Дудинка: ледената целувка на Севера

На летище „Аликел“, което е между Норилск и Дудинка, в Красноярския край, в най-далечния Север, седнахме в стар малък микробус. Шофьорът таджик, облечен в черна пухенка, рязко затвори вратата на микробуса, но въпреки това, през невидими пролуки започна да се промъква неприятен хладен ветрец.

„Тук пишат, че тия дни в Дудинка ще бъде около -30 градуса по Целзий, а вятърът ще е със сила 25-30 метра в секунда“ – каза колежката, гледайки в таблета. Автобусът излезе от препълненото с хора летище и се насочи към пътя за Дудинка, а след пет минути пред нас бе само дългият, заснежен път и плоската ледена тундра, плашещо пустинна и също така плашещо прекрасна. Сигналът 3G на таблета изчезна.

Любовта към Севера те застига като пронизващ северен вятър: силно, рязко, без да търси съгласие. Сняг, набил се в джобовете, замръзнали пръсти на краката, обрулено от вятъра лице, хора, срещнати на улицата – всичко това с невидими нишки те свързва с това място. След като вече бях в Дудинка заедно с изследователи-културолози, сега от време на време търся лични или журналистически поводи, за да се върна в този странен град в Красноярския край, на бреговете на Енисей, на 2800 километра от Москва, където живеят малко над 20 000 души.

Външно Дудинка изглежда непривлекателна: грубовати къщи върху колони, забити в премръзналата земя, боядисани в светло синьо или розово, така че малко от малко да повдигат настроението; автобусни спирки, за чието съществуване човек може да се сети само от групата хора, които търпеливо са се скупчили край пътя; скъпи хотели, липса на отоплени паркинги, кафенета и други обичайни и уютни места за туристите.

Снимка: Анна Груздева

Това обаче е само външната фасада на Дудинка, пък и на който и да било северен град в Сибир. Вътре, зад замръзналите врати, има приятна светлина от електрически лампи, спасителна топлина на жилищни и музейни стаи и най-различни хора, готови да си поговорят с вас, да ви нагостят с чай и да разкажат някоя и друга удивителна северна история.

За две години пътувания из Севера разбрах, че за да се усети гостоприемството на северняците, при обиколките на ключови туристически места човек сам трябва да си режисира пътешествията – да насочва сюжета на там, накъдето му се иска. Да умее да задава на хората, които среща по пътя си, въпроси и да бъде любопитен. Тук могат да се чуят купища необикновени истории: в Дудинка живеят коренни народи на Сибир – долгани, нганасани, ненци, енци, евенки, които са овладели гърленото пеене, а също рибари, ловци, хора, работещи в морското пристанище.

Влизайки в магазинчето за сувенири – магнити с елен, аз се запознах с една долганка. Кратък искрен разговор и стопанката разказва за съветското минало на коренните народи, показва ми работилницата си за производство на унти (ботуши, специално направени за големи студове), изважда за чая замразени местни къпини, соленички на вкус (това е рядкост: в магазина не можеш да купиш сладко от местни къпини – морошки – или пък от свежи ягоди).

Снимка: Анна Груздева

В музея в Дудинка, където е събрана местната история, благодарение на любопитството си ние научихме за това как последният шаман на Таймир преди смъртта си предал в колекцията на музея шаманските си одежди, шапка и дайре (и това е рядкост, защото обикновено етнографите намират отделни елементи от ритуалното облекло).

„А с какво друго се занимава вашият център?“, попитахме в сувенирния магазин на Дома на народното творчество и само след 10 минути видяхме как майсторите резбари извайват от еленов рог красиви филигранни фигурки на северни номади.

„А къде се намира цехът, откъдето в магазина ви се доставя рибата?“ и ние с приятелите ми вече сме с престилки в помещението за опушване на риба и месо и гледаме как се осолява ценната бяла риба: сиг, чир, муксун.

В Дудинка във всеки замръзнал дом и във всяко културно място ще се намерят хора, които могат да направят пътешествието ви в добрия смисъл на думата незабравимо, изпълнено със смисъл и открития. Всичко, което се иска от пристигналия тук, е искрен интерес, въпроси и готовност за непредвидени обрати в сюжета. Тогава „жестокостта на времето“ няма да е плашеща, а странната, но силна любов към Севера ще стане взаимна.

Снимка: Анна Груздева

Как да се стигне / Къде да се отседне

Със самолет Красноярск-Норилск, а след това с маршрутно такси от летището „Аликел“ до Дудинка. През лятото по Енисей се движи параход от Красноярск до Дудинка. Единственият хотел в Дудинка е „Северное сияние“ (taimyrbit@mail.ru – ще отговорят на английски). За да могат чуждестранните граждани да получат пропуск за пътуване в Дудинка, трябва предварително да се обърнат към Федералната служба за сигурност на град Норилск.

"Российская газета". Всички права запазени.