Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В СССР битува истински култ към тези идеолози на комунизма – техните профили са поставени на много съветски държавни учреждения, на пощенски марки и на плакати, а техни паметници са издигнати в най-различни градове на Русия.
Маркс като че ли е абсолютен шампион по брой улици, наречени в негова чест – те са в над хиляда градове и населени пунктове на Русия. Енгелс отстъпва само малко – над 400 улици по цяла Русия са кръстени на него. Освен това в Саратовска област има градове, които се наричат Марк и Енгелс. От XVIII в. по тези места край Волга са изградени селища на германци.
В СССР често тези двама социалдемократи и лидери на работническото движение са чествани заедно. Те са заловени заедно след въстанието на работниците в Берлин и убити от привърженици на кайзера. В над 100 населени пункта в Русия има улици, които носят името на марксиста Либкнехт. Освен това няколко села в различни области на Русия се казват Карл Либхнект или "с името на Карл Либхкнет" или дори Либкнехтовка. Почти в 200 населени пункта има улици, кръстени на Роза Люксембург, а също и няколко села, наречени в нейна чест.
Германската революционерка, която се бори за правата на жените, е невероятно силно почитана в СССР. След като бяга от хитлеристката власт, тя прекарва последните дни от живота си в Москва и дори е погребана край кремълската стена. Името на Клара Цеткин и досега носят улици в много градове и страни от бившия СССР. А в Русия улици, кръстени на Клара Цеткин, има в над 40 града. Освен това в Самарска област населен пункт носи името на Клара Цеткин.
Родените в Италия Никола Сако и Бартоломео Ванцети активно участват в работническото движение в САЩ. Те са били анархисти и в разгара на американските стачки в края на 1910-те оглавяват доброволческо разследване на гибелта на един работник. Според различни данни той е убит от полицаи, или пък се е самоубил, след като не издържал на техните издевателства. Сако и Ванцети намират доказателства и планирали да ги оповестят на работнически митинг, но в навечерието му ги арестуват и обвиняват в нападения и убийства и ги екзекутират на електрическия стол. Несправедливо обвинените пролетарии получават в СССР посмъртно подкрепа и улици в над 50 града по целия Съветски съюз са наречени "Сако и Ванцети".
Името на националния герой на Италия и един от вождовете на национално-освободителното движение носят улици в Москва, Ростов на Дон, Рибинск, Дербент и Таганрог по времето на СССР. В Таганрок освен това е издигнат единственият в Русия паметник на героя, на който може да се прочете следният надпис: "През 1833 г. Джузепе Гарибалди, намирайки се Таганрог, се закле да посвети живота си на освобождението и обединението на своята родина Италия".
И наистина младият Гарибалди е посетил Таганрог със своята търговска шхуна. Градът дори е споменат в неговите мемоари – тук той се запознава с някой си лигуриец, който му разказва "какво е реалното положение в страната" и го вдъхновява за патриотичната борба. "Предполагам, че Колумб никога не се е чувствал толкова щастлив, откривайки Америка, както се чувствах аз от факта, че се намирам сред хора, които са посветили живота си на освобождаването на своето Отечество".
Този журналист става свидетел на революцията и Гражданската война в Русия и прославя болшевиките в книгата "10 дни, които потресоха света". В отговор съветската власт с почести го погребва край кремълската стена в Москва. В негова чест на наречени улици в няколко града, включително в Санкт Петербург и Астрахан.
През 2005 г. на площада пред хотел "Космос", недалече от Изложението на постиженията на народното стопанство (ВДНХ – от съкр. на руски) в Москва е открит паметник на френския президента. Самият площад пък още от 1990-а е наречен на Дьо Гол. Той не е бил привърженик на комунизма, но става приятел и съюзник на СССР, с който се сближава в опитите да създаде в Европа алтернативен алианс на НАТО.
Автор на знаменития роман "Приключенията на добрия войник Швейк" живее дълги години в съветска Русия. След Първата световна война (през която той изкарва известно време в плен в Киев), чешкият писател заминава за Москва и служи в редиците на Червената армия. Като агитатор той пътува почти из цялата страна и в много градове има паметни плочи в чест на сатирика, а също и паметници на неговия герой Швейк. Името на Хашек носят улици в Москва, Санкт Петербург, Омск, Казан, Иркутск, а пък в татарския град Бугулма, където той работи като помощник военен комендант, има дори литературен Музей на Хашек и това е единственият музей на писателя извън родната му Чехия.
Чешкият комунист и журналист Фучик посещава няколко пъти СССР и даже пътешества из Средна Азия, след което написва книгата "В страната, където нашето утре вече е вчерашният ден" (1932). В Съветския съюз той е почитан и като антифашист и неговата книга "Репортаж с примка на шията", написана в затвора година преди екзекуцията му, се издава в огромни тиражи.
В над 20 града в Русия има улици, които са кръстени на Юлиус Фучик, включително в Москва, Петербург, Нижни Новгород, Казан, Ростов на Дон, Волгоград и много други. Освен това неговото име носят улици в Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и други бивши съветски републики, които той е посещавал като журналист. В Первоуралск, Свердловска област, има и паметник на Юлиус Фучик.
