Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Доста преди пандемията много жители на Русия са открили за себе си възможностите на автомобила като евтин начин да отидеш в отпуск на море в разгара на сезона. Тези любители всяка година пътуват с кола до Крим, Сочи и други морски курорти - от Москва, Санкт Петербург и дори (о, ужас!) от Сибир, като преодоляват големи дистанции. Само че именно коронавирусът накара хората, които преди са признавали само самолета и в краен случай влака, да седнат зад волана.
При все това в съзнанието на повечето непрекъснато, докато са на път, буквално тиктака часовникът, който съкращава минутите и часовете за излежаване на плажа. Затова шофират като истински тираджии 12 часа подред, след което за кратко замаяни заспиват в колата отстрани на пътя или на паркинг и отново поемат на път.
Обичам да шофирам разбира се, но не чак толкова! Затова не съжалявах за скъпоценните курортни дни и реших да спирам всеки път, когато се уморя или просто ми омръзне да карам. Пътят ми се удължи до 12 дни. Само че дългото пътуване до и от морето се превърна вероятно в една от най-хубавите ми почивки. Моят приятел, който между другото не кара кола, споделя чувствата ми. Всъщност, прецени сам.
Крайбрежната улица край Тулския кремъл
Legion MediaПървата спирка на юг от Москва е Тула. Това е древен град, който някога дори се е съревновавал с Москва за първенството в Рус. Сега това е неголям и много симпатичен провинциален градец, който има своя кремъл. Край Тула е и родното място на Лев Толстой. Неговото фамилно имение, където той прекарва по-голямата част от живота си, се намира близо до Тула – в Ясна Поляна.
Ние обаче се интересувахме от Тула, най-вече заради новата крайбрежна на река Упа, където непременно трябва да си направиш снимки на люлките на фона на тулския кремъл. След културната програма с екскурзия до Музея на оръжията (самата сграда прилича на шлем), отидохме да вечеряме в новия моден гастро-квартал Искра!
Бас държа, че никога не си чувал за Елец. Е, истината е, че той не е много известен и в Русия. Това е градче в Липецка област, което сега е много провинциално и с малко жители. Само че някога това е бил богат търговски град и тук прекрасно се е запазил историческият център, оцелели са множество старинни домове, дървени къщички и невероятно красиви църкви.
Тук можеш цял ден просто да се разхождаш по уличките и да се любуваш на ажурените рамки на прозорците. А пък ако ти омръзне, бегом в парка на културата и отдиха да се повозиш на аткракционите. Между другото такива паркове има във всички провинциални градчета.
От пръв поглед може да ти се стори, че Воронеж е незабележителен с нищо промишлен център. Да, това не е много популярна туристическа дестинация, но този град е с милионно население и може да се каже, че е най-интелигентният град на руския юг. Тук има университет и театър, а освен това е базирана част от съвременната космическа промишленост. И въобще това е родното място на руския писател и нобелов лауреат Иван Бунин!
В много приятна атмосфера можеш да се разходиш от центъра на града до едноименната река Воронеж – към нея водят стръмни спускащи се улички с къщички на местни жители и щастливи котки. На крайбрежната има старинен кораб – първият линеен в руския флот, построен във Воронежката корабостроителница през 1698 година, а изграждането му е ръководел самият Петър I!
Във Воронежка област може да се види уникално природно явление – тебеширените планини. А сред тези планини са се е притаили изключително красивото местенце Дивногорие и усамотеният Дивногорски манастир от XVII век. Името "дивни планини" говори само за себе си, изгледите и ландшафтът на тези места са поразителни.
До Дивногорие ще се наложи да ходиш пеша, а което е най-неприятно - да се връщаш като се изкачваш по хълм. Човек обаче какво ли не прави заради идеалния кадър за Instagram на фона на най-голямата забележителност на манастира - църквите на Сицилийската икона на Божията Майка – тя е издълбана в тебеширената скала! Удивително място, каквото почти никъде в Русия няма да срещнеш (и което по някакъв начин напомня храмовете на йорданската Петра).
Ростов на Дон няма да остави никого равнодушен!!! Той посреща с невероятно буйни зеленина и жега. А на дългата крайбрежна на Дон има цяла алея с много кафенета, улични музиканти и тълпи разхождащи се хора, които разглеждат каквото има край тях.
Ростов е малко мръсен, малко като Неапол, и в същото време в него изобилстват красиви исторически сгради, пешеходни зони... почти като Москва. В Ростов, като задължителен елемент от програмата, трябва да опиташ донски раци - те се сервират тук в много ресторанти (например "Раци и влечуги" – на руски "Раки и гады").
В Ростов можеше също да се разходиш с лодка по Дон и след това да се изкъпеш на градския плаж от другата страна на центъра.
В едно комедийно шоу го наричат "красавеца Таганрог", и този прякор силно се е утвърдил сред хората. Градът е основан от Петър I през 1698 г. и той става първата база на руския военноморски флот, а също и първият град, построен по редовен план. Може да се каже, че Петър се е упражнявал в Таганрог преди да построи Санкт Петербург.
През XIX в. Таганрог става голям пристанищен и търговски град и богатите търговци са си вдигали къщите си по последна мода. Така че днес в провинциалния Таганрог можеш да бродиш с часове из улиците и да наблюдаваш имения в стил модерн, класицизъм и еклектика! Просто невероятно. А миниатюрна къща, където е роден и израства Антон Чехов, оставя едни от най-ярките впечатления.
Най-популярното море на руския юг разбира се е Черно море. По дългото му крайбрежие има множество курорти. И то е прекрасно. Само че на нас ни се случи на Черно море да бушува силна буря и тя бе предизвикала наводнение. Поради тази причина благоразумно решихме да се насочим към друго море (а то е и доста по-близо до Москва). Бас държа, че не си бил на Азовско море! Сега да се спрем по-подробно на него.
Нека да си го кажем, но това е като че ли най-странното море в Русия. Максималната му дълбочина е само 13 метра и на практика то е пресноводно. В Русия ласкаво го наричат голямата локва и детското море. Има теория, че през древността то не е съществувало, но над 5000 години преди нашата ера в Черно море настъпил потоп и част от водата запълнила тази местност, която някога била просто низина в делтата на река Дон.
Много курорти на Азовско море са в Краснодарския край на Русия. Той посреща туристите с поля от слънчогледи и царевица и безпощадно слънце. Популярен курорт на Азовско море е крайбрежното градче Ейск. Само че е по-добре да отидеш по-далеч от многолюдния град - без кола едва ли би попаднал например в отдалеченото село Должанская. То се намира на живописна пясъчна коса, оформила се там, където Азовско море се съединява с Таганрогския залив. Там духат ветрове и затова откъм северната страната на косата има дори лагер за уинд- и кайтсърфинг.
На руското море трябва да се пазариш на местния пазар и да си избереш красиви сочни череши, кайсии и дини. По-добре не си купувай наливно вино от местни жители, но пък си струва да опиташ производството на винарните. На плажа непременно трябва да пробваш чебуреки, а също и да наблюдаваш невероятния залез, защото на повечето места слънцето залязва направо в морето.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
