Съкровищата на Московското метро: 4 станции, които не бива да пропускате

Маяковская

Маяковская

Vostock-Photo
Няколко от станциите по зелената линия на Московското метро ни дават поразителни примери за стила от времената на Сталин. С техните римски мозайки, бронзови медальони, мраморни колони и позлатени декорации, тези станции са гордостта на Московското метро, което често е наричано най-големия подземен музей в света.

Метростанция "Маяковская". Снимка: Vostock-PhotoМетростанция "Маяковская". Снимка: Vostock-Photo

Днес зелената линия, носеща името "Замоскворецкая", включва 22 станции с изходи, водещи към Кремъл, Червения площад, основната сграда на Третяковската галерия, Белоруската жп гара и др. Най-впечатляващите от тях са построени в средата на 1930-те и началото на 1940-те г. Те олицетворяват мощта на съветския народ и възхваляват труда на работниците и селяните. "Руски дневник" ще ви разкаже за четири от тези станции, на които със сигурност си струва да се отбиете.

"Динамо"

"Динамо". Снимка: Николай Галкин/ТАСС"Динамо". Снимка: Николай Галкин/ТАСС

Една от основните цели на СССР е да отгледа нация от здрави хора, способни да възродят заводите и да съживят селското стопанство. Ето защо фокусът върху здравето и спорта се превръща в една от основните теми в декора на метростанция "Динамо", кръстена на най-големия стадион в града и построена през 1928 г. в традициите на конструктивизма.

"Динамо". Снимка: Николай Галкин/ТАСС"Динамо". Снимка: Николай Галкин/ТАСС

Дизайнът на надземния павилион на станцията е решен в неокласически стил като знак на почит към Древна Гърция, родината на Олимпийските игри. Мраморните коринтски колони са украсени с фризове и барелефи с изображения на спортове и състезания.

Порцеланов медальон на метростанция "Динамо". Снимка: Николай Галкин/ТАССПорцеланов медальон на метростанция "Динамо". Снимка: Николай Галкин/ТАСС

Под земята декорът е по-сдържан и включва няколко видове мрамор. Стените са украсени с порцеланови медальони със сцени, включващи различни спортисти. Създадени са по скици на известния скулптор Елена Янсон-Манизер.

"Маяковская"

"Маяковская". Снимка: Николай Галкин/ТАСС"Маяковская". Снимка: Николай Галкин/ТАСС

Много архитекти и историци смятат "Маяковская" за най-красивата метростанция – не само в Московското метро, но и на света. Определяне е като шедьовър на стила ар деко.

Мозайка в централната зала на станцията. Снимка: Николай Галкин/ТАССМозайка в централната зала на станцията. Снимка: Николай Галкин/ТАСС

Станцията, която е открита през 1938 г., е проектирана от прочутия съветски архитект Алексей Душкин, като в нея са използвани всички най-съвременни техники от онова време. Вместо тежки колони, там има фини стълбове, направени от самолетна стомана, които създават усещане за простор. Те са допълнени от безбройни мозайки на базата на скици на художника Александър Дейнека, които блещукат под ярките светлини на прожекторите.

Метростанция "Маяковская". Снимка: Николай Галкин/ТАССМетростанция "Маяковская". Снимка: Николай Галкин/ТАСС

В момента на куполните тавани на метростанцията има 34 мозайки. Темата им е "24 часа в земята на съветите" и изобразяват популярни съветски сцени със заглавия като "Два самолета", "Жътва", "Самолет над Спаската кула" и др. Дизайнът на станцията е оценен високо за времето си, а на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 г. "Маяковская" получава голямата награда.

"Новокузнецкая"

Пътници в метростанция "Новокузнецкая". Снимка: Николай Галкин/ТАССПътници в метростанция "Новокузнецкая". Снимка: Николай Галкин/ТАСС

Станцията е една от най-луксозно декорираните от спирките, построени през Втората световна война. Огромни мраморни пейки с подлакътници, изваяни в ренесансов стил, опасват пероните. Над тях има бронзови медальони с изображения на знамена, щитове и оръжия, както и портрети на велики руски пълководци – от Александър Невски до Александър Суворов и Михаил Кутузов.

Портрет на руския княз Александър Невски на метростанция "Новокузнецкая". Снимка: Константин Кокошкин/Global Look PressПортрет на руския княз Александър Невски на метростанция "Новокузнецкая". Снимка: Константин Кокошкин/Global Look Press

Таванът по средата на залата е украсен с гигантски месингови полилеи и шест мозайки с мотиви от ежедневието в СССР. Създадени са по време на Обсадата на Ленинград и са проектирани от Александър Дейнека. Основният цвят в тези мозайки е тъмносиньото, като идеята е да се наподоби небето, въпреки че те са скрити дълбоко под земята.

"Новокузнецкая". Снимка: Николай Галкин/ТАСС"Новокузнецкая". Снимка: Николай Галкин/ТАСС

След войната към вече доста разточителния дектор е добавен гипсов фриз на военна и патриотична тематика, разнообразен с военни декорации.

"Театралная"

Метростанция "Театралная". Снимка: Vostock-PhotoМетростанция "Театралная". Снимка: Vostock-Photo

Наред с "Маяковская" тази станция е гордостта на московския "подземен музей". Изходите ѝ водят до Болшой театър и Мали театър, Червения площад и Кремъл, така че богатството на орнаментиката да впечатлява както руснаците, така и чужденците. Метростанцията е дело на великия руски архитект Иван Фомин, който нарича залата за продажба на билети "чакалнята". Това се оказва последната му творба.

Коридор между "Театралная" и "Площада на революцията". Снимка: Николай Галкин/ТАССКоридор между "Театралная" и "Площада на революцията". Снимка: Николай Галкин/ТАСС

Колоните и централният свод с украсените с шестоъгълни мотиви тавани са облицовани в мрамор, а подът е с шахматен дизайн от черен и жълт гранит.

Порцеланови скулптури на метростанция "Театралная". Снимка: Николай Галкин/ТАССПорцеланови скулптури на метростанция "Театралная". Снимка: Николай Галкин/ТАСС

Пространството е украсено с гигантски порцеланови релефи, изобразяващи танците и музиката на народите в СССР. Тези танцуващи фигури и музиканти, облечени в традиционни носии, олицетворяват седемте съветски републики – Грузия, Армения, Казахстан, Узбекистан, Украйна, Беларус и Русия.

Предлагаме на вашето внимание и кратко видео за красотите на московското метро:

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"