Байкалски леден маратон: екстремна среща

42 км заедно на най-дълбокото езеро на Земята.

42 км заедно на най-дълбокото езеро на Земята.

Alamy/Legion-Media
Ежегодно в началото на есента в Иркутска област (5662 км от Москва) се провежда Байкалският леден маратон (The Baikal Ice Marathon (BIM)) – най-голямото международно спортно събитие в Сибир. И ако сте чакали още една причина да отидете до Сибир – ето я.

Хиляди метри над земята

Снимка: Alamy / LegionMedia

Немският журналист Удо Мюлер нарече BIM „бягане на хиляди метри над земята“. Това спортно състезание едно от най-необичайните в света: класическата маратонска дестинация от 42 км 195 м се бяга направо върху леда на гигантското езеро Байкал, а под леда синеят 1300 м дълбочина.

Открити ледени пространства, дълбок сняг, вятър, слънце, студ – BIM е изпитание за участниците не само заради дистанцията, но и заради срещата с прекрасната, но сурова сибирска природа. През 2007 г. маратонът беше включен в списъка с 24-те най-впечатляващи и екстремални пробега на планетата, според версията на изданието „Павилион Букс“ (Pavilion Books).

Снимка: baikal-marathon.org

Сергей Калашников, спортист и сътрудник на Института за слънчево-земна физика в Иркутск е победителят в Байкалския маратон през 2015 г., като участва от 2008 г.:

„Личното ми постижение на тази маратонска дистанция е 2 часа 42 мин. 15 сек. То е доста по-добро от досегашния рекорд на трасето на Международния байкалски леден фестивал. Да победя в такова състезание не е самоцел, а по-скоро резултат от борбата със съперниците, с дистанцията и със самия себе си. Всеки, който би искал да участва в BIM, трябва да знае, че ще му бъде необходимо вътрешно, дълбоко желание да преодолее себе си. Единственият ми съвет е: придържайте се към принципа на постепенността. Ако сте новак, пробвайте да пробягате 10 км, полумаратон, гладък маратон. И чак след това излезте на леда на Байкал“.

Снимка: baikal-marathon.org

Николай Трегубов, основател на школата „Обичам да тичам“ в Красноярск, директор на красноярския полумаратон „Юлска жега“, участва за първи път в Байкалския леден маратон:

„През зимата дистанция от 42 км сама по себе си звучи страшно, а тук трябва да тичаш по лед и сняг, което усложнява задачата многократно. Прочетохме всички отчети на миналогодишните участници, искахме съвети от финалистите в предишните гонки, купихме специална екипировка, маратонки с шипове, леки якета в случай на силен вятър, какъвто на Байкал има твърде често, а също така включихме в тренировъчния процес бягане по лед и сняг, за да приближим максимално тренировките си до условията на маратона.

В деня на старта имаше много ясно и слънчево време, температурата в района беше -5°С. Около Байкал природата е прекрасна: високи планини, под краката черен лед с невероятни рисунки върху него и поразяващата красота на пукнатините, чрез които Байкал „диша“. През една такава пукнатина минахме по специално построено мостче, а вечерта, когато всички бяха на празнична вечеря, се чу мощен взрив и Байкал се разплиска на няколко метра. Неслучайно този маратон се смята за един от най-екстремните в света.

Първата половина на дистанцията пробягахме по утъпкан сняг, аз се закрепих до спортиста Алексей Ческидов, който бягаше с раница на гърба, пълна със съдове замръзнала вода в тях, която да му придава тежест, после ги изхвърли.

Снимка: Alamy / LegionMedia

Последните 5 км ми се видяха безкрайни започна да духа силен насрещен вятър, краката вече не искаха да тичат, започнаха да ме догонват по-възрастните участници, които приближаваха с бързи крачки. Но аз си дадох обещание да не преминавам към ходене при никакви обстоятелства.

Всички участници, които ме догонваха на последните километри от дистанцията, се опитваха да ме ободряват и да ми помагат – на този маратон обстановката е много домашна и задушевна, половината участници идват от всички краища на света. Последният финиширал тази година беше една жена от Перу, която в деня на маратона навършваше 51 години и беше решила за рождения си ден да отметне точно този маратон.“

Снимка: Лара Маккой

Лара Маккой Рослов, гост-редактор на проекта RBTH (част от който е „Руски дневник“), стана участник в 11-ия BIM 2015, като пробяга дистанцията от 21 км за 3:02:15:

„В един момент, между 7 и 10 километър, се появи лед под снега. Всички се опитахме да се възползваме от този факт и вдигнахме темпото, но това трая само няколкостотин метра. През следващите 10 км (1 ч. 20 мин.) спря да вали. Огледах се наоколо – беше бяло във всички посоки, докъдето могат да стигнат очите. Бях чела доста публикации за хора, които се скитат в ослепителния сняг. Пейзажът беше красив по свой особен начин, но повече духовно зареждащ, отколкото просто красив.“

Ако искате да вземете участие в BIM догодина, започнете да тренирате още сега. А ако предпочитате да посетите състезанието като зрител, не забравяйте да разгледате не само крайбрежието на Байкал, но и Листвянка, Иркутск, за да се полюбувате на сибирския барок или пък отидете до Олхон, за да се срещнете с чудатите байкалски хора.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"