Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В началото на XX в. руският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски изобретява сложен процес за ярка, детайлна цветна фотография. Неговото виждане за фотографията като форма на образование и просвещение намира израз с особена яснота в неговите снимки на архитектурни паметници в историческите места в сърцето на Русия.
По време на пътуванията си през юни и юли 1909 г. Прокудин-Горски получава поръчка от министерството на транспорта да направи снимки по Мариинския воден път в Северозападна Русия. Този воден маршрут, който свързва Санкт Петербург с басейна на река Волга, е създаден по инициатива на Петър Велики, за да снабдява новата му столица, основана през 1703-а, със зърно и други основни стоки от вътрешността на страната.
Мариинският воден път е доразвит по време на управлението на император Павел (1796-1801), който му дава името на съпругата си, императрица Мария Фьодоровна. Горната част на системата се простира от река Нева в Санкт Петербург до езерото Ладога, а след това, през река Свир, до южната част на Онежкото езеро.
Пидма, селище от XVI в., разположено близо до средната част на река Свир, привлича особено силно вниманието на Прокудин-Горски със своята забележителна дървена църква "Преображение Господне", голяма осмоъгълна конструкция, построена през 1696 година. Този забележителен паметник е унищожен от пожар през април 1942 г. по време на финландската окупация на селото (от септември 1941 до май 1944 г.).
За щастие сред няколкото снимки на Прокудин-Горски на църквата е и голяма картина на "Страшния съд" с праведните, събрани от дясната страна на Христос, и прокълнатите, изобразени с мрачни детайли, слизащи в лапите на Сатана. Предполага се, че картината е нарисувана в края на XIX век. В нея има поразителни паралели с един от големите руски стенописни цикли от XVII век, който сега се намира в главното светилище на северния руски град Вологда.
До средата на XVI в. Вологда е основен разпределителен пункт на процъфтяващата търговия на Москва с Англия и Холандия през река Северна Двина с новото пристанище, известно впоследствие като Архангелск.
Сградите във Вологда се строят изцяло от дърво, докато Иван IV (Грозни) не решава през 1565 г. да включи града в своето частно владение или опричнина. Той инициира изграждането на зидана крепост за защита на северната си резиденция, но след 1571 г. това начинание е изоставено и стените в крайна сметка биват демонтирани. И все пак остава една важна постройка и това е църквата на Божествената премъдрост или "Света София".
Църквата "Света София" е прекрасен образец на църковната архитектура от XVI в., изградена по образец на Августейшия Успенски събор (1475-79) на Аристотел Фиораванти в Московския Кремъл. Съборът е бил предназначен за Вологодската епархия, която през 1571 г. е разширена, но по политически причини храмът не е осветен до 1588-та или четири години след смъртта на Иван.
За щастие храмът "Света София" до голяма степен е запазил формата си от XVI век. Неговите варосани тухлени стени са сегментирани и водят до покривната линия от полукръгли фронтони или закомари, възстановени след Втората световна война. Куполите във форма на луковици, които са поразителна кулминация на постройката, са възстановени в днешния си вид през XVII век. Железните кръстове със с
ложни орнаменти над куполите са добавени през 1687 година.
Монументалната простота на екстериора е внушителна, но църквата "Света София" разкрива истинското си величие в интериора, който съдържа някои от най-добре запазените образци на руски фрески от XVII век. През 1686 г. Гавриил, архиепископ на Вологда, поръчва на група от близо 30 художници от град Ярославъл да изрисуват огромното вътрешно пространство.
Сред тях има опитни майстори, като Дмитрий Григорев Плеханов, който ръководи изографисването на храма "Успение на Троица-Св. Сергиев манастир" близо до Москва през 1684 година. В епоха, когато западният възглед за изкуството като занятие навлиза в Русия, художниците поставят в долната част на интериора списък с имената си и възвание в началото и края от тяхната работа от юли 1686 г. до лятото на 1688 година.
