Страшната "Анушка": как СССР първи в света тества система за ПРО

В тях вярват много теоретици. Но на 4 март на полигона "Саръ Шаган" комплекс за противоракетна отбрана (ПРО) Система "А" прехваща балистична ракета със среден обсег Р-12, а пуснатата противоракета В-1000 успешно я унищожава.

Тази победа на инженерната мисъл е предшествана от над 7 години напрегната работа по решението на извънредно сложни към момента научни, конструкторски и производствени задачи.

За нуждата от разработка на "средства за борба с балистични ракети във връзка с най-голямата опасност" първи през август 1953 г. заговарят известни съветски военачалници, изпратили писмо в Президиума на ЦК на КПСС. След няколко месеца размишления Съветът на министрите на СССР издава разпореждане "За възможността за създаване на средства за ПРО", а дейностите в тази посока са възложени на водещото конструкторско бюро.

След малко повече от две години експерименталният противоракетен комплекс получава обозначението Система "А", а за главен негов конструктор е назначен Григорий Кисунко. Мащабите на работите са впечатляващи дори по днешните ни представи. На брега на ез. Балхаш в Казахстан е разгърнат нов полигон, а в качеството на негов административен център е определен новият град Приозьорск. Там концентрират всички инженерни сили. В това населено място се отработва моделът за защита на Москва, която е избрана за първи обект на отбрана от ракетни удари.

Всички елементи на Система "А" са разработени на практика "от нулата". А това са командно-изчислителен пункт и централна изчислителна станция, три радиолокатора с канали за откриване и съпровождане на балистични цели, прехват и съпровождане на противоракети, РЛС за насочване на противоракетите от станцията за предаване на команди за управление и стартова позиция с пускови установки.

Процесът по прехват на целите предвижда минимална намеса от обслужващия персонал. За автоматизация е създадена изчислителната машина М-40, която по това време става една от най-произвежданите електронно-изчислителни машини в света.

Радиолокаторите се разполагат по метода "три дължини", което подсигурява висока точност при определянето на координатите на целите. РЛС осъществява автоматичен захват на противоракетата след изстрелването и съпровождането ѝ по цялата траектория на полета.

Но най-фантастичното в системата за ПРО е противоракетата В-1000, която разработчиците наричат "Анушка". Зад това ласкаво име се крие страшно оръжие с най-мощната в света твърдогоривна степен за ускорение и управляема втора степен с течногоривен ракетен двигател. Противоракетата се движи със скорост от 1000 м/сек и може да прехваща цели на височина до 25 км.

Най-уникална е бойната част на "Анушка". Тя се състои от 15000 "микробомби" – балони с ядро от яка сплав и в обвивка от взривни вещества. Разрушителната сила на заряда е просто невероятна. Такава конструкция на бойната част предлага Константин Козорезов, когато след първите изпитания става ясно, че първоначалният заряд е слабоефективен.

Правилният избор на схемата на В-1000 е потвърден на 4 март 1961 година. Система "А" прехваща балистична ракета Р-12, а изстреляната "Анушка" разбива целта, летяща със скорост от над 3 км/сек. Мишената, според данните от радиотелеметрията, е унищожена след 6 сек. след срещата с облака от "микробомби".

През следващите няколко месеца съветските разработчици провеждат още около 30 пуска от експерименталната система за ПРО. И всички се оказват успешни.

Лятото на 1961 г. при реч пред ООН Никита Хрушчов заявява, че в СССР е създадено оръжие, което може "да попадне в окото на муха".

Появата на уникалните отбранителни средства принуждава САЩ да търсят възможности за сключване на Договор за съкращаване на настъпателното въоръжение и по ограничаване на противоракетната отбрана. А американските специалисти успяват да възпроизведат работата на Система "А" едва след почти две десетилетия, през лятото на 1984 г., отбелязва "Российская газета".

Системите днес са по-модерни и по-мощни, а един от най-актуалните въпроси е: ще може ли Турция да използва най-новото оръжие на Русия против нея самата?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.