Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Докато Тамара излиза от асансьора на 8-ия етаж и тръгва към апартамента си, тя попада на капак от ковчег. Той е изправен до вратата на съседния апартамент. Очевидно старият пияница е умрял внезапно. "Така е – живя, а сега го няма", промълвява Тамара с отчаян тон. В същия блок скоро ще умрат още хора – по същите причини. А те нямат нищо общо с алкохолизма или с възрастта. Ще ви разкажем защо в края на тази статия, но първо нека поговорим за играта.
Bright Lights of Svetlov ("Ярките светлини на Светлов") е игра, в която действието се развива от първо лице и е дело на Владимир Чолокян. Тя е изпълнена с тежки събития, покосили живота на няколко съветски семейства в съветския град Краматовск (който днес е част от Донецка област в Украйна) през 1980-те. "Краматорската радиационна авария" слага край на живота на няколко хора, но най-ужасната част от историята е, че роднините им не знаят причината в продължение на няколко дълги години.
И именно това е в основата на тази зарибяваща игра. Хипнотизиращата атмосфера на съветския индустриален градски живот през 1980-те. Като говорим за тази атмосфера, играта е впечатляваща симулация на ежедневието на обикновения съветски гражданин.
Bright Lights of Svetlov е разработена и проектирана от Владимир Чолокян, дизайнер и писател, роден в Пенза, така че средата, пресъздадена толкова красиво в неговата игра, му е много близка. Впечатляваща е и светлината. Между другото "Светлов", името на измислен съветски град, където се развива действието, идва от думата "светъл".
Много от целите в играта са наистина прости задачи, като например да метеш пода, да готвиш или дори да изпушиш една цигара на балкона, който гледа към богато озеленения вътрешен двор. Но най-зловещата част от играта е озвучаването.
Като руснак, мога честно да кажа, че играта почти идеално пресъздава звуковата атмосфера на отдалечения руски град. Докато се разхождаш из облетия в слънчева светлина едностаен апартамент, от кухнята се носят откъслечни елементи от радио предаване, хладилникът леко бръмчи, птичките пеят, а от двора се чува детска глъч. Дори звукът на стъпките е различен в зависимост от героя, който сте си избрали в играта, а те са няколко.
Анатолий, инженер. Тамара, жена му, и Надя – дъщеря им. Но има и още. Действието в играта се развива в два апартамента, в мазе, на улицата и на други места – и всичко е изпипано до най-малкия детайл по отношение на историческата точност. Хората, живели в СССР, със сигурност ще разпознаят много добре познати предмети от бита в играта.
Търсенето на тези предмети и използването им, обаче, е единственото нещо, което се прави в играта и в това отношение тя не предлага кой знае какво. Някъде по средата (общо играта се минава за 1,5-2 часа), на човек малко му доскучава да се разхожда из един и същи апартамент. Не можете да скачате, да бягате или да си взаимодействате с произволни предмети – светът на играта е доста ограничен.
Но именно заради това тя е толкова точна – защото, в съветските градове през 1980-те, животът може да е наистина мрачен и скучен, ограничен до едни и същи места и обкръжение, едни и същи безизразни говорещи глави по телевизията (можете да прехвърляте каналите безкрай – по всеки от тях се излъчва конгрес на Комунистическата партия), да готвите и да бършете праха. В същото време, обаче, можете би умирате от облъчване с гама лъчи. Така че основната част от играта е да откриете причината, поради която не се чувствате добре, и това се отнася за всеки един от възможните герои.
[СПОЙЛЕР]
Съжалявам, но играта не е с щастлив край и е наистина тежко да видиш със собствените си очи (макар и във видеоигра) колко безполезни са били много от действията на обикновените съветски хора на фона на безсърдечната държавна система. Но предполагам, че това е и основната цел на играта – да накара човекът, който играе, да изпита чувствата на хората в последните години на СССР – като в завихрила се надолу спирала, без да знаеш причината за това.
"Краматорската радиационна авария" се развива от 1980 до 1989 година. Малка капсула със силно радиоактивен цезий-137 убива до шестима души.
По начало капсулата е част от уред за измерване на радиацията и е загубена в каменоломна в края на 1970-те. По-късно, чакълът от каменоломната е използван за строителство и капсулата попада в бетонна стена в апартамент на ул. "Гвардйцев-Кантемировец" №7 в Краматорск. Радиацията на повърхността на стената е 1800 рентгена годишно (стойности над 0,5 рентгена годишно са вредни за човешкото здраве). Шестима души от три апартамента, изложени на облъчване с гама лъчи, умират през следващите девет години, преди капсулата в крайна сметка да бъде открита през 1989 година. Доказано е, че общо 17 души са били изложени на това облъчване.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си