Как и защо Русия прави тежки дълбоководни дронове?

Тяхната стойност е трудна за оценка. Такива автономни необитаеми подводни апарати (АНПА) в близко бъдеще ще играят водеща роля в изследването на океаните. А във военната сфера те стават просто незаменими, пише "Российская газета".

Игор Вилниц, генерален директор на Централното конструкторско бюро на МТ "Рубин", каза в интервю пред ТАСС над какви апарати работи неговата компания в момента. По-специално, в момента се работи над леките АНПА "Юнона" и "Амулет". Продължава усъвършенстването на един от най-добрите дълбоководни безпилотни апарати в света "Клавесин-2Р-ПМ". Ново направление на работа са тежките и свръхтежки апарати.

Безспорно стимулът за активизиране на подобна работа е спускането в Марианската падина на необитаемия апарат "Витязь-Д", създаден също от специалистите на "Рубин". Струва си да се спомене за това как е устроен апаратът, способен да се гмурка на дълбочина от 10 км и повече. "Витязь-Д" представлява пропусклива структура с нулева плавателност, изготвена предимно от титанови сплави. Външните контури са направени от сферопластика. Той компенсира излишното тегло на металните конструкции на апарата и му придава облекчена форма. Апаратът се задвижва от четири маршируващи и десет изтласкващи електродвигателя.

В състава на полезния товар на "Витязь" се включват: хидролокатори за страничен обзор, видеокамери, измерватели на параметрите на околната среда. Отличителна черта на устройството е възможността самостоятелно да избягва препятствия по линията на движение, включително да преминава през ограничени пространства. Настоящите пионери и дълго време световни лидери в създаването на дълбоководни безпилотни апарати са специалисти от Института по проблемите на морските технологии във Владивосток.

Създаването на леки автономни необитаеми подводни апарати "Юнона" и "Амулет" е в ход, усъвършенстването на един от най-добрите дълбоководни безпилотници в света "Клавесин-2Р-ПМ" продължава.

Именно те в края на 1960-те години проектираха и изградиха апарат под скромното название "Л-2". От тридесет години няма апарати, занимаващи се с океанологични изследвания, нито в САЩ, нито в други развити страни, които да се сравняват с него. "Л-2" може да работи с часове на дълбочина до 6 км, поддържайки комуникация с кораба-носител. За първи път в света при създаването на това устройство е използвана модулна конструкция, която е много модерна днес. Този подход прави възможно бързото конфигуриране на устройството за изпълнение на конкретни задачи. На международно ниво "Л-2" е признат за най-добрият дълбоководен роботизиран комплекс от края на ХХ век.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.