„По домовете”

Томск: Къщата с жар-птиците

Томск е един от „най-дървените“ градове на Сибир, където и до днес са запазени редки паметници на дървената архитектура. Част от тях очакват своята реставрация, други вече са с обновени фасади и покриви, а някои сгради, уви, остават в много лошо състояние.

И луксозните „дантелени“ къщи, и паянтовите дървени постройки в Томск, са портал във времето към Сибир от ХІХ – началото на ХХ век: тих, провинциален и уютен дом на селяни и търговци. Ние влязохме през този портал и отидохме на гости при младото семейство архитекти Евгений и Мария Оспишчеви, които живеят със синовете си в един от най-поразителните паметници на дървената архитектура в Томск – Къщата с жар-птиците. 

В двора на къщата, скрила се зад ограда, пъстреят цветни лехи и се вижда голяма люлка. Пред входа са подредени сандъчета с цветя; на втория етаж, на прозорците на апартамента на Оспишчеви, летният вятър кротко поклаща лекия бял тюл. Почти квадратна, Къщата с жар-птиците е устремена към висините със своите кулички, а равните стени контрастират с изпъкващите фасади – еркери и барокови дантелени рамки. 

В най-горната част на корнизите на фронтоните са гравирани две птици с дълги паунови опашки. В декоративно-приложното изкуство на Древна Рус птиците могат да олицетворяват доброто и злото или да символизират небесните стихии – например светлината, вятъра, дъжда; могат да служат и като знаци-амулети. Днес тези жар-птици са символ на град Томск – печатат ги на картички, сувенирни магнити; рисуват ги във вид на графити и даже ги щамповат върху капаците на канализационните шахти на града. 

Снимка: Shutterstock/Legion-Media

Семейство Оспишчеви – Евгений, Мария и синовете им Ян и Север, живеят в Къщата с жар-птиците от 2012 г., като заемат почти целия втори етаж (в къщата има 7 апартамента).

- Търсехме малък апартамент, но когато мъжът ми видя тази къща, влезе в еркера и каза, че трябва да я вземем. Провървя ни: заселихме се в току що реставрирана къща и ремонтиран апартамент. За последен път преди това къщата е била реставрирана през 1965 г. и не е била в най-доброто си състояние.  

Исторически Къщата с жар-птиците е имението на търговеца Леонтий Желябо, състоящо се от четири къщи. В Сибир през втората половина на ХІХ – началото на ХХ век търговците играят важна роля в градската търговия и архитектура, култура и образование. Търговецът Желябо търгува в Томск с обувки, кожарски и пътнически изделия, а през 1896 г. започва да строи семейното имение като подарък за сватбата на дъщеря си.

От всичките четири къщи на бъдещото семейно гнездо, проектирано от Пьотр Фьодоровски, най-красива е тази, построена през 1903 г., която прилича едновременно на приказна кула и на сватбена торта, увенчана с птици – пазители на домашното огнище. 

Снимка: Alamy/Legion-Media

- Ако говорим глобално, без да го свързваме с определено време и място, пари, страна, то за мен домът е там, където е семейството ми, – казва Маша, държейки на ръце малкия си син Север. – От друга страна, за мен домът все пак е имението. Всяко семейство трябва да има своя къща, своя земя, свое небе над главата. Вероятно това разбиране е от моето селско детство. Женя също до 13-годишна възраст е живял в своя къща, докато семейството му не купува апартамент в града.

В съвременния апартамент на Оспишчеви се е запазила особената атмосфера на старинното имение. Тайната е във въздушния и светъл еркер с множество прозорци, където Женя слага изолация, за да е комфортно в „прохладната лятна кухня“, а Маша украсява с рисунки на теракот, имитиращи майолика. В началото сем. Оспишчеви направили трапезария с маса за хранене, но после я приспособяват за по-големия им син Ян.

- Мъжът ми все не можеше да се реши да даде тази стая на сина ни, защото това е любимото място на цялото семейство и на всички гости – смее се Маша. – Но аз казах: „Женя, представяш ли си, какво ще е да прекараш детството си в тази стая?“ Стопанинът на „имението“ може да бъде разбран: офиката, червенееща зад прозореца, светлината, лееща се от всеки ъгъл, резбованият корниз, който можеш да разглеждаш, лежейки на леглото – веднага ти се иска да се заселиш в еркера.  

Снимка: Lori/Legion-Media

- Всеки ден в тази къща е изпълнен с детайли. Събуждаш се и можеш спокойно да излезеш по пантофи в двора с чаша чай, да видиш какво е поникнало в цветните лехи, да поздравиш съседите. Кой прави така в многоетажните сгради? Дървото е история, красота, памет, корени. Изобщо не разбирам защо сега не се строи така. С напредването на възрастта разбирам, че не можеш да не обичаш Томск. Той е малък, камерен, има душа, история. А дървените къщи са душата на Томск. Дори между многоетажните сгради да има само една къща, ти се вкопчваш в нея с поглед и се опитваш да си представиш: „Как ли са живели тук по-рано?“

Томск – приказният град на дървените дантели

"Российская газета". Всички права запазени.