По улиците на Санкт Петербург с Фьодор Достоевски

„Това е град от полудели… Рядко ще се намерят някъде толкова мрачни, резки и странни влияния върху човешката душа, както в Петербург“. („Престъпление и наказание“)

„Унили и мрачни изглеждаха яркожълтите дървени къщички със спуснати кепенци. Студът и влагата пронизаха цялото му тяло и започна да го тресе. От време на време се натъкваше на табели на бакалнички и зарзаватчийници и грижливо прочиташе всяка. Ето дървената настилка свърши. Той се изравни с голяма каменна къща“. („Престъпление и наказание“)

„Навън беше страшно горещо, при това задушно, блъсканица, навсякъде вар, греди, тухли, прах и онази особена лятна смрад, така добре позната на всеки петербургчанин, който няма възможност да наеме дача — всичко това неприятно потресе и без това разстроените нерви на младежа“. („Престъпление и наказание“)

„Тук имаше една голяма къща с много кръчми и прочие заведения, където можеше да се яде и пие; от тях непрекъснато изтичваха жени, облечени, както се ходи „до комшиите“ — гологлави и само по рокля. На две-три места те се тълпяха по тротоара на групи, най-вече край стълбите за приземния етаж, където по две стъпала човек можеше да слезе в разни твърде увеселителни заведения. От едно от тях в тази минута се носеше трополене и глъчка по цялата улица, дрънкаше китара, пееха се песни и беше много весело.“ („Престъпление и наказание“)

„После изведнъж се заинтересува защо именно във всички големи градове човек не само по необходимост, а просто някак особено е склонен да живее и да се заселва именно в такива части на града, където няма нито градини, нито фонтани, където е мръсотия и смрад, и всякакви гадости.“ („Престъпление и наказание“)

„Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да има само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше такова звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябва да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора“. („Бели нощи“)

„Разбирате ли, разбирате ли вие, уважаеми господине, какво значи това да нямаш вече къде да отидеш? — спомни си изведнъж вчерашния въпрос на Мармеладов. — Защото всеки човек трябва да може поне някъде да отиде…“ („Престъпление и наказание“)

„Казват, че климатът в Петербург ми влияе зле и че със скромните си средства е много скъпо да живея в Петербург. Знам много по-добре от всички тези мъдри и опитни съветници и наблюдателите… Но оставам в Петербург; Няма да си тръгна от Петербург! Няма да си тръгна, защото…. Ех! Защо – няма абсолютно никакво значение дали си тръгвам или не“. („Записки от подземието“)