Ще обедини ли църквата българи и руснаци?

За първи път в историята един светец е канонизиран едновременно от БПЦ и РПЦ. Може ли да се каже, че тази канонизация сближава руския и българския народ и трънлив ли е бил пътят, който е трябвало да бъде извървян? Разговаряме с Олга Решетникова – доктор на историческите науки, българист и автор на книгата „Руската църква в София“. 

Срещата на „Руски дневник“ с Олга Решетникова се състоя ден след тържествените церемонии по обявяването на архиепископ Серафим Соболев за светец. Той е погребан в криптата на Руската църквата в столицата и години наред народната почит пред него не стихва. Олга е запозната в детайли с живота и делата на владика Серафим и пламенно говори за примера, който той ни дава и който всички ние като православни християни трябва да следваме. 

В продължение на дълги исторически периоди духовните връзки са единствената форма на общуване между българския и руския народ. В книгата на Олга Решетникова „Руската църква в София“ подробно са описани тези периоди. Сега, когато официално бе канонизиран владика Серафим, Олга смята, че зависи от нас самите по кой път ще поемем оттук насетне. „Проблемът и при българите, и при руснаците е именно в духовното възраждане на нашия народ. В тази ситуация е много важно да помним наследството на владика Серафим, който ни е оставил няколко свои завета“, казва тя. 

Олга твърдо вярва, че „Православието е скъпоценен дар, който ние сме длъжни да използваме не като догма, а като напътствие в живота“. Тя смята, че сме „длъжни да живеем по тези закони, по тези правила, които са ни завещани от нашите предци, които хиляда години са градили Велика България и Руската империя“, и днес, казва тя, „ако по-голямата част от народа поддържа тази идея – и България, и Русия ще пожънат голям успех“. Наследството на владика Серафим е много важно, но дали то ще ни е от полза, зависи от това как ще се развие духовно нашият народ, допълва тя. 

Първи опит за канонизация на Богучарски архиепископ Серафим е правен през 2007 г. Още тогава са подадени документи, но Комисията по канонизация е преценила, че има празноти, че липсват неопровержими доказателства за чудеса, както и проучвания на отделни периоди от живота му. През 2014 г. подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София отправя призив към българския народ да се изпратят свидетелства за благодатната помощ на архиепископ Серафим.

„Процесът по канонизацията е сложен“, категорична е Олга Решетникова, но според нея „канонизацията е абсолютно закономерна за неговия живот, служение и дейност. И всички онези, които са имали възможността да се докоснат до наследството на владика Серафим, или онези, които го познават и лично са общували с него, всички те са убедени, че това е било само въпрос на време, че непременно е трябвало да се случи“. 

Олга също си спомня дългия процес по канонизацията. Тя сподели с „Руски дневник“, че има един въпрос, свързан с владика Серафим, който остава „неизяснен“. По времето на Втората световна война (ВСВ), когато България е била съюзник на Нацистка Германия, в Руската църква в София отец на име Владимирски е отслужил молебен за победа на Хитлеровата армия. Олга споделя, че е прочела в българската литература, че архиепископ Серафим също е отслужил молебен за победа на Хитлеровата армия, но тя пита „как може да бъдем сигурни?“. Убедена е, че „ако е имало документални потвърждения, че той е поддържал режима на Хитлер, нашата църква нямаше да го признае за светец, защото по правило човек, който е участвал в подобни дела, не може да бъде провъзгласен за светец“. Олга разказва, че „са публикувани страниците на неговия дневник и е очевидно, че той не е участвал в подобни дела. Той се е молил за Русия и много е страдал заради придвижването на Хитлер към Москва“. 

На 3 и 4 февруари 2015 г. съвместна комисия от духовници и богослови на Руската и Българската православна църква се събра в София. След двудневно заседание комисията реши, че няма пречки архиепископ Серафим да бъде обявен за свят. Според Олга „Народът е смятал владика Серафим за светец, още докато е бил жив. Дълго време преди канонизацията хората са се отнасяли с него като със светец. Той е известен с прозорливостта си, мъдрото си ръководство, съветите и изцеленията. След смъртта му всяка година започват да идват все повече и повече хора в Руската църква „Св. Николай“, където и до ден днешен са положени мощите му.

Архиепископ Серафим (Соболев) пише богословските си съчинения (снимката е взета от книгата на О. Решетникова „Руската църква в София“).

За първи път в историята един светец е канонизиран едновременно от БПЦ и РПЦ. Олга Решетникова потвърждава, че „събитието е уникално“. Тя е убедена, че тепърва в бъдеще ще виждаме, че това събитие е наистина неповторимо за историята на нашата църква. „Владика Серафим много обичал Русия. Той е бил патриот, но по божия воля на 39 години се случва да се премести в България“. След Октомврийската революция владика Серафим заминава зад граница, а през май 1921 г. е назначен за предстоятел на Руската църква в София. Освен за руснаците в България, се грижи и за българите, за бедните и слабите. Малко преди да почине през 1950 г., една от ученичките на владиката през сълзи му казала, че сега няма да има пред кого да споделят мъките си. А той ѝ отвърнал – „А вие ми пишете писма“. Оттогава пред неговия гроб в криптата на църквата не престават да идват хора и да пускат писма с желания.

Според Олга владика Серафим е „духовен пастир и за българи, и за руснаци“. „Едновременната канонизация е знамение, което ни показва пътя, и че сме длъжни да вървим заедно по този път. Аз съм убедена, че чистотата и правдата на владика Серафим са ни нужни днес“.

От днес нататък българският и руският народ споделят общ църковен празник, който ще се отбелязва всяка година на 26 февруари. Тогава ще честваме деня на Свети Серафим Софийски Чудотворец. Попитахме Олга дали вярва в чудеса, а тя многозначително отговори, че „ако вярваш наистина, не ти трябва потвърждение“. А що се отнася до владика Серафим, за Олга той е „войн на Христос – борец срещу злото“, а за хилядите българи и руснаци, които всекидневно се отбиват в Руската църква в София, за да оставят своите писма до владика Серафим, той е просто надежда.

Канонизацията на Серафим ще доведе до духовно възраждане на България

"Российская газета". Всички права запазени.