Днес на главната улица на бившата столица има асфалт, по нея вече не минават трамваи (само тролейбуси), но пък задръствания стават и до ден-днешен. Е, истината е, че това вече не са конски впрягове.
Друг ракурс на главната артерия на града. Виждаш ли знаменитата кънка или конно-железопътната линия? Това е един от първите пътнически превози в Петербург и се появява през 1863 година. Линията е тръгвала от "Площада на въстанието" по Невски и до стрелата на Василиевския остров.
Конната статуя на императора в параден мундир се появява в Петербург през 1859 г. и досега се издига на площада пред Искаакиевския събор.
Центърът на стрелата на Василиевския остров е сградата на борсата, построена от френския архитект Жан-Франсоа Тома де Томон. В далечината се вижда една от знаменитите рострални колони, които през XIX в. са имали напълно практическа функция - служили са като пристанищни фенери.
Сега Троицкият мост е една от най-разпознаваемите забележителности на града - стотици туристи се събират да му се любуват, когато го вдигат през нощта. Затова е трудно човек да си представи, че мостът на снимката току що е открит.
Първоначално тук е бил храмът на почетната гвардия от Измайловския полк, но той търпи сериозни повреди при наводнението от 1824 година. Тогава с лични средства на Николай I е построен нов каменен храм. Той е открит през 1835 година, а само три години по-късно е затворен от съветската власт чак до 1990 година. Между другото тук Достоевски се венчава с Анна Сниткина.
Недалече от събора тече река Фонтанка, по нея минава границата на парадните сгради на Петербург, а някога тя е била южната граница на града. Блатистата рекичка е била почистена през XVIII в. и вкарана в гранитно русло, за да снабдява с вода фонтаните на Лятната градина, а оттам идва и името ѝ.
Сега по Фонтанка активно плават туристически кораби и именно по нея достигат до дълбоките води на Нева.
Площадът пред Зимния дворец, както можеш да видиш, малко се е променил - вече почти два века тук се издига Александровската колона и както и преди тук се правят паради.
Един от главните храмове на Петербург е бил строен близо 40 години и е открит през 1858 година. Сега около него има активно пътно движение, а някога се е простирала ето такава широка пешеходна зона.
Един от символите на Ермитажа са знаменитите атланти. Те са поставени на входа през 1851 година. Именно тогава е довършена сградата на Новия Ермитаж за съкровищата на двореца, за които старият вече е бил тесен. Между другото до 1920-те години главният вход е бил именно тук.
Една от най-големите красоти на Невския проспект е каменният мост със знаменитите конни скулптури на Пьотър Клодт. Той е открит през 1842 г. на мястото на стария каменно-дървен мост и се е запазил непроменен до наши дни.
Тържественото освещаване на събора е през 1811 година, а след това той става главно хранилище на трофеите от войната с Наполеон. С него са свързани най-малко две големи трагични истории. През 1905 г. площадът пред събора става сцена на Кървавото въстание - разстрела на работници, участващи в демонстрация, а през 1913 г. в събора по време на тържествена литургия, посветена на 300-ата годишнина на Дома на Романови, става меле, при което загиват 34 души.
Тези и други фотографии на града могат да се видят до 26 януари 2020 година в Музейно-изложбения център на РОСФОТО в Петербург.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си