Още в края на 1920-те години СССР започва да разработва и тества реактивни снаряди с предимно авиационно приложение. През 1937-1938 г. военновъздушните сили приемат на въоръжение два вида такива боеприпаси - РС-82 и РС-132 калибър 82 и 132 мм. Първите са монтирани на изтребители И-15, И-16, И-153 и щурмоваците Ил-2, а вторите - на бомбардировачи СБ и Ил-2, пише "Российская газета".
Веднага след това Главното артилерийско управление поставя на Реактивния научноизследователски институт задачата да разработи полева реактивна система за залпов огън (РСЗО) на базата на РС-132. В резултат се появява новият 132-мм осколочно-фугасен снаряд M-13. В сравнение с авиационната версия обхватът на полета е увеличен - до 8,5 км, както и мощността. Това е постигнато благодарение на по-голямо количество гориво и взривно вещество, съответно дължината на снаряда се увеличава от 845 на 1410 мм.
Създадена е и самоходна многозарядна пускова установка, в първоначална версия на базата камиона ЗИС-5 с 24 направляващи релси. Броят им обаче е намален до 16 (осем сдвоени релси), а самата установка става по-универсална - може да бъде поставена на различни камиони, както и на кораби. Залп с всички снаряди се извършва за 7-10 секунди, след което машината преминава в походно положение за няколко минути и може да промени позицията си, без почти никакъв риск да попадне под вражески огън.
Полигонните изпитания на БМ-13 през март 1941 г. се считат за успешни. На 21 юни, няколко часа преди началото на войната, РСЗО е демонстрирана пред съветското ръководство, а то веднага решава да приеме машината на въоръжение и да я пусне в серийно производство. Няколко дни по-късно първата батарея от седем "Катюши", под командването на капитан Иван Фльоров, тръгва за фронта.
Денят на бойното кръщение на БМ-13 е на 14 юли. Около 15:15 часа край Орша е изстрелян залп през р. Оршица, където в този момент е струпано много нацистка техника и жива сила. Според очевидци ефектът на изненадата, както и разрушителната сила на този удар, хвърлят врага в паника. Според легендата след това се ражда и "народното" име на бойната машина - "Катюша", на едноименната песен на Матю Блантър. Предполага се, че след произведените залпове мъжете от батареята на Фльоров възкликват възхитено: "Това е песен!"
По време на войната във войските влизат около 6800 БМ-13. Тези РСЗО се използват както за масирани удари по площади, така и за директен огън по танкове - за това се изравят специални окопи, където машината се вкарва с предните колела, така че снарядите летят успоредно на земята. Във всеки случай "Катюша" неизменно е доказала своята ефективност и заслужено се е превърнала в един от символите на Победата.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си