Когато се изправя пред членовете на държавната комисия след легендарния си полет, Юрий Гагарин, първият човек в космоса, не забравя да уточни един много важен детайл: "Снимах се там няколко пъти. Тогава вече бях свалил скафандъра. Бях облечен само със синя термодреха и не се снимах с оранжевото и сивото облекло и хермошлема. Скафандърът оставихме в колата".
И действително, на всички снимки, направени след кацането, космонавтът е облечен с топло яке, което прилича на обикновен съветски ватник (топла дреха, която се носи от затворниците в съветските лагери). На практика, това е топлозащитен костюм В-3, който Гагарин носи под скафандъра. А скафандърът го няма никъде.
Герман Титов (в центъра отляво) и Юрий Гагарин (вторият вдясно по средата) в състава на групата на първия отряд космонавти на СССР
SputnikЗащо е необходимо космическият костюм да бъде скрит?
Битката, която се развихря около скафандъра за първия полет на човек в космоса, е напрегната. В космоса заминава първият човек – с какво трябва да облечен по време на това опасно пътешествие?
Днес това звучи нелепо, но тогава част от специалистите сериозно смятат, че Юрий Гагарин може да полети именно облечен в този топлозащитен костюм. Той трябва да спаси космонавта при евентуално приземяване или кацане във вода и да го пази от свръхохлаждане; ако корабът се разхерметизира в космоса, то той би бил безполезен. С други думи, тези специалисти искат да пратят космонавта без никакъв скафандър.
Този вариант се обмисля, тъй като разработчиците на кораба "Восток" през февруари 1960 г. разбират, че имат сериозни проблеми с излишната маса и трябва да направят сериозни икономии с оборудването. Прогнозите им, обаче, са доста оптимистични: вероятността кабината да се разхерметизира е много малка, затова скафандърът е излишен и той единствено би добавил излишно тегло.
Спорът дали на космонавта му трябва скафандър продължава до лятото, докато не му е сложена окончателна точка от бащата на съветската космонавтика – конструкторът Сергей Корольов. Той заявява, че е готов "да жертва 500 кг. (от техническото оборудване на кораба), само и само скафандърът с животоподдържащата система да бъде готов до края на годината".
И така, до планирания поет остават по-малко от 8 месеца, през които специалистите трябва да създадат първия скафандър в историята – "СК-1".
Взето е решение да се избере краткия път и за прототип е използван костюмът "Воркута" за пилотите на изтребителите Су-9, където също регулирането на налягането и подаването на кислород са от изключителна важност.
"СК-1" е "мек" скафандър от два слоя плат. Единият е от полиетилентерефталат – вид термоплат. В онзи момент това е нов материал, създаден в Лабораторията за Високомолекуляни съединения към руската Академия на науките сравнително скоро (през 1949 г.). От него е изработен силовият слой на скафандъра (а днес този материал се използва, например, за производство на пластмасови бутилки).
Вторият, т.нар. херметичен слой, е направен от гума. А външният слой, който виждат всички, е оранжевият водонепромокаем калъф. Оранжев е, за да може космонавтът да бъде намерен по-лесно, ако му се наложи да катапултира от кабината и да се приземи с парашут.
Спускаемият апарат на кораб "Восток"
SputnikШлемът не може да се сваля – към него са прикрепени датчици за налягането. Ако налягането падне, шлемът автоматично се затваря, а маркучът, който продухва вътрешния слой на костюма с въздух от кабината на кораба, се прекъсва. Подаването на въздух в този случай става от кислороден балон. Естествено, космонавтът не може да излезе в открития космос с този скафандър, но би могъл да прекара с него автономно от кораба в кабината 5 часа. Между другото, дори в първия скафандър има предвидено устройство, чрез което космонавтът няма нужда да го сваля, за да облекчи естествените си нужди.
"СК-1" е ушит стриктно по размерите на първия отряд от космонавти, т.е. той не е универсален. Заедно с шлема тежи около 20 кг. Човек не може да облече този костюм самостоятелно, без чужда помощ. Има ясна инструкция как се прави това – в каква последователност се вмъкват краката, ръцете и т.н. Но може да се свали самостоятелно.
Преди полета
SputnikГагарин на практика е облечен в няколко пласта дрехи: бельо, термозащитен костюм, слой от полиетилентерефталат, слой от гума и накрая, оранжев калъф. Но защо не трябва да попада пред камерите с този костюм?
След приземяването
Александър Сергеев/SputnikЦялата работа е в особената секретност на скафандъра. Той с право се смята за гениално съветско творение – материалите и цялата му конструкция, в условията на космическата гонка, са приравнени под държавна тайна. Една от функциите на външния яркооранжев калъф е именно да крие какво се намира под него.
Освен всички инструкции, Юрий Гагарин получава заповед и при приземяването си, където и да стане то, да вземе мерки или да скрие скафандъра, или да го унищожи. А за да може това да бъде изконтролирано, към Гагарин е прикрепен един от инженерите, разработили скафандъра – Ота Митхрабанович Бахрамов. На 12 април 1961 г. той изпълнява секретната си мисия, за която знаят само няколко души.
В района на приземяването Бахрамов трябва да приеме скафандъра или от Гагарин, или от ръководителя на издирвателно-спасителната група. В този ден инженерът, натоварен с тайната мисия, попада на няколко любителски снимки. Здравият мъж с шапка и кожух е взет от жителите на Енгелс за телохранител на космонавта и сътрудник на държавна сигурност, изпратен да пази националния герой. Но истината е далеч по-прозаична. Бахрамов е там просто заради костюма.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си