – тук той е един от най-ниските.
За княжеството-джудже, което от 1278 г. е формално подчинено едновременно на главата на Франция и на испанския епископ Урхелски, обещанията на Скосирев изглеждат твърде съблазнителни. Още повече, че през последната година държавата е разтърсена от вълнения: населението е недоволно от ограниченията на избирателните права. Така че местното самоуправление на Андора – Съветът на долините – на два пъти ратифицира програмата на претендента и го провъзгласява за крал Борис I.
Между другото, Борис прекарва на трона по-малко от две седмици. Епископ Урелски е възмутен от решението в Андора да бъде отворено казино и залива Скосирев с критики в пресата. В отговор новият крал публикува прокламация, в която "обявява война на епископа", макар че в Андора няма редовна собствена армия, ако не се броят няколкото гвардейци. На 20 юли каталонската гвардия арестува Скосирев под предлог, че е нарушил миграционното законодателство още през 1933 г., когато е идвал в Андора, но е експулсиран. И този път го изпращат в Барселона, а след това – в Мадрид.
Там Борис I привлича вниманието на пресата и дава няколко интервюта. В тях той твърди, че "се е ръководил от стремежа да защити населението на княжеството от експлоатацията на Франция". Претенциите си към трона Скосирев обяснява с факта, че последният законен наследник е френски крал, а не президент. Твърди, че потомъкът на френския крал Жан Орлеански, херцог дьо Гиз, лично предал правата си върху Андора лично на Скосирев, като той дори притежавал съответното писмо.
Кой е човекът, който по толкова невероятен начин успява да извърши тази толкова дръзка афера?
Очевидно, Борис наследява авантюристичния си ген от майка си Елисавета Дмитривена, родена като графиня Маврос. Още по време на първия си брак, когато носи фамилното име Симонич, ражда Борис на 12 януари 1896 г. от пенсионирания корнет (втори лейтенант) Михаил Михайлович Скосирев, който е с 11 години по-млад от нея, пише беларуският историк Леонид Лавреш.
За първи път Елисавета се омъжва по любов за собствения си братовчед, независимо че подобни бракове са забранени. А вторият ѝ брак, според тогавашните норми, е нечестив. Михаил Скосирев е син на петербургски търговец от първа гилдия, потомствен доставчик на императорския двор, но няма дворянска титла и не може да я предаде по наследство на Борис, така че след това синът му неоснователно се нарича дворянин.
От 1900 г. семейството живее във Вилнюс и край Лида (съвременен Беларус), където минава детството на Борис. През есента на 1915 г. регионът е окупиран от немските войски и семейството се мести на изток. Вероятно Борис заминава като доброволец на фронта и воюва в състава на британската бронетанкова дивизия, действаща на Руския фронт. Поне това личи от препоръката, която командирът на дивизията Оливър Локър-Лампсън дава на Скосирев през 1924 г., пише руският изследовател на биографията на Скосирев Александър Кафка. Може би е командирован в подразделението като военен преводач. След революцията Скосирев иска политическо убежище във Великобритания и се записва в британската армия за две години.
След като заминава за чужбина след Първата световна война, Скосирев се стреми да попадне в обществото на богатите и влиятелните. Говори, че има контакти с членове на руското императорско семейство, че е завършил елитния лицей "Людовик Велики" в Париж и колежа "Магдален" към Оксфордския университет, че е приятел с принца на Уелс, че е служил в двора на нидерландската кралица и тя му е присъдила титлата граф Орански, изброява Кафка.
На практика, нищо от това не е истина. Скосирев може да разчита единствено на връзките си с Локър-Лампсън, а чрез него – с английското разузнаване, на което, най-вероятно, прави услуги. Това запознанство може да обясни защо през 1920-те Скосирев се отървава от проблемите си със закона, провокирани от аферите му с банкови чекове и дребни кражби. Освен това има версия, че в началото на 1930-те години в Майорка испанската полиция разследва Борис във връзка с престъпения, свързани с разпространение на кокаин.
Междувременно, през 1920-те Борис успява за кратко да се оборудва с нидерландски паспорт. А в опит да се легализира във Франция през 1931 г. Скосирев се жени за дама, която е с 11 години по-възрастна от него, но въпреки това властите в републиката му отказват гражданство заради скандалната му репутация. Впрочем, бракът не му пречи да има богати любовници в различни страни и да живее на гърба им. Освен това паралелно реализира различни съмнителни схеми за забогатяване и внимателно следи политическата обстановка в Европа.
Що се отнася до андорската авантюра на Борис Скосирев, според Герхард Ланг, автор на книгата "Борис фон Скосирев – агент на немците, крал на Андора", (Boris von Skossyreff – Agent der Deutschen, König von Andorra), тя е финансирана от Третия райх, който иска да дестабилизира обстановката на Пиринейския полуостров, като прокарва сред андорците идеята за независимост от Франция и Испания и подкопава по този начин позициите на Париж.
Впрочем, испанците едва ли са разкрили връзките на Скосирев с немците: те го съдят по закона за скитниците и мошениците. През 1934 г. го пращат в затвора за една година, но го държат там само месец, след което депортират първия и последен андорски крал в Португалия.
Следващите няколко години той прекарва в Португалия, Испания и Франция, като отново се събира с жена си.
През 1939 г. французите интернират Скосирев в лагера Рюкро в Манде, а след това го прехвърлят в нацисткия концлагер за чужденци в Льо Верне. През 1942 г. немците го пращат в един от трудовите лагери в района на Берлин. Според Ланг след известно време той се урежда като преводач в 6-а танкова дивизия на Вермахта и получава офицерски чин.
За Борис войната завърша в американски плен. След Втората световна война Скосирев се заселва в Западна Германия, но през 1948 г. е арестуван от съветските спецслужби в Източна Германия: в съветската зона на окупация той идва "по работа" (по онова време така наричат и контрабандата). До 1956 г. е в съветски лагери, а след това се връща в немския Бопард, където прекарва останалата част от живота си и умира през 1989 година.
"Любопитно е, че той привлича интереса на немските власти там заради връзките му със съветското разузнаване. Очевидно, те не разбират как така чекистите могат да пуснат човек с толкова богата биография като Скосирев. Но разследването не дава резултат", отбелязва Герхард Ланг.
Любовта към измамите, очевидно, не напуска Борис до последно. През 1982 г. е публикувана книгата "Човек в Ялта: тайната заповед на Хитлер към Борис фон Скосирев", в която се разказва, че по време на Ялтенската конференция Скосирев уговаря съюзниците да не хвърлят атомна бомба над Германия. Но и това според Ланг не е истина.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си