ВИДЕО: От Байконур тръгна руско-европейската мисия към Марс

От космодрума Байконур в понеделник (14 март) беше изстреляна ракетата „Протон-М“, предназначена за изучаване на Марс, съобщи „Российская газета“. Пускането на ракетата беше извършено в рамките на програмата „ЕкзоМарс“ - съвместен проект между Европейската космическа агенция (ЕКА) и „Роскосмос“.

От космодрума Байконур в понеделник (14 март)  беше изстреляна ракетата „Протон-М“, предназначена за изучаване на Марс, съобщи „Российская газета“. Пускането на ракетата беше извършено в рамките на програмата „ЕкзоМарс“ - съвместен проект между Европейската космическа агенция (ЕКА) и „Роскосмос“.

Основната задача на мисията през 2016 г. ще бъде издирването на доказателства за метан в атмосферата на Марс, които да потвърдят възможността за наличието на живот на червената планета – независимо дали в настоящ или минал период.

Космическият апарат "ЕкзоМарс 2016" ще бъде изведен в космоса с помощта на руска ракета Протон-М. Той се състои от сонда, способна да улавя следи от газ, наречена TGO (Trace Gaz Orbiter) и тестово устройство за кацане, наречено Скиапарели (по името на италиански астроном (1835-1910) с принос за наблюдението на планетата Марс).

 

Целта на сондата е да установи наличието на газови примеси в атмосферата, както и съдържанието на воден лед в повърхностния слой на Марс, а Скиапарели трябва да обезпечи кацането на Червената планета.

Според Лев Зелений, директор на Института за космически изследвания към Руската академия на науките (РАН) и ръководител на проекта „ЕкзоМарс“ това е най-интересната досега програма за изследване на Марс и първата пълномащабна съвместна мисия на ЕКА и „Роскосмос“. „Свръхзадачата“ на проекта е да даде отговор на въпроса дали условията на Марс са пригодни за съществуването на живот. За целта трябва да бъдат решени няколко „частни“ научни задачи. Искаме да изследваме състава на атмосферата и да наблюдаваме промените в климата на планетата от орбита. Особено интересен за нас е въпросът в какви количества и как е разпределен в атмосферата метанът – един от парниковите газове, който се явява косвен признак за наличието на живот на Марс“, обясни Зелений.

Ако всичко върви добре, след 7-месечно пътуване и преодолени 496 милиона километра, приземяващото устройство ще се отдели от сондата на 16 октомври и ще кацне три дни по-късно на Марс.

Вторият етап на мисията ще започне през 2018 г. и предвижда серия от проучвания за наличието на вода на Марс. Тази част от проекта е особено важна. За целта в Русия е изработена приземяваща се платформа, с чиято помощ ще бъде доставен европейският марсоход „Пастьор“. Той ще бъде оборудван с научна апаратура, която също се изработва в Русия. За нуждите на марсохода от Русия ще бъдат доставени и два научни прибора и радиоизотопни термоелектрически генератори, информира РГ.

България участва в "ЕкзоМарс 2016" със създадената в ИКИТ-БАН дозиметрична апаратура “Люлин-МО”, съобщиха от академията, цитирани от БГНЕС. Задачата на българския уред е да измерва космическата радиация по време на полета от Земята до Марс.

Разработката на “Люлин-МО” е финансирана по договор на Института за космически изследвания и технологии към БАН с Института за космически изследвания към Руската академия на науките (РАН).

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"