Всички оттенъци на бялото: как да се гмуркате край Полярния кръг

От карелското селце Нилмогуба (1535 км от Москва) до географския Полярен кръг трябва да се плува с лодка цели две минути. А за да се гмурнете зад Полярния кръг – цели три.

В самото село няма магазини, развлечения в градския смисъл също няма, през зимата се стъмва много рано, навън е -40, а през лятото безкрайният полярен ден пречи на нормалния сън. 

- Нилмогуба не е обикновено село – казва Михаил („Миша“) Хробостов, инструктор по гмуркане в местния дайвинг-център „Полярен кръг“. – Тук наблизо вече много години работи биостанцията на Московския държавен университет, в Нилмогуба някога се е намирал един от филиалите ѝ. Учените са оказали огромно влияние на жителите: влизаш в къщата на стара карелска баба, а там на полиците има реторти и колби, в които тя държи вишновката си. 

Това е труднодостъпно място, но хората го познават и идват тук всяка година – книгата за гости на центъра „Полярен кръг“ е изписана с възторжени отзиви на английски, френски, немски, полски, има дори китайски йероглифи. 

Дълбокото Бяло море

Снимка: Евгений Птушка

Активният сезон тук започва през зимата, когато Бяло море се покрива със здрав лед. Инструкторите имат страшно много работа, гмуркането под лед е много популярно сред търсачите на силни усещания, на които мисълта за зимно гмуркане не им се струва самоубийствена, макар дори през лятото температурата на водата в Бяло море да повдига въпроса за тленността на всичко земно. Какъв живот има в такава вода? Какво може да се види при гмуркането? 

Но Миша познава дайвинг-зоните и може да покаже живите твари от много близко. „При последното си гмуркане той намерил мида и започнал с нея да прилъгва голяма риба-зъбатка“, казва Дима, опитен гмуркач в състава на нашата разнообразна група. „Отначало осветил с фенерчето мидата, после своята празна ръка, после пясъка. И така няколко пъти. Накрая зъбатката изплувала и започнала да яде направо от ръката му!“

Да нахраниш риба-зъбатка от ръцете си е все едно на сушата да нахраниш див вълк: това е страшничка риба с мощни челюсти и огромни зъби. 

Истината е, че да пристигнете на Бяло море без опит и небрежно да се гмурнете на 20 метра не става по никакъв начин – отначало е необходимо да се мине съответен курс. 

Неопреновата защита

Снимка: Евгений Птушка

- Първо облечете тази пухенка... - Миша ми подава топъл и лек комбинезон тип скиорски. Това е необходима дреха под сухия хидрокостюм, без който гмурканията в Бяло море са невъзможни даже през лятото. Костюмът остава сух винаги, дори при пълно потапяне във водата: гмуркачът все едно се омотава в голяма грейка и температурата „зад борда“ вече няма значение.  

Получавам от Миша и тежък неопренов костюм, който прилича на водолазен, само че има и ботуши в комплекта. Костюмът е твърд и неудобен, с цип, минаващ през раменете. Сухият хидрокостюм е като спасителна жилетка, през цялото време изтласква гмуркача на повърхността. Да се гмуркаш с него е невъзможно, даже простото „висене“ във водата е затруднително – костюмът се опитва да те преобърне или по гръб, или по корем. 

Именно заради това преди гмурканията е необходимо да се премине специалният курс „Dry Suit“ („Сух костюм“), разработен от Професионалната асоциация на дайвинг-инструкторите (PADI). „Полярен кръг“ е единственият дайвинг-център в Бяло море, който е включен в тази професионална международна асоциация на дайвинг-инструкторите. Цялото оборудване може да се вземе под наем в дайвинг-центъра, от костюма до шнорхела.

Бяла баня

Снимка: Евгений Птушка

Бързаме към Кръстовите острови, подплашвайки дремещите по камъните тюлени. Мислено молейки се, скачам във водата. Успявам да следя усещанията: тялото е като в капсула – наоколо е мокро, вътре е сухо, а на мен ми е все така топло, като и на брега. Намокриха се само ръкавиците, но без да пропуснат студа, и бузите, които не са покрити от маската.  

Усещанията са изумителни, с тях трябва да се свикне. Когато потапяш лицето си във водата, в първите секунди ти се струва, че в него се забиват десетки малки остри карфици, но след кратко време внезапно идва удивителна лекота: кожата свиква и абсолютно не реагира на хапещата ледена вода.

Затова пък е страшно интересно. Морското зеле стърчи нагоре и образува странни фантастични градини, между камъните пълзят раци и плуват дребни рибки, по дъното с кралско достойнство се придвижват огромни морски звезди – виолетови, тъмночервени, оранжеви. Като в анимационните филми. По камъните на гроздове висят миди. Отразявайки слънчевите лъчи, във водата се носят розови и светлосини медузи.

Снимка: София Ляшкевич

Ако се вгледаш внимателно, може да се видят и мъничките морски обитатели – например морският ангел. Това е почти незабележимо хищно мекотело с богат вътрешен свят, в буквалния смисъл: тялото му отвън е дълго и прозрачно, с малки крилца, а вътре под слънчевите лъчи свети ярко-оранжевата му сърцевина.

По пътя обратно към базата инструкторът Миша си спомня: „През 1992-а окончателно се преместих тук и станах инструктор по дайвинг. А моята съпруга Маша стана треньор на белухи (полярни делфини), които бяха преместени от Утришския делфинариум (с филиали в Санкт-Петербург и в Южна Русия). Не сме търсили мечтаната работа. Тя сама дойде при нас“.

"Российская газета". Всички права запазени.