Наистина ли Аляска се вижда от Русия?

Сергей Флоров/Global Look Press
На Земята има място, където двете държави – САЩ и Русия, са буквално на един хвърлей разстояние една от друга.

"Има една точка (днешният нос Дежньов – бел. ред.), която се врязва в морето. Тя е населена от чукчите. Срещу тази точка има острови, обитавани от хора, известни като "зъбатите", защото пробиват устните си с две големи кости, подобни на зъби на морж...".

Семьон Иванович Дежньов (1605-1673)

Така Семьон Дежньов описва Беринговия проток, който открива по време на своята експедиция в руския Далечен изток през 1648 г., 80 години преди "официалното" му откриване от руския пътешественик от датски произход Витус Беринг.

Селото на Малък Диомед е на границата между Русия и САЩ.

Беринговият проток е широк по-малко от 90 км и точно по средата му има група острови, известни като Диомидовите острови. Витус Беринг ги кръщава на Св. Диомид. Това са остров Голям Диомид, който принадлежи на Русия и е известен като остров Ратманов с площ около 10 кв. км, и остров Малък Диомид, който е територия на Аляска (известен още като остров Крузенщерн) и е с площ около 5 кв. км. Разстоянието между островите е 4160 м. Така че, да, можеш да видиш Русия, ако се намираш на земята на смелите (която така или иначе някога е била руска територия – бел. ред.).

Остров Ратманов

Остров Утре и остров Вчера

От 1867 г., когато Русия продава Аляска на САЩ, двете страни имат обща водна граница, разположена между двата Диомидови острова. Интересно е, че местните чукчи и ескимоси могат да пътуват между двата острова без визи от 1989 година. Но по-голямата част от населението на остров Ратманов се е преместило на континента и се е асимилирало и в момента там има само руски граничен пост. На остров Крузенщерн пък (Малък Диомид) живеят малко над 100 ескимоси.

Колкото и невероятно да звучи, когато преминава от единия в другия остров, човек не прекосява само границата, но и международната Линия на смяна на датата. Голям Диомид е с 21 часа напред от Малък Диомид (20 през лятото)!

Когато на Малък Диомид (САЩ) е 9 ч сутринта в събота, на Голям Диомид (Русия) е 6 ч сутринта в неделя. Поради тази причина понякога тези два острова са наричани "остров Утре" (Голям Диомид) и "остров Вчера" (Малък Диомид).

Но, както пише Питър Айсман през 1988 г., местните се отнасят с шеговито безразличие към "границата на белия човек и неговата също толкова измислена линия на смяна на датата. 'Днес тръгваме на лов', гласи поговорка на жителите на Малък Диомид. 'Утре убиваме плячката. А я разфасоваме и ядем вчера".

Да плуваш срещу Студената война

За хората от континента пътуването между островите е забранено. Но през 1987 г., въпреки забраната, Лин Кокс, която по онова време е на 30 години, преплува Беринговия проток. Кокс вече е известна като плувец маратонец – през 1975 г. на 18-годишна възраст тя преплува 23-километровия проток Кук в Нова Зеландия само за 12 часа.

Лин Кокс

Тогава обаче условията в Беринговия проток са напълно различни – водата е с температура около 6-7 градуса по Целзий. При подобни условия телесните мазнини помагат. Кокс е с около 36% телесни мазнини (спрямо 18-25% за средностатистическата жена), което я изолира като тюлен и тя успява да преплува 4160-те метра за 2 часа и 6 минути!

Беринговият проток

След плуването г-ца Кокс казва, че е развълнувана от помощта, която получава в СССР. "Беше супер, повече, отколкото някога съм си представяла – те отвориха вратата си и ни позволиха да стъпим на техния бряг. Да получим помощта и подкрепата на съветите и да ги срещнем беше чудесно", допълва тя.

Лин Кокс (третата отдясно) и нейният екип пред сградата на редакцията на вестник

В СССР Кокс за кратко се превръща в нещо като звезда. Тя дори получава похвала от президента Михаил Горбачов – тогава Студената война наближава своя край. При подписването на Договора за неразпространение на ядрените оръжия във Вашингтон Горбачов споменава: "С куража си тя доказа колко близко един до друг живеят нашите народи".

Истинска машина на времето: животът в най-източната военна база на Русия през очите на един граничар!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"