Руските военни дирижабли завладяват небесата

"Атлант". Снимка: РосАероСистеми

През май 2017 г. стана известно, че само след четири години на въоръжение във военно-космическите сили на Русия ще влезе първият дирижабъл. Става дума за експериментален образец, но самият факт, че  за нуждите на военното ведмоство ще бъде използван летателен апарат, по-рано смятан за безнадеждно остарял, заслужава внимание.  

Дирижабълът "Атлант", с чиято разработка са се захванали инженерите от холдинга "Авгур-РосАероСистеми" ("Авгуръ-РосАэроСистемы"), е проектиран доста амбициозно. Неговата най-тежка модификация може да издига във въздуха 170 т полезен товар и да го транспортира на разстояние до 5000 км. За сравнение: приблизително толкова тежат три танка "Армата" с пълно бойно окомплектоване. Дирижабълът има няколко важни предимства пред транспортната авиация: той консумира доста по-малко гориво и не се нуждае от развита инфраструктура от летища, което пък позволява използването му в слабо усвоения север.

"Атлант" Снимка: РосАероСистеми

Транспортът обаче не е единствената сфера, в която дирижаблите могат да намерят приложение. Съвременните технологии разкриват техния нов потенциал, за който в миналото дори не са и подозирали. Оказва се, че те отлично прилягат за нуждите на противоракетната отбрана. Широката им повърхност позволява да се монтират едновременно няколко антени и локатори, чрез които да се следи въздушно пространство с  площ от хиляди квадратни километри, отчитайки евентуалните изстрелвания на ракети. В единен комплекс със спътникова орбитална групировка аеростатите се превръщат в потенциален елемент на противоракетната отбрана. Тук главният недостатък на дирижаблите – ниската им скорост – не играе роля.

Чуждестранни аналози

В САЩ също са оценили по достойнство потенциала, който дирижаблите разкриват в съвременната епоха. Дирижабълът "Аероскрафт", над който сега работят американските инженери, има много проектни сходства с "Атлант". Той предлага голяма товароподемност (според някои оценки тя значително превишава възможностите на руския аналог), а плановете са и той да се използва в труднодостъпни райони за военни превози. За САЩ тази задача е повече от актуална: техните военни подразделения са пръснати по цял свят, включително в райони, където строителството на писти за излитане и кацане е затруднено.

Дирижабълът "Аероскрафт", дълъг 70 м, с твърд скелет от алуминий и карбон. Снимка: АР

Големи успехи във военното приложение на дирижаблите е постигнал Китай. През 2015 г. там е направен опит с истински гигант. Аеростатът е запълнен с почти 20 000 куб. м хелий, които му позволяват да се издигне в атмосферата на височина до 100 км и да остане там до 2 денонощия. Използването на слънчеви батерии дава възможност на китайските инженери да увеличат полезния товар на летателния апарат. Неговата най-вероятна цел е да контролира акваторията в източната част на Тихия океан, която през последните години се превърна в зона на противопоставяне между Китай и неговите съседи, поддържани от САЩ.

Използването на историческия опит

Някога дирижаблите са господствали в небето, намирайки активно приложение и във военната сфера. В началото на 20 в. германските цепелини бързо стават фаворити на военното ведомство. Техните първи изпитания показват широки бойни възможности: цепелините издигат във въздуха бомби с тегло няколко тона. Само през 1916 г. германските дирижабли извършват над 120 нападения срещу френски градове.

Дирижабъл "Кречет" ("Комиссионний"), построен в Русия през 1910 г. (обем – 6900 куб. м, дължина – 70 м, диаметър – 11 м, максимална скорост 43 км/ч. / Архив

Преди сто години Русия е един от световните лидери в изграждането на дирижабли. В навечерието на Първата световна война нейният въздушен флот, сформиран от тези апарати, може да се сравни само с германския. Дейностите в тази сфера продължават и след революцията от 1917 г. Само че в навечерието на Великата отечествена война СССР прави избор в полза на самолетостроенето: страната не може да харчи дефицитните си средства едновременно за две направления за развитието на въздушния флот. Роля изиграва и техническият фактор. След поредицата катастрофи през 1930-те г. производството на дирижабли по цял свят започва да замира. При тогавашното равнище на развитие на технологиите сигурността наистина е проблем: запълненият с газ аеростат избухва лесно. Съвременните строители на дирижабли използват най-нови технологии за подаване на газ и са убедени, че ще могат да поправят грешките, допуснати от техните предшественици в миналото.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.