"Ню Йорк е мястото, където Русия и изкуствата - както и Русия и политиката - се срещат и понякога дори се сблъскват", казва критичният писател проф. Бари Голдсмит, който се занимава с културни и туристически теми и е дългогодишен жител на града. Ето 10 места в Ню Йорк, които са част от руската история и култура.
Керенски прекарва последните 20 години от живота си тук, заемайки целия последен етаж. (Той преподава руска история и политика в Станфордския университет в Калифорния).
През 1917 г. социалистическият революционер Керенски е начело на Временното правителство, което е свалено от Ленин и болшевиките. След като бяга от Русия, Керенски отива в Европа, а след Втората световна война се установява в Ню Йорк, като умира в болницата "Св. Лука" през 1970 година.
Това е втората най-голяма и най-добра колекция от произведения на изкуството на великия мистичен и модерен руски художник Николай Рьорих, живял в САЩ през 1920-23 година. Този частен музей е основан през 1923 г., когато Рьорих има много фенове в Америка, благодарение на популярността на своите философски учения за глобален мир и хармония.
Днес тази триетажна градска къща в Горен Уест Сайд има близо 200 произведения на изкуството, вариращи от картини на Хималаите до скици на сцени от руския балет. Музеят все още популяризира идеите на Рьорих за глобалната хармония, която е визуално концептуализирана в неговия философски символ и мотото - Pax Cultura.
Благодарение на общата си работа, Давид Сарнов и Владимир Зворикин разработват приемо-предавателната телевизионна система, произведена от Radio Corporation of America (RCA). Сарнов, роден в Минск (тогава част от Руската империя), е главен изпълнителен директор на компанията, докато Зворикин, който е роден в Муром, но учи в Санкт Петербург, е гениалният изобретател.
Този небостъргач в стил ар деко от 30-те години на миналия век заема централно място в известния Рокфелер Център. Компанията The Standard Oil - най-мощната американска компания, контролирана от олигарха Джон Д. Рокфелер, решава да премести основния си офис в сградата на RCA, която е открита на 1 май 1933 година. Владимир Ленин обаче, макар и мъртъв от доста време, успява да забави откриването с две седмици заради спор за "Човек на кръстопът", картина на художника Диего Ривера. "Именно в сградата на RCA на Сарнов, най-известният капиталист в Америка - Рокфелер - поръчва стенописи от комуниста Диего Ривера", казва проф. Голдсмит. "Резултатът е художествен сблъсък между капитализма и комунизма, когато Ривера включва портрет на Ленин при портретите на Рокфелер. Капитализмът печели, когато Рокфелер нарежда всички стенописи да бъдат унищожени."
Целият този район е първи дом в Ню Йорк за повече от 1 милион еврейски имигранти от Руската империя. Лоуър Ийст Сайд (Lower East Side - LES) се превръща в един от най-гъсто населените квартали в света по това време.
Ейбрахам Кахан, редактор на The Forward - най-популярният еврейски вестник, пише, че кварталът "обхваща сравнително малка площ, малко по-малко от половин квадратна миля, с малък претъпкан град с население от 500 000 души: мъже, жени и деца, почти само полски и руски евреи."
Има десетки синагоги, театър и вестници на идиш. "Извън сянката: Руско еврейско момиче от Лоуър Ийст Сайд" е разказ на очевидката Роуз Коен за суровата реалност в жилищата и експлоатацията на работна ръка в предприятията.
В късната съветска епоха този популярен ресторант е място за срещи на важни интелектуалци емигранти и творчески умове. "Руски Самовар" започва през 1986 г., когато съветските емигранти Роман Каплан, балетният майстор Михаил Баришников и поетът и Нобелов лауреат Йосиф Бродски решават да отворят ресторант, който Франк Синатра също посещава. Любимата маса на Бродски още е там, както и пианото на Баришников, което все още се използва. Ресторантът е известен и като място на романтична сцена между Баришников и Сара Джесика Паркър в американския сериал "Сексът и градът".
Според мнозина руският изобретател Лев Термен е основателят на електронната музика. През 1918 г., използвайки новооткритата технология на вакуумната тръба, той проектира и изгражда първия музикален инструмент, който разчита на електрически трептения, за да произвежда звук. През 1927 г. той идва в Ню Йорк, където създава и първата в света електронна система за сигурност, която инсталира в нюйоркския затвор "Синг синг". Светила като Алберт Айнщайн свирят на цигулка на рецитали в апартамента на Термен. Изобретателят е знаменитост в Ню Йорк в края на 20-те и 30-те години на миналия век, но през 1938 г. е отвлечен от съветските агенти и се връща у дома.
По-горе: Историческата сграда е 781 Пето авеню. По-долу: Новото ѝ местоположение на 745 Пето авеню
A La Vieille RussieОснован в Киев (Руската империя) в средата на 1800-те, този магазин е икона на висшето общество на Ню Йорк от 1930 г., продава "Фаберже" и други изящни руски бижута. През целия XX в. елитът на Ню Йорк, но и от цял свят е редовен купувач на руски бижута в A La Vieille Russie.
"Моите баба и дядо представиха красивите произведения на изкуството на "Фаберже" в Съединените щати, а A La Vieille Russie се гордее, че предлага изящни и ексклузивни антични бижута и руски имперски съкровища в Ню Йорк непрекъснато от 20-те години на миналия век насам", казва Марк Шафер, член на семейството, което притежава магазина.
Построен през 1912 г., вестибюлът на Централната поща в Ню Йорк показва официалните гербове на водещите държави, които основават Всемирния пощенски съюз. Затова е малко изненадващо огромното копие на руския имперски орел на тавана. Днес много местни нюйоркчани се шокират, когато го видят за първи път.
На 5 май 1891 г. Пьотър Чайковски дирижира симфоничния оркестър на Ню Йорк по време на тържественото откриване на "Карнеги хол". Съветът на директорите моли големия руски диригент да поеме на деветдневното пътешествие през Атлантическия океан. По това време Санкт Петербург е световна столица на културата, докато Ню Йорк все още е културно "блато", макар и град с много нови заможни семейства с големи амбиции. Чайковски дирижира свои собствени музикални творби в няколко концерта в "Карнеги хол" като част от седмицата на откриването.
Този адрес е седалището на "Новый Мир", малък руски революционен вестник, издаван зад граница, редактиран от Николай Бухарин и Александра Колонтай.
На 14 януари 1917 г. Америка посреща много необичаен бежанец от Европа - прословутия революционер Лев Бронщайн (Троцки). Когато влиза в пристанището на Ню Йорк, името му вече е толкова известно, че големите вестници като New York Times пишат за пристигането му. Троцки живее в Бронкс близо до парк "Кротон" и почти всеки ден пътува с метрото, за да отиде на работа в "Новый Мир"; междувременно синовете му ходят в държавно училище в Бронкс.
Троцки изнася над 30 революционни речи на места като "Купър Юниън" и "Бетовен Хол". Когато цар Николай II абдикира на 15 март, Троцки се завръща в Петроград. След завземането на властта от болшевиките през ноември той заема ключова позиция в новото съветско правителство, помагайки за създаването и ръководството на Червената армия. Това подтиква новинарските издания в Бронкс да излязат със заглавието: "Човек от Бронкс повежда Руската революция".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си