Дъхът на сибирската степ
Снимка: Александър Нерозя
Една от най-красивите магистрали на Сибир – „Енисей“ или път Р257 - се простира от Красноярск до столицата на Хакасия – Абакан, а после стига до самата граница с Монголия. Ако пътувате по този път без да бързате, може да усетите тихия, успокояващ дъх на огромната сибирска степ. Ако отворите прозорците на колата, в салона ще нахлуе сухият и тръпчив мирис на суха трева, сладки цветя и мащерка, криеща се сред камъните.
Да отидеш в Хакасия е като да получиш географска картичка от загадъчна страна, където под определен ъгъл плоското става изпъкнало, а простото – тайнствено и изпълнено със смисъл. Ако погледнеш в далечината, виждаш не плоскост, с която обикновено сравняват степта, а обемни пейзажи: хълмове като мъхнати камилски гърбици извиват линията на хоризонта, а ярката охра в камъните преминава в зелени треви и жълто коило.
Каменни стражи
Снимка: Александър Нерозя
Пътешествениците се стараят да видят тук паметниците на древните култури, които са били хиляди в този регион: стела, надгробни камъни, петроглифи. Например скалните рисунки на Боярската писаница – това са редки за Евразия изображения на древни селища с постройки, напомнящи юрти; сцени от пасене на добитък и приготвяне на храна.
Мястото, което самите сибиряци обичат да посещават през пролетните и есенните уикенди или през ваканцията, е Големият Салабикски курган и планинската верига „Раклите“ (Сундуки). Това са пет планини, приличащи на спящи братя великани, които за древните хора били като обсерватория на открито. Камъните, пукнатините и отверстията в скалите служели за часовници, а по върховете на „Раклите“ се провеждали и до днес се изпълняват шамански ритуали.
Моят колега – фотографът Александър Неирозя, веднъж имал късмета да чуе звуците на това свещено за хакасите действие: „Веднъж решихме да прекараме нощта на върха на първата Ракла, снимайки звездите и посрещайки изгрева. Нощта отлетя, а изгревът беше великолепен. От върха се разкри гледка на много километри наоколо. После имаше и буря, и разкази на местния страж до огъня, и събуждане под звуците на дайре и гърлено пеене – някой изпълняваше шамански обреди на един от върховете“.
В Хакасия шаманизмът е запазен и до днес. Край пътя могат да се видят камъни или дървета, на които са завързани цветни сатенени панделки. А ако се опитате да си вземете нещо за спомен, например камъче или трева, местните ще ви помолят да не го правите, защото за тях всичко, което е в природата, е свещено и има особена сила.
Етно-календар
Снимка: Михаил Маклаков
Известният в Русия писател Лев Гумильов пише за това, че „всичко, което виждаме, е етническо“. Пътешествието в Хакасия е приключение в търсене на запазилата се местна етническа принадлежност. Затова трябва да се погледне националният календар на Хакасия: в деня на пролетното равноденствие при хакасите се празнува един от основните празници – Чил пази, който се провежда в Абакан, столицата на региона. Това е хакаската Нова година.
В столицата пристигат хора от различни села и населени места; на главния площад се слагат юрти, готвят се национални ястия, палят се огньове, пеят се песни на родния език. Когато номадите започват да прекарват добитъка към летните пасища, настъпва Тун-Пайрам – празникът на първия айран (кисело-млечна напитка). В този ден се организират конни надбягвания – чарис, състезания на разказвачи и майсторки на народни костюми, стрелба с лък.
Вкусът на Хакасия
Снимка: Михаил Маклаков
Кухнята на Хакасия е едно от най-консервативните явления в местната култура. Костюмите изчезват, езиците се забравят, променят се вярванията, а старите рецепти се предават в семействата от поколение на поколение. Опитайте местните ястия от месо. В този регион от древни времена живеят животновъди. В магазините на Абакан може да се намери хайма – салам от кълцано говеждо или конско месо, а в столичните и крайпътни кафенета опитайте мюн – варено овнешко в бульон или кьоптиргес – пресни курабийки, които по-рано печели в юртите на камъни.
От традиционните напитки на Хакасия си струва да опитате айран – напитка от кисело краве мляко. „Всички са здрави от айрана“, казват хакасите. Степният чай с мляко не е толкова разпространен в този регион, както в Тува, затова пък тук много обичат билков чай с листа от френско грозде, боровинка, шипка и мащерка, който на хакаски се нарича „ирбен“. В древността с този чай сервирали ореме – варена млечна пяна със смляна дива череша (черьомуха). Това било празнично лакомство. Днес ореме се прави от сметана и може да се опита в местните кафенета.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си