Александър Колчак: единственият в историята Върховен управител на Русия

Russia Beyond (Снимка: Legion Media)
По време на Гражданската война в Русия адмиралът се опитва да стане глава и символ на цялото антиболшевишко движение. Само че всички негови планове завършват с пълен крах.   

Един от главните противници на болшевиките по време на Гражданската война в Русия, адмирал Александър Василиевич Колчак, никога не е искал да се занимава с политика. В началото на XX в. той се прочува като океанограф и полярен изследовател, а по време на Първата световна война се издига до командир на Черноморския флот.

Лейтенант А.В. Колчак на о. Белковски

Революционните събития от 1917 г. преобръщат живота на морския офицер. В резултат на това той не само ръководи бялото движение, което се противопоставя на червените, но и става единственият в историята Върховен управител на Русия.

Пътят към върха

След свалянето на самодържавието и установяването на властта на Временното правителство през март 1917 г. Колчак продължава да се занимава с делата на флота. През лятото на същата година, като ръководител на руска военна мисия, той заминава за САЩ, за да се учи от опита на местни моряци. Новината за ноемврийския болшевишки преврат го застига по средата на пътуването му обратно към Япония.

А.В. Колчак в кают-компанията на

Шокиран от факта, че правителството на Ленин сключва сепаратисткия Брестки мир с германците през март 1918-а, според който страната губи около милион квадратни километра и 56 милиона души, той променя решението си да се върне в родината си и решава да постъпи на британска служба.

Фигурата на Колчак обаче е твърде открояваща се, за да може той да бъде оставен да се изгуби някъде в Месопотамия. И нарастващото антиболшевишко бяло движение в Русия, и западните сили, които се готвят за интервенция в страната, решават да вербуват адмирала в своите редици.

Колчак награждава войници

"Английското правителство прецени, че е необходимо да ме използва в Сибир за целите на съюзниците и Русия...", пише Александър Василиевич от Сингапур през март 1918-а на своята съпруга Анна Тимирьова, с която имат граждански брак. След неуспешно сътрудничество с казашките атамани Григор Семьонов и Иван Калмиков в Далечния изток Колчак се озовава в Сибир.

През лятото обширният регион е обхванат от мащабно антиболшевишко въстание. В Омск се създава самопровъзглавило се Временно всеруско правителство Директорат, което представлява интересите на разнородните бели сили. На 5 ноември Колчак заема в него поста военен и морски министър.

Върховен управител на Русия

"Това е голямо и болно дете, чист идеалист, убеден роб на дълга и служенето на идеята и Русия ..." - така описва Колчак колегата му барон Алексей Будберг. Само че това "дете", когато е необходимо, може да проявява твърдост и дори жестокост.

Още на 18 ноември военните свалят слабия Директорат и предлагат на адмирала да концентрира цялата военна и гражданска власт в ръцете си като заеме длъжността Върховен управител на Русия. Колчак се съгласява.

"Поставям си за главна цел създаване на боеспособна армия, победа над болшевизма и  установяване на закон и ред, така че хората да могат свободно да избират за себе си формата на управление, която желаят, и да прилагат великите идеи за свобода, провъзгласени сега в целия свят", се казва в първото официално обръщение на Върховния управител към народа. "Призовавам ви, граждани, към единство, към борба срещу болшевизма, към труд и саможертва", се допълва в обръщението.

Фигурата на адмирала става обединяващ символ за Бялото движение не само в Сибир и Далечния изток, но и в други региони на Русия, където се води борбата срещу болшевиките. Властта на Върховния управител скоро е призната от белите генерали в южната, северната и северозападната част на страната.

Държавите от Антантата, макар и да предоставят военна помощ на Колчак, не бързат да признаят неговия специален статут. "Очевидната цел на преврата е да се подмени едва ли не парламентарната власт, която пет месеца управляваше региона, с военна диктатура по руски, т.е. облечена със същата власт като властта на покойния цар ... Ясно е, че това е преврат, подготвящ реставрация", отбеляза с неудовлетворение в дневника си сътрудникът на френската военна мисия Ж. Легра.

 Чешкият импровизиран брониран влак

А в действителност Колчак, както и неговите министри, тогава не замислят възстановяване на монархията. Решаването на този въпрос, както и на всички най-важни въпроси на вътрешната политика, е отложено до окончателната победа над болшевиките. За момента властта на адмирала на места се осъществява главно от военните, които понякога не се гнусят да репресират сурово непокорните.

Краят на диктатора

Именно тази жестокост на режима става една от основните причини за падането му. През есента на 1919 г. адмиралът трябва не само да противостои на мащабното настъпление на Червената армия, но и да потуши големи бунтове в собствения си тил.

На 15 ноември съветските войски превземат столицата на Белия Сибир - Омск. Колчак се отправя към Иркутск, когато научава, че в града е избухнало въстание и властта е взета от така наречения Политически център, който обединява представители на партиите на есерите и меншевиките.

Морис Жанен

Влакът на Върховния управител спира в покрайнините на Иркутск и се охранява от военнослужещи от Чехословашкия легион под командването на френския генерал Морис Жанен. Създаден по време на Първата световна война от пленени чехи и словаци, той е трябвало да напусне Русия и да отиде да се бие на Западния фронт, но в крайна сметка става една от основните действащи сили, когато избухва Гражданската война.

Вижте още: Как един френски генерал предава Върховния управник на Русия

Жанен договаря за самия себе си и за своите войски безопасно преминаване през града, като предава Колчак, който е станал безполезен, на Политическия център. Адмиралът, оставен без охрана, е арестуван на 15 януари 1920 г. заедно с председателя на Министерския съвет Виктор Пепеляев на железопътната гара в Иркутск.

Още през декември, след като усеща, че приближава трагична развръзка, Александър Василиевич издава указ за прехвърляне на върховната всеруска власт на командващия белите войски в южната част на страната, генерал Антон Деникин. Последният, който има не по-малко проблеми на фронтовете, отказа да се нарече така. "Претенциите за "всеруски" мащаб биха били напълно неуместни по това време, властта би била фикция, а обвързаността на Бялото движение с Юга в навечерието на катастрофа би била политически много опасна", пише в мемоарите си военачалникът.  

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"