Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Сред етническите немци в Русия има и потомци на менонитите (протестантско-пацифистко течение), дошли в Русия през XVIII в. по покана на Екатерина II, преселници по столипинската реформа от началото на ХХ в., на които е обещана земя за безвъзмездно ползване и "новопреселници", както и потомци на руски и съветски немци от други региони на бившите съветски републики. Има и насилствени преселения на народи в съветските години, когато етнически немци се товарят на вагони до Сибир, заличавайки спомена за немските заселници в Крим и Кавказ.
Днес в Русия около 400 000 души се наричат немци, по-голямата част живее в Сибир и Урал (в Алтай и Омска област по 50 000, в Тюменска, Челябинска, Кемеровска област и Красноярски край по 20 000 души, както и по няколко хиляди души в градовете на Поволжието).
На тези места се говори на различни диалекти на немски и руски, отбелязват се празници както по немски, така и по руски обичаи и се правят много вкусни колбаси. Попитахме жителите на тези райони как съхраняват традициите на своите предци.
Марина Тарасова (преди да се омъжи Nuss, на немски "орех") се мести в Омска област от Казахстан след разпадането на СССР през 1991 година. Първоначално живее в немското село Новоскатовка, на 140 км от Омск (първата къща е закупена от "заминаващо" семейство), а преди три години се мести в Азовския немски национален район (45 км от Омск). Тя ръководи местния краеведски музей, изучава историята и културата на немците в региона, като събира старинни предмети от бита, документи и снимки на първите преселници.
Азово е най-голямото "немско" село в Сибир и може би в Русия: има над 9000 жители. Основано е през 1909 г. за преселници от Малорусия, на които е обещана безплатна земя. "През 1893 г. се образува първото немско село в Омска област - Александровка, след което се появяват селата Приволное, Сосновка, Новинка. От 1904 г. започва основният поток от преселници, чиито предци все още живеят в селищата на националния район, където са оцелели стари немски къщи", казва Марина.
Като цяло в Азовския район, формиран през 1992 г., живеят 25 000 души с десетки различни националности: руснаци, украинци, естонци, казахи, мордовци, узбеки и други народи, а около половината от жителите имат немски корени.
"След образуването на района има много желаещи да се преместят тук 'руски немци'", казва Марина. "По това време Германия активно помага, включително доставя на хората вагони за временно пребиваване. Сега азовчани строят собствени солидни домове, често в европейски стил, селото се разраства пред очите ни."
Местните жители тук учат немски от детската градина, въпреки че днес няма достатъчно преподаватели за толкова голям брой жители. Възрастните изучават езика и в немски културни центрове - в региона има 18 от тях, почти във всяко село. Освен това има безплатни клубове по интереси. Съвсем като в съветските години, само че с немски колорит: вместо да изрязват снежинки от хартия, децата се учат да правят адвент-календари за Коледа.
Празниците в Азово се отбелязват както според руските, така и според немските традиции: за много семейства Коледа идва на 25 декември, но на 7 януари на масата се слагат сладкиши. Великден се отбелязва по католическия календар, но козунаците и яйцата остават до православния. Освен това у някои семейства се е съхранила древната традиция да поставят в домовете си ръчно бродирани изречения от Библията - "шпрухи".
Както в немските села, Азово има собствена пивоварна, а Александровка има пекарна и месокомбинат. Местният музей организира гастрономични турове в немския район.
"При нас идват турсити не само от Германия, но и от Китай, Канада, Белгия, Израел", казва Марина.
Освен това в селата може да се видят храмове на различни вярвания: повечето местни жители са лутерани, но има и католици, протестанти и православни. "В Омска област в Исилкулския район все още имаме селата Солнцевка и Аполоновка, където живеят менонити, а те са много различни по своите традиции", казва Марина. "Например членовете на общността строят заедно къща за завършил училище."
Марина, както и останалите руски немци, могат да се съберат с роднините си в Германия, но тя не планира да се мести. "Ходя там с удоволствие, но искам да работя тук. Аз съм общителен човек, нужна ми е активна социална дейност и там това ще ми липсва."
Немци от Германия също са чести гости в Сибир: освен семейни посещения, тук се провеждат мероприятия по културен обмен, а има и програма за превъзпитание на проблемни тийнейджъри. За много от тях това е единственият шанс да избегнат затвора и затова се съгласяват да заминат за Сибир, където ще прекарат година без обичайните облаги на цивилизацията, като централно отопление и топла баня. Според медиите след завършване на тази програма до 80% от юношите прекратяват асоциалното си поведение.
Немският национален район в Алтай, съседен на Омска област, е създаден през 1927 г., ликвидиран през 1938 г. и наново сформиран през 1991 година. Тук живеят малко повече от 16 000 немци в 16 села, около хиляда жители във всяко. Най-близкият град, Славгород, е на 30 км, а столицата на региона – Барнаул, на 430 км.
Табела с двуезичен надпис информира, че пътуващият влиза в Немския национален район. Всяко село има клиники, училища, спортни площадки и културни центрове. Руските и немските надписи се дублират на всички административни сгради.
Немските села в Алтай се отличават с широки асфалтирани улици, ниски живи плетове вместо солидни огради, масивни тухлени къщи върху определени площи. "Всички къщи са от един и същи тип, имат два изхода, имат спретнати дворове", казва Владимир Михайловски от Гришковка, който се мести тук преди няколко години от Казахстан.
Владимир преподава химия и биология в училище в село Гришковка и казва, че спазва традициите, които родителите му са му предали и отбелязва празниците по католическите обичаи.
"В нашето село всяко събитие включва елементи от немската култура - песни, танци", казва той. "Има и музей на руските немци и ежегодния летен фестивал Sommerfest с дегустация на национални ястия."
Повечето от жителите се занимават със земеделие - тези земи сред безбройните езера в Кулундинските степи романтиците наричат Сибирски чернозем.
Център на района е основаното през 1908 г. село Галбщат, (население 1700 души), което на немски означава "полуград". Около една трета от жителите се определят като немци.
Основното предприятие на селото е съвместният завод "Брюкке" ("Мост"), основан през 1995 г. с немска помощ. Тук се произвеждат колбаси и наденички по немски технологии и натурални месни продукти, така че жителите на други райони често идват тук за гастрономически удоволствия. Директорът на завода Пьотър Боос се гордее с факта, че в неговия завод има "както немски ред, така и руски размах" - в него работят повече от 250 души.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
