Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Каненето на италиански архитекти да проектират не просто стабилни, но и красиви сгради, е често срещано в Московска Рус (предшественика на съвременната Русия от XV-XVI век). Иван III (1462-1505), който възстановява Кремъл, заменяйки предишния му белокаменен вид с характерната червена тухла, която познаваме днес, наема много италианци: Аристотел Фиораванти, Алоисио да Милано, Антонио Джиларди, Пиетро Антонио Солари – и именно те проектират и построяват първите кули на Кремъл, както и църквите и дворците в крепостта.
Забавен факт: руснаците по онова време имат проблем с произнасянето на италианските имена, така че повечето от тези архитекти са известни под общото фамилно име Фрязин (което всъщност означава "италианец").
Не толкова известна като Спаската, например, но тази кула е построена първа през 1485 година. Тайницката кула (от "тайник") има скрит проход към река Москва, през който обитателите на Кремъл могат да избягат, ако крепостта е нападната от вражески сили.
Това не е изненада, като се има предвид факта, че Русия е набожна християнска страна преди Октомврийската революция. Някои кули – като Спаската и Николската, са кръстени на светци или икони. Докато минават през портите на Спаската кула, всички са задължени да свалят шапките си, тъй като минават под лика на Христос от външната страна на кулата.
Все още можете да видите някои икони (или останки от тях) на няколко от крепостните кули – въпреки че самите икони, разбираемо, изчезват още през 1917 година.
Наполеон не е доволен, че се налага да напусне Москва и през 1812 г. (когато армията му остава без провизии и просто измира от глад, така че трябва да отстъпи) френският император нарежда да бъдат поставени експлозиви около Кремъл като "подарък" за сбогом за Москва. За щастие французите не успяват: една кула (Водовзводная) е напълно разрушена, няколко други са силно повредени, но повечето устояват. Щетите са възстановени след войната.
Червените звезди заменят имперските двуглави орли на върха на кулите на Кремъл след революцията. Тези звезди стават символи на самата Русия, но само пет кули имат такива, най-видните: Боровицкая, Троицкая, Спаская, Николская и Водовзводная.
Това има смисъл: три ъглови кули, най-важните стълбове на отбраната на Кремъл, са построени в кръгла форма: Водовзводная, Москворецкая и Ъглова Арсеналная, докато всички останали са изградени вътре в стените, така че да са четиристранни.
Беклемишевската кула сега е по-известна като Москворецкая (на река Москва) - но нещата са различни през XVI век. Иван Беклемишев, богат и влиятелен болярин (благородник), има къща близо до кулата, вътре в Кремъл, затова я наричат на негово име. Но през 1525 г. Беклемишев се провинява пред Василий III, московски княз, затова владетелят го екзекутира. Името обаче остава.
В това няма абсолютно никакво съмнение, Спаската е най-известната кула. И в края на краищата руснаците я гледат много внимателно всяка година на 31.12 - в нея е домът на Кремълския часовник, който удря дванадесет, символизирайки настъпването на новата година.
Разказваме ви още и за часовника на Кремъл – един от главните символи на новогодишната нощ за руснаците.
Не всяка кула е еднакво известна: има две, чиито имена буквално са Първа безименна и Втора безименна. Те имат само отбранителни функции и интересът към тях е малък... тук няма какво да се чете, нека да продължим нататък.
Просто я погледнете. Бяла е, къса е и дори е разположена извън Кремълската стена. Всъщност това е барбиканска кула, предназначена да защити моста над река Неглинная, който свързва Кутафя с Троицкая. Сега Неглинная отдавна е изчезнала, павирана в подземни тръби, но Кутафя и мостът остават. Туристите влизат в Кремъл през Кутафя - и билетната каса е точно до нея.
Имаме предвид, ако не използва хеликоптер. Това е Боровицката - в исторически план кортежите на лидерите минават през портите на тази кула, използвайки такива в Спаската, само когато има ремонтни дейности на главната порта.
Човек лесно може да забележи, че Николската изглежда различно от своите "сестри": първоначално е много подобна на Спаската, но е преустроена в неоготически стил в началото на XIX век със своите бели каменни филигранни елементи. Тази кула, кръстена на св. Николай, има тежка съдба, като е повредена във войната от 1812 г. и след това по време на революцията от 1917 г., но сега изглежда добре.
Ако броим звездата на върха ѝ, Троицката е 80 м. Свързана е от мост с Кутафя, най-ниската, която е висока само 13 м.
Това е кулата Царская, която е последната, появила се в Кремъл през 1680 година. По принцип тя изобщо не е кула, тъй като няма укрепления и смисъл по отношение на защитата на крепостта. Изглежда като декоративна добавка: четири колони и покрив точно в средата на стена. Легендата гласи, че още преди строительство ѝ тук се е намирала дървена шатра, която Иван Грозни използвал като наблюдателна точка над Червения площад. Ето защо името ѝ означава "царска кула".
Непосредствено до Царската се намира кулата Набатная ("алармената кула"). От 1658 г. в нея има камбана, която се използва за звънене на аларми в случай на пожар, бунтове или други извънредни ситуации. Въпреки това, когато в Москва през 1771 г. има размирици, бунтовниците успяват да влязат в кулата и звънят на алармата, за да съберат тълпите. След потушаването на размириците разгневената Екатрина Велика заповядва камбаната да замълчи завинаги и езикът ѝ е отстранен... През 1803 г. камбаната е изцяло премахната.
В края на XVII век цар Алексей Михайлович създава затвор и няколко стаи за изтезания вътре в Константино-Еленинската кула: хората дори я кръщават Питошная ("изтезателната") вместо дългото и красиво име. Няколко века кулата има лоша репутация сред обикновения народ; легендата гласи, че петна от кръв се появяват от време на време на стената на кулата...
Троицката кула е единствената, която е "обитавана": от 20-те години на ХХ век тук военната дружина на охраната на Кремъл има репетиционна зала. Това важи и до днес: президентският оркестър на Руската федерация, основната група, която свири пред руски служители и чуждестранни лидери по време на посещенията им в Кремъл, репетира тук.
Е, като обикновен турист със сигурност не можете. Но това е популярна опция за съветските лидери от 1948 година. Има различни случаи, когато трябва да се обръщат към хората от "най-святото" място в СССР - покрива на мавзолея на Ленин, но е доста неудобно да напускат Кремъл и да отидат през Червения площад пеша.
Какво е решението? Установяване на затворен проход от най-близката Кремълска кула, Сенатская, до Мавзолея - и архитект Николай Виноградов го прави. Сега пасажът вероятно не се използва много често.
Просто погледнете тази ъглова кула: тя изглежда много солидна. Всъщност тя има най-дебелите стени в крепостта (почти 4 м). Така че в случай на зомби апокалипсис е може би най-доброто място да се скриете (ако случайно се окажете вътре в Московския Кремъл).
Технически, кулата Гербовая не е принадлежала на ансамбъла на Кремълските стени, тъй като е разположена вътре в тях, до дворците и катедралите, защитени от крепостта. Но все пак това е кула и то доста изключителна, тъй като е украсена с хералдически емблеми на руски градове. За съжаление до XIX век тя остарява и правителството я събаря.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