Стенописите включват символи на вярата, големи църковни празници, сцени от живота на Дева Мария, както и от живота и притчите на Христос. В главния купол е изобразен Христос Владетелят на всички. А на четирите по-малки купола са изобразени Йоан Кръстител; Троицата (Отец, Син и Светият Дух); Мария и Младенецът Христос; и Христос Емануил. Ликовете на мъченици и руски князе са на големите подпорни колони, които крепят сводовете на тавана. На други места са изрисувани апостоли, старозаветни пророци и патриарси, както и четиримата евангелисти.
За разлика от по-ранното средновековно изкуство тези стенописи са богати на детайли – качествен белег, приписван отчасти на гравюрите от XVII в. в така наречената "Библия на Пискатор", публикувана в Амстердам и използвана от художници от Ярославъл. Апсидата, в която се намира олтарът, също е покрита със стенописи, въпреки че не се вижда от центъра на храма заради иконостаса или дървения параван със свети изображения.
Всъщност живописното изкуство на храма "Света София" не се ограничава с неговите стенописи. На източната страна в църквата на има иконостас, който е сред най-големите в руския север с височина над 60 метра. Рамката на тази извисяваща се структура е завършена през 1737 г. от Арсений Боршчевски, местен монах от полски произход, за да замени иконостас от края на XVII век, силно повреден при пожар през 1724 година.
Освен древните местни икони в ниската част, Максим Калинин Искрицки, също от полски произход, изрисува нови икони. Изографисани с маслени бои върху дърво, тези икони са създадени по западен стил, който е предпочитан от църковните йерархии в Русия и руския царски двор.
Именно фреските обаче се нареждат сред шедьоврите на руското изкуство от XVII век. Най-впечатляващите са на западната стена, на която е изрисуван ярък "Страшен съд" с Христос на престола и Сатаната в ада долу вдясно. В средата се претеглят душите - праведните от дясната страна на Христос са разделени от грешните от лявата.
Грешниците са застанали в група, а Моисей се обръща към тях и показва православния Спасител. Змия, обвита с надписи на грехове, се спуска към огнената яма на ада (този участък от фреската е повреден от просмукващата се земна влага в долната стена).
Сред осъдените има елегантно облечени чужденци, неверници, които заплашват православието – възглед за света, формиран по време на дългата изолация на Русия и нейните непрекъснати войни по границите. Особено забележителен е един мъж протестант с висока шапка, известна като "капотeн" (а в Америка като "шапката на поклонника"), носена в Северозападна Европа през XVII век.
Абсолютна ирония е, че в началото на 1690-те години, скоро след като са изписаните тези великолепни фрески, младият цар Петър Алексеевич (впоследствие Петр Велики) ще прави компания на европейци протестанти в московската "Германска слобода", създадена от православната църква в средата на XVII в. с цел да се ограничи чуждестранното влияние. През периода на формирането през 1690-те години Петър стига до извода, че напредничавите технологии и добре управляваните държави на протестантска Европа са модел за Русия. Космическото виждане, въплътено в църквата "Света София" във Вологда, е в противоречие със съвременния, светски възглед за мястото на Русия в света, прокарван от цар Петър.
В началото на XX в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава сложен процес за цветна фотография. Между 1903 и 1916 той пътува през Руската империя и прави над 2000 снимки с процеса, който включва три експозиции на стъклена пластина. През август 1918 г. напуска Русия и в крайна сметка се преселва във Франция, където се събира с голяма част от колекцията си от стъклени негативи, както и 13 албума с контактни щампи. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. библиотеката дигитализира колекцията Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за глобалната публика. Няколко руски уебсайта вече имат версии на колекцията. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. За периода си на работа в Русия, който започва през 1970 г., Брумфийлд е снимал повечето от местата, посещавани от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии противопоставя възгледите на Прокудин-Горски за архитектурните паметници със снимки, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си