Мъжът, прекосил Урал ПЕША, споделя полезни съвети за ОЦЕЛЯВАНЕ

@oleg_chegodaev
Планинската верига Урал разделя европейска Русия от източната част на страната. Тя се простира от южната граница до северните морета в Арктика. Изследователят Олег Чегодаев минава този маршрут пеша, за да популяризира мястото, което обича толкова много.

Изследователят Олег Чегодаев се нарича "посланик" на Урал. В потвърждение на тази самопровъзгласена титла, Чегодаев извършва грандиозна експедиция. Той извървява 3183 км по протежението на цялата планинска верига и така се превръща в първия човек в историята, направил този преход пеша.

Историческата експедиция започва на 1 май 2021 г. от място край Оренбург (1500 км от Москва). Въображаемата финална линия е на планината "Константинов камен", която се намира на 45 км от Байдарацкия залив в Карско море в руския Север.

Изследователят твърди, че е достигнал онзи момент в живота си, в който тръгването на подобна експедиция е въпрос на сега или никога.

"Менталната нагласа е много важна за подобни експедиции. Изискват се определен опит и психическа устойчивост. Нямаше да мога да изпълня тази експедиция, когато бях на 20 или 25 години. От друга страна, подобна експедиция изисква човек да е в добро физическо състояние, да е издръжлив и да е здрав. Така, подобна експедиция трябва да е в точния момент, в който си готов психически, но и в същото време глезените, вратът и гърбът ти да са в добра физическа форма", споделя Чегодаев.

Въпреки че пътешественикът признава, че стандартите му може да не важат за другите, той смята, че това са част от факторите, позволили му в крайна сметка да достигне финалната линия, да не се откаже по средата и да се опази от опасностите.

Сред нещата, от които човек трябва да се пази, докато е на самотни пешеходни експедиции от този род, Чегодаев отбелязва три потенциални заплахи за всеки изследовател: кърлежите, дивите животни (особено мечките) и хората.

Що се отнася до кърлежите, от тях човек може да се опази сравнително лесно, като спазва някои предпазни мерки. "Кърлежите са рисков фактор, особено ако вървиш сам. Много е неприятно да си намериш кърлеж на гърба или на задника, където не можеш да достигнеш без чужда помощ. По време на моята експедиция на пътя си срещах десетки или дори стотици кърлежи, но няколко прости правила ми помогнаха да не се притеснявам от тях. Трябва да си облечен в подходящите дрехи, панталоните ти да са затъкнати в чорапите, а тениската – загащена в панталоните. Ако носиш бели дрехи, кърлежите се забелязват по-лесно. Използвайте правилните репеленти: кърлежите умират, ако разполагате с тях. И накрая, вслушвайте се в тялото си. Ако ви сърби някъде, огледайте мястото. Препоръчително е и да се ваксинирате срещу кърлежов енцефалит", казва Чегодаев.

За неподготвения пътешественик по-голяма опасност представляват мечките. Виждал съм мечки по пътя си. Една от тези срещи беше сравнително близка и напълно неочаквана. Останалите мечки забелязвах отдалеч и можех или да ги заобиколя, или да ги изплаша (беше сравнително лесно, тъй като мечките в Урал не горят от желание да контактуват с хората), тази видях изведнъж, когато беше само на 3 м от мен. Вървях срещу вятъра и той е разнесъл миризмата и звука от стъпките ми далеч от животното. Златното правило за местата с мечки е да предупредиш животното, че приближаваш: от време на време да подвикваш, да издаваш звуци с различни предмети, докато вървиш. Но беше вечер и бях твърде уморен за това, въпреки изобилието от мечешки следи по земята. Изведнъж видях гърба на мечката на 3-4 м от мен. Копаех нещо в земята. Спрях и тръгнах назад, за да се отдалеча. Докато вървях заднешком, настъпих клонка, която пропука под обувката ми. Мечката се обърна и ме видя. Моментално вдигнах ръцете си, за да изглеждам по-голям, и започнах да крещя. Мечката се изплаши, обърна се и изчезна в гората", спомня си Чегодаев за най-опасната си среща по време на експедицията.

Пътешественикът препоръчва да предупредите животното, че приближавате предварително и никога да не заставате между мечката и нейната храна и малките ѝ.

Колкото и изненадващо да е, за Чегодаев хората попадат в същата категория като кърлежите и мечките – същества, които неподготвеният пътешественик трябва да внимава да не среща по пътя си.

"Тази година в средната част на Урал беше убита една туристка. Тя е била на рафтинг, когато е била убита от сериен престъпник заради кредитната ѝ карта. Оказва се, че той живеел в палатка в пустошта и видял туристката случайно. Лично аз се опитвам да избягвам градовете и останалите населени места, особено в петък вечер и в почивните дни, за да не провокирам някого. Алкохолът е проблем в този район и там има всякакви случаи. Понякога съм ставал свидетел на абсолютно безпричинна агресия. Така че човекът може да е един от най-важните фактори по маршрута ви".

Останалите животни, от които хората масово се страхуват, като вълците и вълчиците например, са сравнително безобидни за хората въпреки репутацията им, смята Чегодаев. "В огромното болшинство от случаите тези животни не представляват опасност за възрастните хора. Ние сме по-големи от тяхната средностатистическа плячка и те като цяло гледат да избягват хората. При  всичките ми пешеходни експедиции съм видял около 30 мечки и само два вълка, които просто преминаваха.  Кърлежите убиват повече хора от вълците", казва Чегодаев.

Освен от диви животни, безопасността на пътешественика често зависи и от милостта на природата. Чегодаев си спомня това в един от етап от пътуването си, когато гръмотевичните бури се превръщат в сериозен проблем.

"Около 600-700 км от Северен Урал бяха обзети от нощни гръмотевични бури, докато вървях там. Всяка вечер се скупчваха облаци и започваше буря. По правило гледам да прекарвам нощите си на различни върхове. В онзи момент на експедицията това се превърна в рисков фактор, тъй като гръмотевиците често удрят по върховете. Често, докато имаше бури, се опитвах да сляза в по-ниското, но това не винаги беше възможно. От време на време някоя гръмотевица падаше много близо до палатката ми, на около стотина метра. Веднъж беше толкова силна, че почти паднах от постелката си. Неприятно е, но няма какво да се прави", казва Чегодаев.

На всеки, тръгнал на подобно изпитание, Чегодаев препоръчва предварително да се планира доставката на провизии по пътя, тъй като сам човек не може да носи достатъчно храна за три или повече месеца, а логистиката в някои отдалечени райони може да е проблем.

"Маршрутът ми беше дълъг 3000 км. Износих шест чифта обувки. Ще са ви нужни около 80 или може би дори 100 кг храна за тримесечно пътешествие. Невъзможен товар за един човек, който пътува пеша.  Не знам как може да се измине този маршрут (без помощ отвън). Така че маршрутът ми беше разделен на 18 етапа и външни хора ми организираха доставки на всеки контролен пункт. Това ми позволи да вървя доста бързо и да изминавам по 30-40 км на ден", казва Чегодаев.

Въпреки опасностите Чегодаев достига финала жив и здрав. Малко е отслабнал, но не твърде много – само 8 кг. В момента той изнася лекции за пътуването си, работи по снимковите и видеоматериали от пътешествието и гради планове за новите си приключения сред природата.

А сега не пропускайте и нашите 10 фантастични снимки на "уралския Марс"!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"