Когато на 8 декември 1991 г. ръководителите на трите републики на Съветския съюз – Русия, Украйна и Беларус, подписват Беловежкото споразумение, Марат (името е променено по молба на героя) е само на няколко месеца. Той не е живял в Съветския съюз, но въпреки това изпитва носталгия към тази страна.
Сега Марат е на 25 години, работи в едно от руските министерства, удовлетворен е от заплатата и живота си, но все пак смята, че при СССР е било по-добре. "Безплатно образование, безплатна медицина", изброява Марат предимствата на късния СССР. "Хората са живели скромно, но държавата е полагала грижи за тях. А сега парите управляват всичко, неравенството е безкрайно: който е по-силен, той е правият. При СССР това го е нямало".
Любовкъмминалото
Марат не е сам в носталгията си. Според социологически проучвания повече от 50% от руснаците съжаляват за разпадането на съюзната държава. Допитване на "Левада-център" от април 2016 г. показва, че това мнение се споделя от 56% от анкетираните. Изследване на друг аналитичен център, ВЦИОМ, сочи, че 64% от руснаците в момента биха гласували за запазването на СССР, ако се проведе референдум, аналогичен на този от 17 март 1991 г., когато гражданите на Съюза отговарят на въпроса дали страната трябва да запази предишния си вид.
Традиционно процентът на изпитващите носталгия по СССР е най-висок сред хората над 55 години и селските жители, тоест социално незащитените категории от населението, отбелязва социологът от "Левада-център" Карина Пипия. Но много често се срещат и такива като Марат – напълно реализирани и вписали се в съвременното общество млади хора, които не са живели в Съюза. Това са около 50% от анкетираните младежи, споделя пред "Руски дневник" Михаил Мамонов, ръководител на изследователските проекти във ВЦИОМ.
Носталгиятанараствауспореднособедняването
Мамонов отбелязва, че когато става дума за симпатиите към СССР, анкетираните посочват едни и същи неща: социалната защита, силната държава, справедливостта. "Малката, но гарантирана заплата, трудоустройството, което ти е осигурено" – в условията на жестока пазарна икономика хората са лишени от тези неща и се обръщат към миналото, в което, както смятат те, всичко това го е имало, казва социологът.
Динамиката на социологическите проучвания на "Левада-център" показва, че пикът на носталгията по СССР е достигнат през 2000 г.: тогава за разпадането на съюзната държава съжаляват 75% от населението. След 2000-а година нивото на носталгия намалява, като най-ниското (едва 49%) е достигнато през 2012 г., но от 2013 г. се наблюдава нова тенденция към нарастване.
По думите на Михаил Мамонов тази тенденция говори, че основната причина за носталгията по СССР е икономическа. 2000-а година бе пикова в обедняването на населението и на руснаците най-много им липсваше стабилността от съветско време, обяснява експертът. След това доходите на руснаците нарастваха заедно с икономиката и тъгата по миналото намаляваше. Но с началото на икономическата криза носталгията отново се засили.
НосталгиятаепомитичнияСССР, анепореалния
Нина Мечтаева е на 65 години, живяла е в Съюза през по-голямата част от живота си, но, за разлика от много други свои връстници, не би искала да се върне. "Сега, разбира се, не всичко е идеално", разсъждава тя. "Но тези, които приказват колко прекрасно е било в СССР, забравят как реално се живееше там. Постоянните опашки в магазините и поликлиниките, партийни събрания, на които се говори за неща, в които отдавна никой не вярваше. Страната беше изолирана от света". Тя смята, че много от тези, които искат СССР да се върне, в действителност просто мечтаят за собствената си младост, преминала в тази отишла си страна.
Михаил Мамонов е съгласен, че носталгичният образ на СССР е много различен от реалната страна. "В момента Съветският съюз е в значителна степен идеализиран. Всички положителни моменти се раздуват, а за отрицателните или се забравя, или се намалява степента на остротата на тяхното възприемане", казва експертът.
Носталгиянеозначавастремеж
Независимо от голямата популярност на съветската епоха, която твърдо се асоциира със социализма, съвременните руски леви политически движения не са много успешни. Например Комунистическата партия (позиционираща се като наследник на КПСС) на парламентарните избори на 18 септември спечели 13% от гласовете, а през 2011 г. те бяха 19% – популярността на комунистите явно намалява.
"Любовта към СССР не се отразява върху успеха на съвременните леви, било то КПРФ или профсъюзите", убеден е Михаил Мамонов. "В масовото съзнание те не се асоциират със Съветския съюз". Освен това, отбелязва социологът, "при цялата любов на руснаците към СССР, абсолютното болшинство (70-75%) заявява, че тази епоха вече никога няма да се завърне".
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си