Макар на руснаците да им е трудно да произнасят фамилията на лидера на национално-освободителното движение на Индия, в Москва недалече от МГУ, има площад, а в Екатеринбург – малък площад, които са наречени на Джавахарлал Неру. Неру посещава СССР няколко пъти, а през 1955-а прави цяло пътешествие из страната и посещава завода "Уралмаш" в Свердловск (Екатеринбург), който след визитата му започва да доставя багери в Индия. Недалече от площада "Джавахарлал Неру" в Москва има и площад, наречен в чест на неговата дъщеря, премиерна Индия и "Жената на хилядолетието", според версия на BBC, Индира Ганди.
Норвежкият първооткривател и изследовател на Арктика се ползва с уважение в СССР. Освен многобройните си постижения и рекорди, той изследва и целия северен бряг на страната, след като прави експедиция по Североизточния морски път. Улици в Москва и Екатеринбург носят неговото име, а в Санкт Петербург има бюст на Амундсен. Съветският режисьор Михаил Калатозов заснема филма "Червената палатка" (1969 г.) за пътешественика, а в образа му се превъплъщава самият Шон Конъри. (Четете за това как преминават снимките на филма в СССР, тук)
Кун е един от лидерите на Унгарската революция от 1919 година и заема ръководен пост в Унгарската съветска република, която просъществува 133 дни. След падането й той е принуден да избяга в Русия, където воюва на страната на болшевиките през Гражданската война (и активно участва в Червения терор). През 1938 г. той е репресиран в Москва като един от лидерите на Коминтерна по обвинение в "ръководене на контрареволюционна терористична организация", а по-късно посмъртно е реабилитиран. В Москва има площад на името на Бела Кун, а в Санкт Петербург, Томск и Симферопол са кръстени улици в негова чест.
В чест на революционера-марксист е преименуван най-големият град във Виетнам – Сайгон – и сега той се нарича Хошимин. Неговото име носи площад в Москва, където той живее известно време и работи в изпълнителния комитет на Коминтерна. Пак тук той завършва Комунистическия университет на трудещите от Изтока и, както се е смятало в СССР, окончателно се оформя като комунист и лидер на революцията.
Първият президент на Мозамбик след революцията от 1975 г. е бил марксист и привърженик на Ленин. След като загива при самолетна катастрофа, в негова чест е наречена улица в югозападната част на Москва, недалече от Университета "Дружба на народите", за чието укрепване той толкова ревностно работи (и затова получава Ленинска награда).
В СССР само на испанците симпатизират повече, отколкото на германските комунисти. Гримау е възприеман като жертва на гражданската война в Испания, защото той е екзекутиран от режима на диктатора Франсиско Франко въпреки многобройните протести на обществеността. За него се застъпва дори римският папа. Името на Гримау носят улици в Москва и в сибирския Дивногорск.
През 1921-а комунистът Кодовиля е принуден да напусне родната Италия и да емигрира в Латинска Америка, след като заради революционна дейност властите започват да го преследват. В Аржентина той е един от създателите на Комунистическата партия и дълги години работи в нейния централен комитет. Освен това е и активен член на Коминтерна. Кодовиля посещава СССР през 1957-а за отбелязването на 40-ата годишнина от революцията. А през 1969 г. се премества окончателно в страната на съветите, получава орден на Октомврийската революция и на следващата година умира в Москва, където е погребан. Един от площадите в източната част на страната още през 1970-а е наречена на неговото име.
Тито (баща му е хърватин, а майка му словенка) е роден на територия, окупирана от Австро-Унгария, и е мобилизиран на фронта по време на Първата световна война да се бие срещу руснаците. През 1915-а попада в плен, където научава руския език. От трудовия лагер за военнопленници бяга след Февруарската революция 1917-а и скоро се присъединява към червеногвардейците. Когато отрядът му е разгромен, той близо година се крие в село край Омск, където се жени на рускиня. През 1920 г. се връща в Югославия със семейството, но по-късно нееднократно посещава Москва – работи в Коминтерна. По време на Втората световна война той оглавява партизанската армия срещу Хитлер и се сближава със Сталин, за което получава съветския орден на Победата. През 1948 г. Тито отказва да се подчини на Сталин и всички междудържавни отношения са прекъснати. По-късно Тито има приятелски отношения с Хрушчов и Брежнев. След смъртта му през 1980-а в югозападната част на Москва е кръстен площад на негово име, а в Омск има улица "Броз Тито".
В Русия започват да честват човека, открил Америка, в рамките на празненствата по случай 500-годишнина на плаванията на Колумб. През 1992 г. в московския Зеленоград в негова чест е кръстен нов площад. Името на мореплавателя носят улици в други руски градове - Волгоград и Астрахан. През 1995 г. руският скулптор Зураб Церетели създава композицията "Раждането на Новия Човек", която е подарена на испанския град Севиля, откъдето Колумб започва своя поход. А през 2016-а е издигната втора скулптура на Церетели в Пуерто Рико, където пък Колумб акостира.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си