Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Учените опровергават наложилото се преди мнение, че дълбоководният живот в Охотско море е беден и еднороден. Според думите на Марина Малютина, заместник-началник на експедицията SokhoBio, в Курилската котловина обитават около 1 000 вида различни животни, макар че преди това бяха известни само 50. При това повече от половината от тях са нови за науката. Става дума за едноклетъчни организми, ракообразни, мекотели, иглокожи, различни червеи и риби. Много видове от новите животни си приличат с антарктическите и атлантическите дълбоководни видове.
На големи дълбочини се срещат както познатите на всички ни октоподи, морски звезди и скариди, така и множество други животни, които поразяват въображението с причудливите си форми. Например тази тънка извита скарида-скелет здраво се е хванала за клонките и лови плуващите покрай нея животни с големите си щипки. Снимка: Ана Лаврентева
Далечните роднини
Учените са поразени от значителната прилика между видовете дълбоководна фауна в югоизточната част на Курилската котловина и тихоокеанската. „Това е удивително, защото тихоокеанската фауна е много древна. Тя се е развивала в течение на милиони години – уточнява Марина Малютина. – Що се касае до дълбоководните басейни на моретата в Далечния Изток, то те са сравнително млади и имат достатъчно сложна геоложка история. Те са преминали през периоди на замръзване и на пълна изолация.
Експедицията „Изследване на биоразнообразието в Охотско море“ (SokhoBio) е третият етап от съвместните руско-германски изследвания. Курилската котловина, изследвана в рамките на SokhoBio, има сходна дълбочина с тази на Японско море (3 374 м), но е по-слабо изолирана, като се свързва с Тихия океан с дълбоководните проливи Бусол (2 400 м) и Крузенщерн (1 920 м). Преди тя практически не е изучавана, единично събиране на проби е правено още през миналия век от руски и американски кораби. От руска страна в експедицията участват учени от Института по морска биология „Жирмунски“, Тихоокеанския институт по океанология „В. И. Иличов“ и много други.
Изследванията се проведоха в зоната с най-голяма морска дълбочина – от 3,5 до 6 хиляди метра. Тук налягането превишава 750 пъти атмосферното, няма никаква светлина.
Основното население по тези дълбочини са животни, чиито размери са няколко милиметра. Тяхното събиране с традиционни средства е много сложно. Въпреки това, благодарение на специалното оборудване учените от SokhoBio успяха да качат на борда на научния кораб „Академик Лаврентиев“ богат улов от животни с размер от 1 до 10 мм, морски организми с размер до 1 мм. Те откриха и животни, по-големи от 1 см, в това число и риби.
Дълбоководните морски таралежи могат да учудят дори биолозите с необикновената си форма и крехкост. Снимка: Ана Лаврентева
„Всички бяхме впечатлени най-вече от броя на видовете в най-дълбоките станции – казва Ангелика Брандт, професор в Зоологическия музей на Хамбург, ръководител на немската научна група. – Това беше най-забележителното, защото не беше очаквано. По отношение на новите видове имаше много интересни находки. Например намереният на най-голяма дълбочина вид Cephalothrix iwatai“.
Резултатите: противотуморни препарати, злато и сребро?
Тепърва предстои материалите от експедицията да бъдат изучени в руските, немските и японските институти. Учените казват, че за тяхното пълноценно описание могат да отидат и години. В хода на експедицията бяха открити не само нови видове, но и неизвестни родове, дори ново семейство. Все пак, предстои първите резултати от изследванията да бъдат публикувани едва след две години.
Освен това, специалистите планират от събраните образци да извлекат биологично активни вещества за създаването на лекарствени препарати. Институтът по биоорганична химия във Владивосток вече произвежда от някои морски организми противовъзпалителни и противотуморни препарати, а също така и биологично активни добавки.
Дълбоководната голотурия скотопланес на шега я наричат „морско прасенце“, макар че тя е близък родственик с морските краставици и кукумариите. Снимка: Ана Лаврентева
В същото време, при изучаването състава на дъното в близост до остров Симушир, геолозите на експедицията успяха да открият специфични желязно-манганови образувания. Това е признак, че в региона има скали, съдържащи злато и сребро. Но учените ще могат да потвърдят това, едва след като приключи пълната обработка на събраните от дъното образци.
Германия представляват изследователи от Зоологическия музей на Хамбург, Центъра за науки по морска среда към Университета в Бремен и Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. Освен това, в експедицията участват учени от Институт за изследване на атмосферата и океаните, Университета на Токио и японската Агенция за наука и технологии за изследването на земята и моретата. В състава на експедицията бяха включени испански и британски аспиранти от университета в Хамбург и от Института Зенкенберг във Франкфурт на Майн.
За 2016 г. е планирана четвъртата съвместна руско-германска експедиция KuramBio II – „Курилско-Камчатско изследване на биоразнообразието II“, която ще бъде с новия немски кораб „Cонне“. Тя ще изследва фауната в максималните дълбочини на Курило-Камчатската падина, на около 9,5 хиляди метра. За сравнение, дълбочината на Марианската падина, най-дълбокото място на планетата, е около 11 хиляди метра.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си