Какво значи да си чукча и да живееш в Крайния Север?

За да се стигне от Москва до административния център на Чукотка, Анадир, трябва да се прелетят над 6000 км в посока изток. Тук, в центъра на Вечната замръзналост и на ветровете от Северния Ледовит океан и Берингово море, през зимата температурата достига до минус петдесет градуса. В Анадир, най-голямото населено място в Чукотка (население 50 000 души, от които 15 000 чукчи), живеят около 16 000 души.

Погледнат от високо, градът прилича на кутия с разноцветни бонбони (сградите са боядисани с различни цветове). Тук има училище, болница, пристанище и библиотека. И това е най-развитото място на Чукотка. В останалите селища условията за живот са значително по-лоши, а придвижването между тях е възможно само с всъдеходи или с елени.

„Истинските хора“?

Предците на чукчите са се появили в тундрата още преди новата ера и наричали себе си „луораветлан“ – истински хора. Някога този народ е номадствал с хилядите елени по целия полуостров, ловувал е китове и е живял в яранги – оригинални преносими палатки от еленови кожи. Но традиционният живот на чукчите бил толкова тежък, че те не възприемали смъртта като трагедия.

А известният руски етнограф Владимир Богораз писал за феномена на „доброволната смърт“ сред чукчите, когато възрастни хора или се самоубивали, или молели приятели и роднини да сторят това: „Поводът за доброволна смърт на възрастните хора съвсем не е липсата на добро отношение към тях от страна на близките им, а по-скоро тежките условия на живот“.

Но това не е пречило на чукчите да бъдат отлични воини и да станат единственият народ на Чукотка (а там, освен тях, живеят евени, юкагири, кереки, ескимоси), който не се покорява на руската експанзия през XVII век.

Един легален чужденец: да си ескимос в Москва

С утвърждаването на съветската власт (провеждаща политика на подкрепа на малките народи) в Чукотка, животът на чукчите кардинално се променя: коренното население научава, що е то писменост и училище, техният бит значително се подобрява, а смъртността намалява. Но след разпадането на СССР започва постепенна деградация: закриват се еленовъдни стопанства и предприятия за пушено месо, защото не се вписват в новата капиталистическа реалност, а друга работа тук не се намира.

Болшинството от днешните чукчи живее не в яранги, а в стационарни жилища и работи в сферата на обслужването. Но животът в Чукотка, както и преди, си остава тежък, стоките са скъпи, а заплатите са ниски (около 20 хил. рубли (€270)), и младежта напуска. Националните поминъци – еленовъдството и уловът на морски животни – са в упадък, през 2015 г. са останали по-малко от хиляда еленовъда.

„Преди това занятие бе като „визитна картичка“ на региона. Проблемите започнаха през 90-е години. А след като милиардерът Роман Абрамович престана да бъде губернатор на Чукотка, еленовъдството стана губещ отрасъл. Поради факта, че еленовото месо е по-скъпо от това, което се доставя от континентална Русия, пазарът няма как да се развие“, казва потомственият еленовъд и чукотски режисьор Владимир Пуя.

Пазителите на традиции

Независимо от тежкия живот на чукчите, има и такива, които се стремят да запазят традициите си. Например жителите на село Лорино, което се намира на брега на Берингово море, до ден днешен се занимават с китоловство. Преди няколко години дори бе заснет документален филм за тях, който получи достатъчно престижната руска филмова награда – ТЕФИ.

За това разказа Евгений Кайпанау – 36-годишен чукча, израснал в Лорино, но сега работещ в националния ансамбъл в Москва. Той постоянно общува с роднините си, които са останали в родния му край. „Баща ми беше най-уважаваният ловец на китове – казва Кайпанау. –  И аз от рождение знам как се ловуват моржове и китове, как се лови риба и как да живея в тундрата“.

Артистът твърди, че в Чукотка има млади хора, които се стремят към традициите: „Те учат чукотски език, участват в национални празници, препитават се с лов на китове“.

„Не отричаме духовете“: как живее малкият народ ижора

Неясната съдба

Какво бъдеще очаква народа на чукчите? Независимо от финансовата подкрепа на властите и минните компании, работещи в региона, социално-икономическата ситуация в Чукотка е по-сложна, отколкото в много други руски региони. Все повече чукчи са принудени да се преселват от националните си села в районните центрове, за да си намерят работа и подслон, и по този начин губят националния си начин на живот. Заради суровия климат, лошото състояние на здравеопазването и ниското социално равнище днес средната продължителност на живота на чукчите е едва 45 години. 

"Российская газета". Всички права запазени.