Историята на съветската автомобилна индустрия започва през 1924 г., когато заводът AMO (Московска автомобилна асоциация) започва да произвежда камиони AMO-Ф-15. Дизайнът на автомобила се основава на италианския модел Fiat 15, но са направени значителни промени. Производството в Съветския съюз скоро започва бързо да расте: в цялата страна са построени нови големи заводи, в които се сглобяват коли за съветските нужди. Някои от тях напомнят на западни модели.
През 1929 г. Съветският съюз подписва споразумение с Ford Motor Company за сглобяване на автомобили с лиценз на Ford. Първите модели, наречени ГАЗ-А, са произведени в автомобилната фабрика "Горки" (сега Нижни Новгород) през 1932 година. ГАЗ-А е базиран на модела Ford A, спрян от производство през 1931 година. Енергийната система на двигателя е преработена в съветската кола. Общо са произведени над 41 хил. ГАЗ-А. През 1936 г. старият модел е заменен от ГАЗ-М-1.
Дизайнът на този модел се основава на Ford Model B от 1934 година. Също като предишния автомобил, той се произвежда по лиценза от 1929 г., но претърпява значителни промени. Неговите съветски дизайнери преработват почти всичко - от окачването на автомобила до външната му част. Произвеждан през 1936-1942 г., той е един от най-популярните автомобили в предвоенния Съветски съюз. Общо са сглобени над 62 хил. автомобила с няколко модификации.
КИМ-10 е първият модел на съветските компактни автомобили, вдъхновен от британския Ford Prefect. Съветската кола се сдобива с модерен дизайн на предния капак, предното стъкло и багажника. Въпреки това Втората световна война осуетява по-нататъшното ѝ развитие. Тази кола никога не се продава официално, въпреки че 64 автомобила са раздадени като лотарийни награди.
Първата съветска лимузина ЗИС-101 (1936) е базирана на американския Buick, а през септември 1942 г. Сталин поръчва разработването на нов луксозен клас лимузина, ЗИС-110, този път под влияние на Packard 180. Тази кола се произвежда до 1958 г. в общо 2 хил. бройки, предназначени за съветския държавен елит. Производството на самия Packard 180 е преустановено след Втората световна война.
На 4 декември 1946 г. първата кола Москвич-400 е сглобена в Московския завод за компактни автомобили (АЗЛК). Четириместният автомобил развива максимална скорост от 90 км/ч и е силно вдъхновен от немския Opel Kadett K38.
Йосиф Сталин настоява за производството на автомобила, тъй като е голям фен на Opel, след като го вижда на изложба в Кремъл през 1940 година. Въпреки това, поради Втората световна война, проектът е отложен. Но през 1947 г. московското предприятие започва да сглобява модела. Той се произвежда до 1954 г., преди да бъде заменен от Москвич-401, който има по-мощен двигател. Общо 216 хил. седана и 17 хил. кабриолета излизат от завода. През 1956 г. колата е заменена от новия Москвич-402.
Третото поколение Москвич се основава на друг немски автомобил, Opel Kadett A (1962), който се различава от ранния модел с по-просторния си интериор. През 1967 г. Московският завод за компактни автомобили започва да сглобява новия Москвич-412 с по-мощен двигател и по-голяма скорост.
Москвич-412 също е популярна кола за износ. В България тя е сглобявана под името Рила, а в Белгия е известна като Скалдия. Съветският модел е произвеждан до 1976 г. в Москва и чак до 1998 г. в завода в Ижевск.
Дизайнът на модела на Волга е подобен на американските Ford Falcon (1962) и Plymouth Valiant (1962). Автомобилът е произвеждан в завода "Горки" до 1985 г., най-вече за употреба като такси и държавен автомобил. Модификацията ГАЗ-24, наречена ГАЗ-24-76 Скалдия, е популярен модел за такси в Белгия и Франция. Като цяло заводът "Горки" сглобява 1,4 млн. бройки ГАЗ-24.
Тази нова компактна съветска кола има екстериор подобен на германския NSU Prinz IV от 1961 година. От своя страна немската кола частично възпроизвежда дизайна на американския Chevrolet Corvair от 1959 година. Купето с две врати се произвежда до 1972 г. в автомобилния завод "Комунар" (днешна Украйна).
През 1966 г. италианската марка Fiat и съветското министерство на външната търговия подписват споразумение за сътрудничество. Съгласно тази сделка СССР започва да произвежда купе ВАЗ-2102 и седан ВАЗ-2101, базиран на Fiat 124, избран за "Европейска кола на годината" през 1967 година. Въпреки това ВАЗ-2101 е доста "русифициран" с над 800 промени.
ВАЗ-2101, известен като "копейка", се превръща в истинска народна кола в Съветския съюз. Моделът е първият автомобил от семейството на ВАЗ и има много вариации. До 1988 г. заводът "АвтоВАЗ" в Толиати произвежда 4,85 млн. такива коли, което е причината, поради която през 2000 г. ВАЗ-2101 е обявена от руските медии за "най-добрата руска кола на XX век".
През 1980-те години Съветският съюз успява да създаде изцяло нов модел на Москвич - хечбек с предно предаване, базиран на дизайна на френско-американския Simca Chrysler 1308. Съветската кола получава модерен екстериор и износното име Алеко. Московското предприятие произвежда над 716 хил. от тези автомобили в различни варианти. Последният модел е сглобен през 2002 г. под името Святогор.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си