"Летящата бъчва" – кой е гигантският самолет, превозвал космически кораби

Legion Media
Как е било възможно на готов самолет да се качат товари, които превишават габаритите му, и освен това той да лети? 

Годината е 1973-а, когато Съветите обявяват, че са изпълнили своя скъпоструващ и мащабен проект по усвояване на космоса - "Буран". Корабът за многократна употреба трябва да стане нещо като сегашния Crew Dragon на Илон Мъск. Амбициозният проект обаче изисква да бъде изградена и не по-малко амбициозна инфраструктура. По-специално възниква въпросът: как да бъде транспортиран тежкият "Буран" и ракетоносителя от заводите до космодрума в Байконур в казахската степ? 

Когато "Буран" е създаден и готов за летателни изпитания, все още няма товарен транспортен самолет и проектирането на "Мрия", най-големия самолет в света, току що е започнало.

Изглеждало е малко вероятно всички технологични процеси да бъдат съсредоточени край космодрума, защото космическата промишленост е разхвърлена по цялата страна и няма единен център. Превозването по железопътна линия също е невъзможно от техническа гледна точка заради размерите на железопътните платформи и екстремалните габарити на товара, а транспортирането по въздух е прекалено скъпо. 

3МС-2 на авиобаза

Затова в началото на 1980-а възниква идеята да бъде създаден временен тежкотоварен самолет за транспортирането на "Буран"-ите. Взето е решение той да бъде изграден на базата на транспортната версия на първия съветски стратегически бомбардировач 3М-T, който вече над 30 години гарантира ядрения паритет СССР - САЩ.

ВМ-Т

За целта го модифицират, преименуват го на "ВМ-Т Атлант", а негласно го кръщават "летящата бъчва" заради неговия фюзелаж, на чиято повърхност се крепи закръгленият товарен контейнер.

Само че максималният товар, който той може да понесе на "гърба" си, не е превишава 50 тона, което е по-малко от теглото на окомплектования "Буран". Налага се да се снеме част от оборудването му, за да олекне до 45 тона.

В бъдеще до Байконур трябва да бъдат превозвани товари с тегло до 200 тона, но дори 50 тона със самолет, който не е проектиран за тази цел, предизвиква скептицизъм у мнозина.

Ракетно-космическа система

Големият товар на "гърба" на "Атлант" силно влияе на аеродинамиката му затова всички изпитателни полети са извършвани при голямо напрежение. За всеки вариант на товара се определя най-изгодното разположение на фюзелажа и се изчислява устойчивостта на самолета. Мнозина мислят, че такава машина просто няма да се издигне във въздуха.

Въпреки това "Атлант" се представя добре и започва успешно да транспортира товари от 1981 г. Самолетите са само два и за цялата си история са извършили около 150 изпитателни и редовни полета.

ВМ-Т

С една дума "Атлант", замислен като временен вариант за превозването на "Буран"-и, става негов единствен "превозвач". Космическата програма "Енергия-Буран" е спряна през 1993 г. Самият "Буран" излита непосредствено в космоса само веднъж. А пък летящият космодрум "Мрия" така никога и не се проявява в действие по предназначение и се е използва за твърде неочаквани задачи от рода на превозването на жирафи и яхти на краля на Испания.

Рисунка от Soviet Military Power, 1985

А пък двойката "Атлант"-и остават оттогава без работа. Единият от тях сега се намира на летището край Рязан, а вторият прекарва дните си най-вече в град Жуковски край Москва и периодично участва в Московския международен авиокосмически салон (МАКС) като статичен експонат. 

В търсене на "Буран": Какво се случи със съветската космическа совалка?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"