Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Санкт Петербург е най-големият град на бреговете на река Нева и цялата му история е история на укротяването на водната стихия от човека. За три века в Санкт Петербург са регистрирани над триста наводнения. Най-разрушителните са от 1824 г. (водата достига 421 см) и 1924 г. (до 380 см). Днес градът е защитен от водата със система от язовири и хидротехнически съоръжения – строежът им продължава 32 години.
Тази перифраза, станала популярна благодарение на поета Александър Пушкин, напомня за основателя на града Петър I. През 1703 г. той полага основите на крепостта на територията, отвоювана от шведите в началото на Северната война (1700-1721). През 1712-1714 г. царят пренася в активно строящия се Петербург администрацията: това е уникален случай, в който столицата на една държава в течение на девет години формално се намира на територията на друга. Завоюваните земи стават руски де юре чак през 1721 г., след края на войната и подписването на Нищадския мирен договор.
Монархът именува града в чест на небесния покровител св. Петър, но с времето той започва да се асоциира със самия Петър Велики.
След победата в Северната война Петър I не просто осигурява на Русия излаз на Балтийско море. Петербург е създаден по европейски градостроителен образец на столица, град-пристанище. Като го построява, Петър интегрира страната в културното и икономическо пространство на Европа.
Пушкин използва метафората "Прозорец към Европа" в поемата си "Медният конник" с което фразата става крилата.
Тук ще бъде положен градът,
въпреки надменния си съсед.
Природата ни е отредила да бъдем тук,
да имаме прозорец към Европа,
да стоим твърдо до морето.
Питер става Петроград през 1914 г.: с встъпването в Първата световна война в Русия започват да се избавят от всичко "германско" и името на столицата е "преведено" на руски език. През 1924 г. отново го променят, но на картата на града остават Петроградският остров и историческият район Петроградска страна.
Градът е наречен Ленинград в чест на починалия през 1924 г. Владимир Ленин. Името на "вожда на руската революция" той носи до 1991 година. След разпада на СССР е върнато историческото му име. И все пак Ленинградска област си запазва името, както и някои обекти: например Ленинградският зоопарк в Санкт Петербург и Ленинградската гара в Москва. Представителите на по-старото – съветско поколение, и до днес често наричат Питер Ленинград.
Перифразата се установява в съветско време, когато се придава подчертана важност на революциите като начало на създаването на СССР.
Като столица Санкт Петербург многократно става място на зараждане на стачни движения, масови протести, въоръжени въстания и метежи, които се разпространяват по територията на страната.
В течение на XVIII и XIX век градът е център на културния и политически живот на Русия. От Санкт Петербург столицата "се мести" в Москва през 1918 година. И все пак в публичната сфера Питер, имайки предвид особения му статус от миналото, често е наричан "столица" – Северна заради местоположението си или културна.
Смята се, че е наречен "културна столица" от президента на Русия Борис Елцин, когато през 1997 г. предава петия "бутон" на Централната телевизия, исторически закрепена за Петербург, на московския канал "Култура". Днес словосъчетанието "културна столица" вече е марка.
Белите нощи в Русия не са само в Санкт Петербург, разбира се. Но е прието да се прекарват именно тук. Мекият летен здрач създава романтична атмосфера за разходки по крайбрежните улици и за плаване по реките и каналите.
Сезонът на белите нощи в Питер трае от последната седмица на май до средата на юли. През него се провеждат най-ярките градски събития – Денят на града (27 май), както и празникът на абитуриентите – "Червените платна" (третия уикенд на юни), когато във водите на Нева тържествено излиза двумачтовия бриг "Россия".
Смята се, че автор на сравнението между Санкт Петербург и Венеция е френският литератор и пътешественик Теофил Готие, който двукратно посещава руската столица в средата на XIX век.
Има прилики: и двата града са построени на острови, съединени от множество мостове, и през цялата си история се борят с наводненията. И двата са паметници на културно-историческото наследство от световно значение. И все пак Санкт Петербург е създаден от Петър I не по образец на Венеция, а на холандския Амстердам – по онова време мощен европейски икономически и културен център.
През 1751 г. англичаните Джеймс Докинс и Робърт Ууд правят експедиция на руините на Палмира. Статиите им за античния град и царицата на Палмирското царство Зенобия стават особено популярни в Европа.
Образът на амбициозната царица, която създава мощна армия и покровителства културата, се харесват на руската императрица Екатерина II и започват да я наричат "Балтийската Зенобия", а столицата, съответно, Северната Палмира.
В Русия в средата и втората половина на XVIII век (по време на управлението на Екатерина II) идеите на класицизма, който черпи вдъхновение от Античноста, и сравнението на Петербург с Палмира набират особена популярност.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си