Горите са по-голямата част от декора на пътуването. Понякога пейзажът от безкрайни върволици дървета, които виждате през прозореца, може да не се променя с часове. Много пътници намират това за своеобразна медитация, която е съпроводена от отчетливото потракване на колелата.
Горите обаче не навсякъде са еднакви. Още първия ден от пътуването широколистните гори с брези ще бъдат заменени от масивни смърчове. А на втория ден влакът приближава планината Урал и зад прозореца се появяват ниски борове, които растат в дефилетата и в проломите между планинските хребети.
"Коритата на рекичката Вишера според мен са най-красивият пейзаж от всички, които видяхме за шест дни", пише журналистът Юрий Лепски.
В Източен Сибир и в Далечния изток вече има много хвойнова тайга – някъде там живеят мечки и амурски тигри, но едва ли е възможно да ги видите през прозореца на влака.
В края на втория ден, когато влакът прехвърля Уралския хребет и попада в азиатската част на Русия, той приближава границата с Казахстан. Вече по-редките гори изведнъж изчезват и зад прозореца се появява истинска пустиня. Плоската степ не се променя в продължение на час и половина от пътуването. Така започва Западен Сибир.
Името на железопътната линия говори само за себе си – то пресича Сибир. И по-голямата част от пътя преминава именно през него, безкрайния Сибир. Само че това далеч не е само тайга и сняг. Това са и градове, и планини, и още много неща, почти цяла Русия. "Сибир е цветен: брезите са бежови, разораните полета – кафяви, руските влакове – червени, ливадите – зелени, небето – светло синьо, вратите и таваните на автомобилите – сини", казва фотографът Тод Селби, който е пропътувал по "Великия сибирски път" по маршрута от Париж до Шанхай.
Река Енисей
Ninaras (CC BY-SA 4.0)Влаковете преминават през цялата страна и пресичат всички главни реки. Кама, Об, Енисей, Амур… И още няколко по-малки. Влаковата композиция преминава по мостовете бавно, така че човек може да разгледа широките реки в цялата им красота.
Между другото, до съвсем неотдавна в Красноярск маршрутът на Транссиба преминаваше по железопътен мост над река Енисей, който е получил златен медал на Световното изложение в Париж още през 1900 година. Журито е оглавявал самият Гюстав Айфел. През съветско време, за да се увеличи пропускателната способност, са построени два нови моста, а през 2007 г. старият "царски" мост е демонтиран.
Мостът над р. Енисей в Красноярск
Legion Media"Много ми харесаха залезите над големите реки – Волга и Амур. Невероятна красота!", разказва австрийският фотограф Гьорг Валнер, който е преминал по Транссиба през 2019 година.
Гара Слюдянка
Legion MediaЗа хората, които обичат железниците, това пътешествие е истински рай. Трудно човек може да си представи къде на друго място може да види толкова различни големи гари, станции и малки гари. Безкрайните железопътни линии, построени още в края на XIX век, вървят по права, завиват и криволичат. А влаковете се носят насреща. На големите станции неизкушеният пътешественик може да бъде поразен от броя на основните и запасните линии, а също и от безкрайните вагони, товарните влакове с въглища, цистерни и най-различни товари. И разбира се – от пътническите влакове от най-различни места и от пътниците от най-различни краища на страната.
Най-красивото нещо по този път се оказват гарите, някои от които поразяват със съветския си шик и монументализъм, а много от тях са били построени още в царско време. Гарата в град Слюдянка например е построена изцяло от мрамор! В големите градове влакът спира за дълго време, понякога за един час (най-големият му престой е в Хабаровск - 70 минути), така че човек може да разгледа гарите от всички страни. Четете тук за най-красивите (според мнението на нашата редакция).
Между Иркутск и Улан Уде
Legion MediaКъм края на третия ден от пътуването влакът внезапно излиза от поредния тунел и се оказва направо на езерото Байкал. Железопътната линия край Байкал предоставя на пътешественика щастието в продължение на повече от два часа да наблюдава едно от най-големите езера в света. Не пропускайте този момент - от по-горе споменатата станция Слюдянка до станция Мисовая.
Планините започват след Перм – влакът преминава "водораздела" на Русия – Уралския хребет – и поема курс на юг, където пътешественика го очакват върховете на Саян. Южно от Байкал пътникът ще види уникалния планински хребет Хамар-Дабан – влакът се движи известно време по протежението на планините. Върхове можете да видите и когато преминава през Бурятия от Улан Уде до Чита, столицата на Забайкалския край. В Далечния изток – в Амурска област и Еврейската автономна област – влакът пресича Хинганския планински хребет и преминава през седем хингански тунела, някои от които достигат дължина от 2 км. На Усурийския участък от жп линията, когато преминава през Хабаровския и Приморския край, през прозореца можете да видите планинската верига Сихоте Алин – съвсем близо е границата с Китай.
Улан Уде
Legion MediaПо Транссибирската магистрала има 90 руски града. От Москва влакът минава:
И накрая пътят свършва в най-азиатските градове в Русия – Хабаровск и Владивосток. Ако пропътувате през всички тези градове, ще можете да почувствате многообразието на страната ни. Особено ако слезите от влака и направите разходка поне из някои от тях. А ето и нашите съвети за главните спирки, които трябва да направите по Транссибирската магистрала.
Освен тези големи градове от прозореца на влака можете да видите и порутени къщи, изоставени села, стари църквички. А също и руснаците, които живеят покрай железницата, които работят тук и се движат по нея.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си