Моноградовете на Урал: отблясък от миналото

Старая Утка (буквално „стара патица“) е село в Свердловска област в Урал (на около 1800 км от Москва). Ражда се и се развива, след като на устието на р. Утка през 1729 г. е построен металургичен завод.

За този проект фотографът Сергей Потеряев използва свои снимки и намерени архивни фотографии на местни жители. „Използвах монтаж, за да разбера, дали има паралели между живота на тези хора тогава и сега“, казва той.

Интересува го как областта ще се развие и как днешните ѝ жители ще реагират на промените. Има ли бъдеще това място?

През 1990-те местната администрация губи интерес към развитието на завода и производителността пада. Въпросната фирма – Староуткинският металургичен завод – е двигателят на местния растеж, затова, след като производителността ѝ пада, селото започва да замира.

За съжаление, това е типичен сценарий за много села в Урал. Докато пътувате из Урал, ще попадате на същия пейзаж отново и отново: язовир, резервоар и завод, около които са разпръснати няколко жилищни сгради.

Урал е най-индустриализираният район на планетата. Тоталната индустриализация тук започва с реформите на Петър I, а по времето на Екатерина II Урал превръща Руската империя в глобален индустриален лидер.

Краят на 18 в. е уникален период в руската история. По това време в Урал са построени над 200 минодобивни заводи.

Невероятният резултат е постигнат чрез някои доста специфични методи. Националната индустрия, частна и държавна, е изключена от законите на империята и превърната в нещо като държава в държавата.

Минодобивните заводи в Урал се строят със собствени закони, съд, бюрократична йерархия и административно деление, в чието сърце е столицата Екатеринбург.

Индустриалната „държава в държавата“ поражда един нов и безпрецедентен културен феномен, който социолозите през 20 в. наричат „минна цивилизация“.

Това е версия на руския свят, но със специална система от ценности и особена митология с характерни културни герои. Руската минна и металургична самобитност е синоним на Урал и характерен белег на индустриализма.

В повечето случаи заводите вече не работят, така че съдбата на селата е ясна – упадък. В някои места с по-добър късмет има работа в дърводобивните заводи, появили се на мястото на закритите предприятия.